28 Март 2024четвъртък10:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард

Леда Аврамова:

Будител днес е всеки, който работи съвестно за общо благо

Предизвикателство е да оставиш децата да те водят, смята нова учителка по английски

/ брой: 246

автор:Павлета Давидова

visibility 2837

Леда Аврамова е магистър по връзки с обществеността на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има над 15 години професионален опит в сферата на комуникациите; работи по проекти на Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за население. В продължение на 7 години е ръководител на отдел "Връзки с обществеността" в БТА.
В средата на 2016 г. взема решение да смени професията си и става учител към програмата на фондация "Заедно в час". От септември преподава английски език на учениците от 5 до 8 клас в 58 основно училище "Сергей Румянцев" в София.

Решенията в образованието не бива да се вземат от измислени канцеларийни герои с още по-измислено самочувствие

- Все повече младежи се ориентират към пиара, учителството сякаш не е толкова привлекателно или дори престижно... Вие обаче направихте обратния преход - от връзките с обществеността към преподаването. Какво ви мотивира за този ход?
- За мен тази промяна беше търсене на житейски смисъл в чисто личен план. Учителството е една от професиите, в които смисълът ми се вижда най-безспорен и чист. То е благородна професия, но и благодарна - с ясни цели и видими резултати. Труд, от който има едновременно и потребност, и полза. Това е основата на моята мотивация. Исках работа, в която се случват реални и важни неща и те зависят от мен самата.
Сред причините за моя доста остър професионален завой беше и това, че дълбоко не харесвам реда и методите, по които се развива "пиарът" в България, каквото и да значи това съкращение в родни условия, не ми харесват също и моралът, а и нивото на професионализъм, които са актуални там към днешния момент.
Ако учителството не е престижно занятие към днешна дата, причините за това са до голяма степен извън самото учителство. Те са свързани с дефицита на обществени ценности у нас, с подменени приоритети, а в чисто практически план - с налаганата с години ниска оценка на преподавателския труд.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред един "нов" учител?
- Предизвикателства да искате... Лично за мен - да се науча да бъда спокойна и да оставя децата да ме водят. Потребностите на ученика трябва да бъдат в основата на нашата работа, а не желанията на учителя, а още по-малко изискванията на системата.
Друго предизвикателство е необходимостта да познаваш контекста, в който работиш. Социалната среда носи своя специфика, която витае над класната стая като невидим дух. Това е семейството, най-близкото обкръжение, квартала...
Не на последно място - всяко дете е микрокосмос. То идва в клас и носи своите истории, тъги, радости, грижи, проблемите от къщи, неразбирателствата с приятелите, трудността да разбере какво се случва в собствената му душа и т.н. В клас двадесет деца мислят за стотици неща всеки ден, а аз искам от тях да учат английски.
- Защо избрахте да сте преподавател точно по английски, програмата, а и образованието ви дават богат избор от възможности...
- Защо избрах английски? На практика имах прагматичен избор. Имам средно специално икономическо образование, завършила съм също Първа английска гимназия, а след това връзки с обществеността в СУ. Възможностите бяха да преподавам английски или да бъда учител в целодневна форма на обучение на ученици от 1 до 4 клас. Не се чувствах достатъчно подготвена пълноценно да помогна на най-малките - чуждият език определено са води, в които плувам по-спокойно.
- Смятате ли, че са необходими промени в образователната система? В някои училища има журналистически дисциплини, но те са по-скоро като курсове извън учебната програма...
- Аз съм в образователната система от месец и половина и не ми достига увереност да определя от какви точно промени се нуждае. Това, което знам със сигурност, е, че е необходимо решенията в образованието да се вземат от хора, които са били в класната стая след като завършили гимназия. Които познават проблемите, предизвикателствата, които знаят как на практика се случва всичко. А не от измислени канцеларийни герои с още по-измислено самочувствие.
Изучаване на журналистически дисциплини може би не би било лоша идея в гимназиалния етап - като избираеми предмети, разбира се. В журналистическия занаят практиката е от особено значение, но малко подготовка още в училище няма да навреди. Все пак по идея в основата на журналистическата професия стои търсенето на Истината - вълнуваща територия за всеки млад човек.
- Как един млад човек може да бъде мотивиран и да открие своето вдъхновение и мястото си в тази професия
- Как един млад човек да открие вдъхновение... Не знам. Аз го открих като стар човек. Или поне като човек "на попрището жизнено в средата". Това, за което съм сигурна, е, че учители трябва да стават само хора, които са мотивирани именно за тази работа, а не случайно попаднали в професията.
Вдъхновяващи са и срещи с истински учители - хора, които знаят защо са в класната стая - вероятно това може да прозвучи като клише, но от тях просто струи светлина.
- След като приключи 2-годишното приключение в учителството, бихте ли се върнали към предишната си професия, или ще продължите по този път?
- Намеренията ми са да остана учител и след това. Обещала съм вече на моите петокласници.
- Бихте ли насърчили собственото си дете да избере учителството за своя професия?
- Не подкрепям "насърчаването" на деца в полза на една или друга професия. Детето често обича родителите си до такава степен, че е склонно да пренебрегне себе си и своите желания, за да бъдем ние доволни и щастливи, да не ни разочарова. А това не е добре за детето в дългосрочен план.
Това, в което истински бих го насърчила, е да избере работа, с която първо, помага на някого, и второ, самият той се чувства щастлив, според собствените си критерии и приоритети.
- Преди малко прозвучахте леко огорчена от пиарството у нас. В този смисъл има ли професия, която се надявате да остане далеч от интересите на сина ви?
- Надявам се той да бъде почтен човек, комуто не се налага да прави компромиси със съвестта си - независимо от професията.
- Все по-често хората посягат към електронни книги, таблети и модерни устройства... Има ли място за класическата, хартиена книга в съвременния свят?
- За мен книгата е предимно съдържание и по-малко форма. Никога не тръгвам на път без електронната си книга. Няма почивен ден, в който да не се заровя в прашната си хартиена библиотека. Така че по-важно е да не губим връзка с написаното, отколкото да се фиксираме върху това къде и как е сложено. Всяка сутрин в метрото виждам млади хора, четящи както хартиени книги, така текстове върху таблети, това ме кара да вярвам в бъдещето на писаното слово.
- В навечерието сме на 1 ноември, кои са днешните просветители, едва ли са само учителите...
- За мен моите колеги в училище са истински будители - мисля и надявам се това да не звучи патетично, защото за мен е ежедневна истина, че българското училище днес се крепи на самоотвержените лични усилия на хората там, които влагат цялата си енергия, воля, знания, време и обич в своята битка срещу незнанието, невежеството, бедността и бездушието на системата. Осъзнавам, че това звучи твърде емоционално, няма как да е иначе. За сметка на това думите са точните.
Но наистина будители има не само в училище. Будител днес е всеки, който работи съвестно за общо благо, а не само за личното си облагодетелстване. Дано личният пример на хората, които не са забравили какво означава общо благо, се окаже заразителен.
 

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 459

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 510

/ брой: 58

Особена порода

visibility 447

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 614

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