Оставка! Горанов оплеска пейзажа

В Деня на народните будители 4000 учени от БАН и Селскостопанската академия излязоха на уличен протест срещу ниското финансиране на науката в България, срещу мизерното заплащане на научния труд, срещу обидното отношение на държавата към учените. Бойко обаче не обича "да му викат под прозорците", хеле пък пред избори. Обаче не обича и да дава пари за наука. Та финансистът Владислав Горанов трябваше някак да замаже опозоряването, дошло с поредния проектобюджет. Излезе човекът пред телевизията любезна и доказа, че учените имат всички основания да са на улицата. Толкова пошлост, високомерие и тотално неразбиране що е наука не помним от времето на терминатора Симеон Дянков, ментор на днешния ни финансов министър. Не само науката настръхна, Горанов е подигравка с цялата държава.   
Какво всъщност каза той? Първо: професорът няма нормалното право на всеки гражданин да иска заплащане на труда си в съответствие с квалификацията, която притежава. Нормалното в тази държава е

за ум да се плаща най-малко

В цял свят биха се изумили от надменното заявление "няма да му плащам само защото е професор". Щом е станал професор, значи има квалификация, а за квалификацията се плаща (светът не може да схване, че тук по волята на един бивш герберски министър вече пет години се роят професори без каквито и да било изисквания за научен принос).
Второ, рече Горанов, учените не трябва да се занимават с фундаментална наука, чиято "добавена стойност за обществото" е неясна. Те трябва да продават това, което хората искат да купят. Трябва да произвеждат приложна стока в името на бизнеса. Нещо като търговия с маратонки "Найк", дето много вървят на пазара. Откъде да знае министърът, че науката е само фундаментална, но част от нея се прилага в практиката. Все се сещам как преди няколко години САЩ натискаха руските ракети СС 23 да бъдат изгорени насред Старозагорското поле, отравяйки вичко наоколо. Събраха се учени от няколко институти на БАН, проучваха, изчисляваха, мислиха и - обориха американците, а успяха да намерят и начина за безопасното ликвидиране на ракетите. Това приложна наука ли е, или фундаментална, а, Горанов? Има ли "принадена стойност" за обществото? Фундаменталната наука не влиза във формулата "пари-стока-пари прим", но няма приложен научен продукт, който да се е родил, без преди това да е заченат от фундаменталната наука. И няма как "пазарната стойност" на изследванията за българската история или за българския фолклор да се калкулира в счетоводния тефтер. Фундаменталната наука е базата за обучението на всички бъдещи учени, силата на всички преподаватели, които обучават студентите - бъдещи преподаватели, изследователи, създатели на иновации. Просто така се развива обществото. А това, че науката има и функцията да поддържа националното съзнание, нацията и нейното ниво на образованост, очевидно не е достъпно за мисленето на управляващите.
Горанов

като абориген пред мънисто

се радва, че МС дал 3 млн. лв. за практически полезен циклотрон в ядрения институт на БАН, но хал хабер няма, че за да се стигне до циклотрона, са били необходими десетилетия научен труд на нашите физици. Това са азбучни истини, но Горанов вероятно е имал проблеми при изучаването на азбуката. Той хвали още един институт, чието име е запомнил очевидно заради бившия му директор, който беше министър на ГЕРБ. Само че точно този институт при международния одит на БАН (единственият подобен одит у нас) получи най-ниските оценки. Т.е. останалите институти са по-добри, но за да го знае човек, трябва да се е интересувал поне малко от това, за което приказва.    
Връх на цинизма е, че току след Деня на будителите се възроди дянковщината в пречистен вид. Държавата не трябвало да издържа институти и звена, а учените трябвало да "си вземат парите" от еврофондове и от научния фонд на МОН, изрече авторитетно Горанов. Пълна некомпетентност. Не знае човекът дори това, че за да спечели един учен проект, първо трябва да докаже, че има базова организация, в която да работи проекта си, с достатъчна материална осигуреност за правене на наука. Очевидно министърът, следвайки поривите на ментора си Дянков, не иска и да знае, че европейските фондове неведнъж вече отказват финансиране на качествени проекти на български учени "поради недостатъчната увереност на Еврокомисията в това, че българската държава осигурява в приемлива степен базовите лаборатории, в които ще се работи проектът". Затова има още една азбучна истина, при това доказана на практика - собствените приходи на науката от проекти се увеличават тогава, когато се увеличават държавните субсидии. И обратно. Пък и парите от проекти са предназначени за самата научна работа, не за заплати. Как се прави проект за милиони от човек, който получава 450 лв. месечно след удръжките? Пък и щом са толкова важни европейските пари, защо сегашната министърка Кунева като преговарящ за присъединяването ни към ЕС изобщо не пожела да предложи българска оперативна програма за наука в предишния период до 2013 г., когато дори Румъния взе целево за изследвания над милиард евро и увеличи двойно заплатите на учените си?
Колкото до научния фонд на МОН,

