АЕЦ "Белене" е хронология на страха

Съдбата обича смелите, казва една латинска поговорка. Колкото и да се взираме в историята около проекта АЕЦ "Белене", трудно, дори невъзможно е да открием белезите на Смелостта. Сагата с Втора атомна никак не е героична. Напротив. Случилото се е горчив пример как страхът, непоследователността и колебанието могат да съсипят един добър проект. Защото, каквото и да говорят противниците му, ако беше реализиран в първоначално заложените срокове, България сега щеше да експлоатира втора атомна централа, което означава не само трайно присъствие в клуба на ядрените държави. А също авторитет и положителна репутация на базата на съществуващ местен експертен капацитет от специалисти, обслужващи високотехнологично съоръжение. Допълнителен престиж за висшите училища, подготвящи инженерни кадри за атомната енергетика. Работни места във високотехнологичен отрасъл, позитивни социални ефекти и допълнителен импулс за развитие на икономиката в Северния централен район на страната.      
Днес имаме лицензирана площадка, разрешителни, нотификация от ЕК, два ядрени реактора и осъдителна присъда от международен арбитраж. Имаме и скандали, закани, извинения, поредна прокурорска проверка на проекта, както и похарчени милиарди. Имаме перманентно говорещи срещу проекта "експерти" и анализатори от всякакъв вид - философи, икономисти, прависти, политици. Сред ужасния шум, който създават с клишираните си празнословия, произнесени от амвона на последната инстанция за каквато са се самовъобразили и самопровъзгласили, не се чуват и направо липсват мненията на инженерите и енергетиците. Имаме спорове относно процедури, анекси и думи. Онова, което нямаме, е работеща централа, а също и визия за себе си какви искаме да бъдем. Днес. Утре. След 20 години. След 50. 
Докато премиерът Борисов се колебаеше и сменяше позицията си за проекта, опитвайки се да угоди ту на Вашингтон, ту на Москва, други държави, следвайки националните си приоритети, не се изплашиха да се договорят с Русия за изграждане на атомни централи. Виктор Орбан си осигури финансирането (10 млрд.евро) и строителството на АЕЦ "Пакш-2", а Ердоган - АЕЦ "Акую". Турция има амбициозна ядрена програма, предвиждаща изграждането на още две атомни електроцентрали - в Синоп и Инеада. Румъния също работи по проект за разширяване на АЕЦ "Черна вода". Експерти прогнозират, че на Стария континент ще са нужни нови ядрени мощности. (виж каре) Ние обаче сякаш не сме в Европа, а в нищото. Периферна страна без посока и компас, изпаднала от енергийната карта, неумееща да брани националния си интерес, която за 10 години превърна добър проект с национално значение в тежест, от която се чуди как да се отърве.   

Сагата на проекта АЕЦ "Белене"

