Надлъгване с времето

"Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време."
Това са думи на Цицерон, живял между 106 г. и 43 г. пр.Хр. Далеч преди него времето не само е било "измислено", но е открит макар и примитивен начин за измерването му. През 3500 г. пр.Хр. хората са изобретили слънчевите часовници, разделящи денонощието на 12 часа. Оттогава човечеството е минало през механизми с различна точност - от пясъчни до атомни, за да стигне днес до спорове за секундата, която се добавя, за да се компенсира нестабилното въртене на Земята. (Виж карето)
С напредването на технологиите и ускоряването на живота времето сякаш се превръща в затвор за съвременния човек. Погледнете само как се състезаваме с този неуморим палавник, който все намира начин да ни надхитри. Измислихме самолети и подземни железници, за да се придвижваме по-бързо. Конструирахме десетки домакински уреди, които, освен че облекчават живота ни, пестят и време. Изобретихме технологии, с чиято помощ материалите се "състаряват", селскостопанските продукти "узряват", алкохолните напитки "отлежават", достигайки зададените параметри за часове и дни, вместо за месеци и години. Създадохме интернет, който заличи престоя ни в библиотеките, разреди посещенията в институциите и ускори достъпа до информация. Дори си намислихме "лятно" и "зимно" часово време, за да пестим енергия и да имаме повече светли часове в денонощието. След броени часове, на 30 октомври, ще върнем стрелките с час назад.
Всъщност идеята за местенето на стрелките никак не е нова. Неин автор е Бенджамин Франклин. Като посланик в Париж той през 1784 г. изпраща писмо до Journal de Paris, което редакцията публикува под названието "Икономически проект". Това бил типичен научен текст за времето си, в който Франклин разказал впечатленията си от работата на новите френски маслени лампи. Между другото отбелязал, че сутрин в 6 часа пролетното слънце залива Париж, но повечето граждани го пропускали, защото спели. Би било разумно и изгодно икономически, ако пролетно време парижани стават по-рано, написал Франклин. Така няма да им се налага да палят от рано свещи във втората половина на деня, за да работят и ще спестят колосални средства.
Идеята била посрещната с възторг от приятелите му, френски интелектуалци, но само толкова. В онези години всяко населено място имало свой собствен "поглед" към времето, което се отмервало от звъна на църковните камбани в селището. Хронометърът, който бил изобретен през 1761 г. и позволявал точното измерване, бил скъпо удоволствие, ползвано от капитаните на кораби за нуждите на навигацията.
През 1907 г. идеята на Бенджамин Франклин е подхваната от британския архитект Уилям Уилет, който предложил следната схема: четири поредни пролетни недели стрелките на часовниците да се изместват с по 20 минути напред, за да може хората постепенно да свикнат с промяната. По това време вече имало стандартизация на времето, т.е. то било еднакво за големи територии и предложението можело да се осъществи.
Първият, който прилага идеята на Франклин-Уилет е британският полярен изследовател Ърнест Шекълтън. През септември 1915 г. по време на експедицията си на Антарктида той премества стрелките на часовника с час напред.
Първото мащабно прилагане на "лятното"  часово време се случва в Германия през 1916 г.  Тогава бушува Първата световна война и страната изпитва сериозни икономически трудности. Целта е пестене на електроенергия, свещи и масло.
Примерът е заразителен, следват го САЩ, Канада и Великобритания. През 1918 г. войната свършва и Германия се връща към традиционното време, но през 1940 г. отново прави завой към "лятното" с цел подпомагане на икономиката. През 1945 г. тази практика е прекратена, за да се възобнови от ФРГ и ГДР през 1949-1950 г. През 1960 г. ФРГ се отказва от играта със стрелките, защото икономиите се оказали незначителни.
Поредният тласък за връщане към системата, измислена от Франклин-Уилет, става нефтената криза през 1973 г. След 1980 г. Европейската общност започва унификация на процеса и днес страните членки на ЕС съблюдават правилата за смяна на времето, приети в Брюксел. България прилага системата за пръв път през 1979 г.
Интересното е, че много години не са правени научни изследвания за ефектите от местенето на стрелките. Ясно обаче е следното: това се прави заради пестене на енергия, заради влиянието върху здравето на хората, производителността на труда и пътнотранспортните произшествия.
Проучване на Енергийната комисия на Калифорния, САЩ, публикувано през 2008 г., сочи, че спестеното от играта със стрелките е пренебрежимо малко - зимно време 0,5%, лятно - 0,2%. Много страни, сред които САЩ, Великобритания, Испания, Бразилия, регистрират ръст на пътнотранспортните произшествия веднага след смяната на времето. Други (САЩ) отчитат нарастване на разходите на бизнеса между 500 млн. долара и 1 млрд. долара, свързан с преместването на стрелките.
В България липсват публично достъпни данни за влиянието на прехода от зимно към лятно часово време и обратно. Нашите правителства послушно са приели брюкселската мантра, че местенето на стрелките води до икономия на енергия, макар доказателствата в тази посока да са много спорни.
Напоследък въпросът за ползата от смяната на времето е дискутиран в много страни. Точно преди година в Комисията по транспорт на Европарламента темата е обсъждана, но системата лятно-зимно часово време е оставена в сила, защото нямало оплаквания от нея от страни членки. У нас Волен Сидеров през октомври 2014 г. и гражданско движение ДНЕС през март т.г. правят опит да прокарат решение за отхвърляне местенето на стрелките. И двата опита завършват без успех. Значи ли това, че трябва да се отказваме? 


Измерването през вековете

3500 г. пр.Хр. - най-древните часовници - слънчевите, известни от Египет, разделят деня на 12 часа
2600 - 2000 г. пр.Хр. - построен е Стоунхендж, вероятно с цел измерване на времето
2000 г. пр.Хр.  - появяват се водни часовници (Египет, Китай, Гърция)
2000 г. пр.Хр. - шумерите разделили часа на 60 равни части (минути, секунди)
720 г. - появява се първият известен часовников механизъм (Китай)
1338 г. - първите известни пясъчни часовници
1475 г. за пръв път се споменава за минутна стрелка
ХVI век - механичните часовници стават малки, появява се възможността за изработка на персонални часовници
1656 г. - холандецът Кристиан Хюйгенс изобретява часовник с махало
1736 г. - в шведски сборник от търговски закони за пръв път се споменава за необходимостта от измерване на времето
1761 г. - англичанинът Джон Харисън получава от държавата 20 000 фунта и конструира моряшкия хронометър
1868 г. - появяват се първите ръчни часовници в Швейцария
1879 г. - в Швеция се въвежда поясно време. Много от населените места обаче запазват местното време и може да се видят гарови часовници с две минутни стрелки, от които едната сочи шведското поясно, а другата местното време.
1884 г. - положението на Слънцето по отношение на Гринуичката обсерватория в Англия става стандарт за всички часовници по света
1927 г. - появяват се първите кварцови часовници (Канада)
1955 г. - светът се сдобива с първите атомни часовници
1960 г. - появява се UTC (Coordinated Universal Time) - координирано универсално време, основано на показанията на атомните часовници
1972 г. - UTC е заменено от GMT - Средно гринуичко време като стандарт за всички часовници
2015 г. - участниците в Международната радиокомуникационна конференция в Женева не могат да постигнат съгласие относно допълнителната секунда. Въпросът ще бъде обсъждан отново след 8 години.