чист цинизъм е Горанов да упреква учените

че не били усвоили "милионите" от него, след като именно неговата властваща политическа сила - ГЕРБ, де факто унищожи фонда с източването му към фирми през 2012 г., след което той или не обявява конкурси изобщо, или ги бави, или не плаща парите по сключените договори, за което тия дни уведоми авторите на проекти за пореден път. Призивът учените да се постараели повече е връх на гаврата, понеже те въпреки държавата и пряко сили печелят проекти не по-зле от колегите си от останалите страни на Европа, които са в пъти по-добре финансирани от държавите си и за наука, и като заплащане. 
Апропо, в цяла Европа фундаменталните изследвания се финансират изключително от държавата, приложните - най-често от бизнеса. Само че в Европа има големи корпорации със собствени научни и развойни звена, докато в България имаме бизнес, занимаващ се основно с търговия и услуги, за които наука не е необходима. А и 90 на сто от всички фирми у нас са малки и средни предприятия, които едва дишат и не може да се иска от тях да развиват научна дейност или да финансират наука. Тези ли фабрички, които произвеждат кухненски столове, ауспуси за колите или ризки на ишлеме; месарниците и мандрите ли; кол-центровете ли, наемащи за телефонисти висшисти с по пет езика, те ли имат нужда от наука? С показването на 3D картинки ли се прави наука?
Фирмите от индустрията пък, доколкото ги има, плащат на хората си най-ниските заплати, както се разбра завчера от статистиката, и грижейки се основно за печалбите си, едва ли имат желание да наемат учени, чиито знания и ум в цял свят се заплащат високо. На тях дори висшисти не им трябват,

бизнесът търси квалифицирани среднисти

за изпълнителски дейности, не за генериране на знания, и отдавна го заявяват публично. Да не говорим, че последна грижа на фирмите с чужди собственици у нас е да развиват и внедряват български научни продукти или технологии. Колко доклади и стратегии на ЕС препоръчват в такава ситуация държавата да осигурява финансово развитието на науката и иновациите, да се грижи за опазването на научния потенциал, защото иначе дори адаптирането на чужда наука ще стане невъзможно.
На фона на тази реална картинка Горанов като една Шехеразада разказва приказки за частни инвестиции в науката у нас, които да надвишават държавните. Приказва за западен модел, без да имаме западен бизнес. Чиста нелепост. А колко пъти мнозинството на ГЕРБ отхвърля предложенията на левицата за данъчни стимули за фирми, инвестиращи в наука, които са задължителен елемент от западния модел? А не е ли странно, че при тоя хъс за практическо приложение Горанов и не споменава дори за аграрната наука, която в огромната си част е приложна? А в бюджета за 2017 г. тя не се споменава изобщо.          
Примитивизъм, пълно неразбиране и профанация спрямо науката - това видяхме в телевизионния екран. Затова учените казаха: Оставка! Но един въпрос - кой определя посоката на развитие на една парламентарна република? Ако припомним обсъжданията на годишните отчети на БАН в парламента в последните години, там всички политически сили сипят суперлативи за работата й (стенограмите са публични) и ги гарнират с неизменни изявления, че учените ни са герои при това хронично недофинансиране от страна на държавата. И че "при обсъждането на следващия бюджет тези констатации трябва задължително да доведат до увеличаване на субсидиите". Сетне се явяват един министър аналфабет и един безхаберен Министерски съвет и цялото властващо мнозинство в същия парламент като поп гласува внесения от тях пореден финансов удар по науката. А учените в ССА вече са под 600, в БАН са останали около 2800, младите са вече застрашен от изчезване вид. 
Невероятно е, че при такова отношение на властимащите и при такава простотия "отгоре" все още има наука у нас. Дали е случайно тласкането на България в посока на задънената улица...          
 

"Пазарната стойност" на Георги Наджаков

Хайде да ми отговори господинът Горанов, този корифей, дипломиран по счетоводство и контрол в Свищов, прекарал целия си кратък трудов живот като чиновник из министерствата, как примерно акад. Георги Наджаков би доказал обществената полезност на своето световно откритие -  фотоелектретното състояние на веществото? Та това си е чиста абракадабра за такива като Горанов, които не разбират "екзотичните имена" на много институти в БАН, които били безполезни за бизнеса. На кого да я продаде Наджаков своята абракадабра, за която му се кланя целият свят, понеже 15 години по-късно тя се обединява с друга подобна абракадабра на американския учен Честър Карлсън. И от този международен научен брак накрая се ражда ксероксът, на който Горанов си снима счетоводната диплома всеки път, когато се катери стремглаво по стълбата на своята "полезна за обществото" министерска кариера. Ако не беше фундаменталното откритие на Наджаков, чиято "пазарна стойност" министърът не вижда, нямаше да се създаде най-приложният от приложните продукти.      
Господи, какви невежества ни управляват!