Плановете за АЕЦ "Белене" са от началото на 70-те години на ХХ век.
20 март 1981 г. площадка Белене е одобрена за изграждане на втора АЕЦ.
1981-1987 г. изготвен е технически проект за изграждане на 4 блока с мощност по 1000 МВт всеки. Започнати са подготвителните (1985 г.) и строителните (1987 г.) работи.
1989 г. реакторният корпус е изграден до кота 13,2 м, доставено е оборудването за първи контур, постигната е степен на завършеност 40%.
1990 г. проектът е редуциран до два блока. Предприети са стъпки за изясняване безопасността на площадката по стандартите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Проверки на природните характеристики на площадката са направени през 1990, 1992, 1994 и 1996 г. Инспектирани са управлението на качеството, строителството, подготовката и обучението на експлоатационните кадри. Извършени са допълнителни експертизи за сеизмичната сигурност  от Westinghouse ES и Siemens KWU.
1991 г. Правителството на Димитър Попов  замразява проекта заради липса на финанси. 
1996 г. Правителството на Жан Виденов инициира технико-икономически анализ (ТИА) за довършване на централата, който е отхвърлен от служебния кабинет на Стефан Софиянски с аргумент, че прогнозната цена на електроенергията е висока.
2002 г. Симеон Сакскобургготски по време на конгреса на НДСВ обявява, че АЕЦ "Белене" ще бъде завършена. През декември правителството отменя решението за замразяване на проекта.
2003 г. Министерството на енергетиката изпраща покани за участие в проекта до  Westinghouse Electric Company (САЩ), "Атомстройекспорт" (Русия), Mitsubishi Heavy Industries Ltd. (Япония), Framatome ANP (Франция), Skoda (Чехия) и AECL (Канада). През юли НЕК избира консорциум между "Parsons Europe" и "Рискинженеринг" за консултант за ОВОС и ТИА.
2004 г. Правителството взема решение за изграждане на АЕЦ "Белене". Одобрен е докладът за ОВОС, а НЕК избира "Parsons Europe" и "Рискинженеринг" за архитект-инженер.
2005 г. НЕК обявява търг за два реактора. Правителството дава статут на АЕЦ "Белене" на обект с национално значение.
2006 г. От получените руско и чешко предложение за реактори НЕК избира това на руснаците и обявява, че ще има 49% от бъдещото дружество.
2007 г. България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ "Белене" и получава положително становище.
2008 г. Подписано е споразумение с "Атомстройекспорт" (АСЕ) на стойност близо 4 млрд. евро за строителство на централата. BNP "Pariba" е избрана за структурираща банка за финансирането, а RWE за обща компания за развитие на проекта.
2009 г. Русия предлага да отпусне заем за строителството на АЕЦ "Белене" в размер на 3,8 млрд. евро и залага тази сума в бюджета си за следващите 2009-2010 г. Цената на централата тогава е 3,8 млрд. евро, плюс 1,3 млрд. евро за присъединяване към мрежата, физическата й защита, разпределителната уредба, за архитект-инженера и за първоначалното зареждане с ядрено гориво. Цената на тока към 2015-2016 г., когато централата трябва да работи към онзи момент, е сметната на 6 евроцента за кВтч. В края на годината RWE и BNP "Pariba" се оттеглят от проекта.
2010 г. Проектът е "замразяван" и "размразяван" неколкократно според настроенията и натиска върху премиера Бойко Борисов. Изявленията му за АЕЦ "Белене" са от "гьол за 800 млн." до "с цялото си сърце подкрепям проекта". АСЕ дава окончателна цена за централата от 6,3 млрд. евро, но Б.Борисов смята, че тя не бива да е повече от 5 млрд.евро.
2011 г. Премиерът Борисов ту се пазари за цената с руснаците, ту заявява, че ще строим "Белене", колкото и да струва, а също и че "Ако не се построи Белене, токът ще поскъпне 18 пъти".
2012 г. На 16 март пред БНТ Бойко Борисов заявява, че е наредил спиране на строителството на АЕЦ "Белене" и че на площадката ще се изгражда газова централа. Правителството  подписва договор с американската "Уестингхауз" за анализиране на възможностите за използване на поръчаното за АЕЦ "Белене" оборудване в изграждането на Vтт блок в АЕЦ "Козлодуй", който да е хибрид от руски и западни технологии. Две седмици след това АСЕ завежда иск срещу България на стойност 1 млрд.евро. Финансовият министър Симеон Дянков се заканва да напляска руснаците.
2015 г. Кувейтски инвеститор проявява интерес към проекта, съобщава енергийният министър Теменужка Петкова. От Българската стопанска камара също информират, че са водили разговори с потенциални инвеститори.
2016 г. АСЕ осъди НЕК да заплати произведеното оборудване. През август премиерът Борисов обяви рестарт на проекта "Белене". Проф. Атанас Тасев в интервю за ТВ "Европа" в събота заяви, че има частен инвеститор, който се интересува от проекта и би го реализирал като финансов инструмент.


Жан-Пол Понселе:
Европа ще има нужда от нови 100-125 гигавата ядрени мощности

Генералният секретар на Европейското ядрено общество (European nuclear society) Жан Пол-Понселе заяви по време на Европейската ядрена конференция, състояла се на 9-13 октомври т.г. във Варшава, че в скоро време Европа, в която частта на ядрената енергия е около 27%, ще има нужда от нови 100-125 гигавата ядрени мощности. Според Понселе импулсът за развитие на ядрената енергетика е заложен в условията на Парижкото споразумение за климата, подписано от европейските страни.
В подкрепа на прогнозата му е амбицията на ЕС, който обсъжда регулации, поощряващи навлизането на електрическите автомобили. Една от дискутираните мерки е от 2019 г. до всяка новопостроена жилищна сграда да има задължително зарядна станция за електромобил. Според изчисления на експерти към 2023 г. около 10% от паркоместата в Европа ще имат нужда от зарядни станции, а към 2050 г. над 70% от автомобилите ще бъдат задвижвани от електричество, което налага изграждането на нови генериращи мощности.
Особено активна по отношение на електромобилите е Германия, която иска да забрани продажбата на нови автомобили с бензинови и дизелови двигатели до 2030 г. Горната камара на германския парламент гласува резолюция, с която призовава това да се случи в целия ЕС. Правителствата на Холандия и Норвегия подкрепят идеята и смятат да въведат забраната от 2025 г.


Работещи ядрени реактори

В 30 държави в света работят 449 ядрени реактора. От тях 99 са в САЩ, 58 във Франция, 43 в Япония, по 36 в Китай и Русия, 25 в Южна Корея, 22 в Индия, 19 в Канада. (данни на Международната агенция за атомна енергия)
В 14 членки на ЕС има общо 129 ядрени реактора в експлоатация с общ капацитет над 120 GW. Според съобщение на ЕК от април 2016 г. в десет държави членки са предвидени проекти за ново строителство, като четири реактора вече са в процес на изграждане - във Финландия, Франция и Словакия. Други проекти във Финландия, Унгария и Великобритания са в процес на издаване на разрешителни. На подготвителен етап са проектите на Чехия, Литва, Полша и Румъния.