Кого да убием сега?

Хилъри Клинтън е готова да започне Трета световна война заради Сирия. Това, което си мислеха мнозина, които помнят как госпожа претендентката за Белия дом се кикотеше при съобщението за смъртта на Кадафи, го каза тези дни не кой да е, а нейният опонент от Републиканската партия Доналд Тръмп. Разбира се, Тръмп може тутакси да бъде обвинен в шутовщина, но да видим какво казва. "Ще се окажем в Трета световна война, ако слушаме Хилъри Клинтън. При това положение вече няма да се бием само срещу Сирия, ще се бием срещу Сирия, Русия и Иран, нали така? Русия е ядрена държава, но държава, където ядреното оръжие действа, за разлика от други страни, които само говорят". Това е рекъл Тръмп, цитиран от Ройтерс, когато е коментирал заявеното от Клинтън намерение да въведе в Сирия "зона забранена за полети", както и "зони за сигурност", ако стане президент.
Въпреки обвиненията към Тръмп, че той е несериозен като политик и дори е опасен с непознаването на световните дела, размишленията му по темата са напълно здравомислещи като за човек, който не е опиянен от усещането за всемогъщество на хегемона в световната политика. Непрекъснатото повтаряне от страна на Хилъри Клинтън, че ако стане президент, тя ще въведе зона свободна за полети (предполага се, че само за самолети, различни от западните), показва, че кандидатът с най-големи шансове за Белия дом смята, че Русия няма да реагира по никакъв начин, ще приземи кротко самолетите си и ще приеме американската воля. С други думи, Клинтън дава да се разбере, че смята руските предупреждения за блъф.
Госпожата бивш държавен секретар обаче не казва дали има план "Б", който все пак да предвижда какво да се прави, след като започнат въздушните сражения, защото за Русия залогът в сирийската кампания е много голям. Не се обяснява и дали военните действия ще се ограничат само в рамките на Сирия или ракетите ще хвърчат из целия свят, както май е по-вероятно да се случи. Заявленията на Клинтън изглеждат напълно безотговорни, но това е само от наша гледна точка и, разбира се, от гледна точка на тази част от американската политическа класа, която все още е запазила здравия си разум. Проблемът е обаче, че има много голяма вероятност тя да приложи на практика това, което сега пропагандира в хода на предизборната кампания.
Преди десетина дни известните американски политолози Франсис Фукуяма и Джордж Фридмън публикуваха в две отделни статии мнението си за външнополитическите виждания на Хилъри Клинтън. Интересното е, че и двамата се обединяват около виждането, че тя живее с представата за положението на САЩ в света от 90-те години на XX век, когато никой не поставяше под съмнение доминиращото положение на Америка. За изминалите двайсетина години обаче положението се промени. Войните на Буш, икономическата криза, очевидното напрежение в американското общество, израз на което е и кандидатурата на Доналд Тръмп за президент, субективното усещане за отслабването на Запада, всичко това прави невъзможно пренасянето на опита от времето на Бил Клинтън в сегашните условия. Фридман дори нарича вижданията на Клинтън "илюзии". В света на Клинтън, според Фридмън, САЩ имат мисия да се намесват със сила в делата на други държави. Т.е. трябва да очакваме, че досегашната политика, която прави света по-опасен, ще бъде продължена.
САЩ последователно, от самото начало на сирийската гражданска война, водят политика за унищожаване на законното правителство с ясното съзнание, че това ще означава унищожаване и на сирийската държава, тъй като вече имаха либийския пример зад гърба си. САЩ желаеха и желаят унищожаването на сегашната власт в Дамаск, дори когато и за децата стана ясно, че противниците на тази власт са ислямистки главорези, които намират за нормално да заставят пред камерите деца да режат глави и те да режат детски глави. Представители на САЩ дори фактически оправдаха детеубийството на едно 12-годишно палестинче в Алепо, като казаха, че е "станала грешка". Америка продължи да иска ликвидацията на режима в Дамаск и след като стана очевидно, че това би било гибелно за всички малцинства в страната - алавити, християни, асирийци, кюрди. САЩ не промениха своята политика в Сирия дори когато стана ясно, че най-силната антиправителствена групировка е тази на местния клон на "Ал Кайда" - "Джебхат ан Нусра". Наскоро стана ясно, че американците от една година насам не са бомбардирали "Ал Кайда" в Сирия. Напомняме за тези, които са забравили, че това е организацията, извършила срещу САЩ най-кръвопролитните атентати в човешката история и заради която те вече официално 15 години воюват с тероризма. Освен това американците активно снабдяват с оръжие и боеприпаси, формално чрез Саудитска Арабия и Катар, други джихадистки групировки, които ако се отличават по нещо от "Ал Кайда" и "Ислямска държава", то това са начините, по които режат главите на противниците си. Впрочем дори лидерът на "Ислямска държава" Багдади забрани да се снимат на видео извършваните престъпления, докато "умерените опозиционери" в Сирия продължават да го правят - те очевидно знаят, че на "световната общност" няма да й пука, докато американците не й разрешат да "прояви загриженост". Но за сметка на това тази "общност" е хиперактивна, когато трябва да се занимава с реални или мними, случайни или преднамерени актове на насилие спрямо цивилните, извършени от противниковата страна.
