От равни по-равни

Едва ли образователната министърка Меглена Кунева е допускала, че отново ще я застигне вълна на обществено недоволство заради проекта за финансово насърчаване на роми да посещават училище по-дълго. Родители от Добрич видяха в намерението опит за дискриминация на децата по етнически признак. Кунева им отговори, че трябва да се подпомагат онези, на които им е по-трудно. А самите получатели на субсидията са недоволни и квалифицират размера й като подигравка...
Най-абсурдното в ситуацията е, че 30-те евро, които предизвикаха размяната на обвинения и оправдания, няма да допринесат за повишаването на грамотността и уменията, нито ще решат проблема с ниската образованост на ромите, социалния им статус и бъдещето им. Най-високата цел, която може да постигне проектът, е да задържи изкуствено в училище нежелаещи да учат, които ще получат диплома и ще станат от равни по-равни с останалите ученици, които учат, но нямат същия произход.
Министър Кунева дали наистина вярва, че присъствието в клас е достатъчно срещу 30 евро да осигури по-качествени служители на пазара на труда след три години, когато прогнозира, че ромите ще са 25 на сто от работната сила? Знанието и квалификацията не идват с няколко банкноти.
Проблемът не е само образователен. Той е национален и няма да се реши със стипендии или с лишаване от детски. Ще го има, докато неправителственият сектор не спре да смуче от проектното финансиране за интеграция на циганите. И докато политиците гледат на ромите само като на най-значимата, мащабна и податлива на манипулации общност, която може да ги изстреля в космоса на собственото им властолюбие. Да почерпят опит от социализма как се прави така, че циганите и на училище ходят, и работят, и в транспорта билетчета дупчат. Иначе едни 30 евро ще продължат да задълбочават разделението на обществото.