В САЩ освен това напълно сериозно разсъждават върху необходимостта от ликвидацията на Башар Асад. Миналия понеделник стана ясно, че сътрудник на конгресмена Дъг Ламборн поставил въпроса за ликвидацията на сирийския президент по време на брифинг на Съвета за международни отношения с участието на 75 души от апарата на американския Конгрес. Разбира се, тази идея била наречена незаконна и "Форин полиси" припомня, че от 1976 г. със закон е забранено САЩ да участват по някакъв начин в убийството на чужди държавни ръководители. Но нима тази забрана спря американците да убият, е, с чужди ръце, но с тяхното пряко съдействие, Муамар Кадафи?
Е, след всички тези низости, до които изпадна страната, воюваща с терора, защитаваща всякакви малцинства по света, но май само когато има изгода от това, трябва ли да се учудваме или пък пренебрежително да се отнасяме към предупрежденията, че сме на ръба на голям военен конфликт в Близкия изток, в който може да участват САЩ и Русия. Американците вече загубиха честта си в сирийската земя, но пък им е останалата водещата позиция в най-невралгичната точка на света. В очите на мнозина ако САЩ претърпят поражение, не военно, разбира се, а по-скоро се окажат в ситуация, сходна с тази от Виетнамската война, то последствията ще бъдат много по-тежки и могат да доведат до спадане на американското влияние по целия свят. Спасяването на тази водеща позиция като нищо може да подтикне новата администрация в Белия дом към извършването на най-тежкото престъпление спрямо световния мир.
В същото време сирийската война се развива по начин, който не позволява да се предположи кой ще бъде победителят на бойното поле. Новият момент е, че под оглушителното мълчание на Москва, Брюксел и Вашингтон Турция, със свои войски и групировка от "умерената опозиция", нахлу в сирийска територия под предлог, че ще освобождава земи покрай границата под контрола на "Ислямска държава". Като се има предвид обаче, че и сирийското правителство се ограничи само с някаква протестна нота, явно става дума за някаква договорка между Анкара и Москва, която се е породила след последното затопляне на отношенията между Русия и Турция. Неизбежно започнаха и сблъсъците с кюрдите от т.нар. Сирийски демократични сили, които до вчера бяха съюзници на САЩ в борбата с "Ислямска държава", но за Вашингтон е устойчива традиция да предава тези, които си мислят, че са му съюзници.
Всички погледи обаче са вперени в Алепо, където проправителствените сили успяха да възстановят блокадата над източната част на града, която е под контрола на подкрепяните от Запада умерени терористи, и дори освободиха някои предградия. Западът буквално истеряса след тези успехи на сирийската армия и опълченците, защото превземането на Източно Алепо ще позволи да се освободят значителни сили, които да бъдат пренасочени към други фронтове, психологическият ефект върху ислямистите ще бъде много голям и най-вече ще бъде загубена възможността за ислямистката опозиция да обяви най-големия град в Сирия за своя столица с правителство, което да бъде тутакси признато от "международната общност". Впрочем не трябва да се бърза с прогнозите как ще завърши всичко, защото правителствените сили продължават да страдат от недостиг на хора, което не им позволява да провеждат мащабни настъпателни операции. Това дава възможност на джихадистите, които имат числен превес с хилядите доброволци от цял свят, да концентрират сили в удобен за тях момент и място. Така и става в момента пак край Алепо, където те се опитват за пореден път да пробият блокадата и да нанесат поражение на сирийската армия.
Най-неочаквано именно в тези критични за отбраняващите се сирийци дни руският президент Владимир Путин не разреши на военните, въпреки техните молби, да възобновят авиационните удари срещу ислямистите. Мотивировка на руския лидер е, че с неподновяването на ударите ще се даде възможност на повече хора да напуснат Алепо по хуманитарните коридори и ще се даде още време на САЩ да изпълнят ангажимента си да разделят умерената въоръжена опозиция от терористичните групировки. Аргументът на Путин наистина изглежда меко казано странно, защото никой от терористите не желае да напуска Алепо, тъй като те очакват пробив на блокадата, а пък САЩ вече месеци наред не изпълняват своите ангажименти. Досегашната практика показа, че Сирия и Русия имат насреща си силно мотивиран враг, който желае тяхната гибел. В тази ситуация подобни миротворчески жестове изглеждат в някои моменти крайно неуместни.


Алепо днес