Искам да влюбвам хората в изкуството

ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА е родена в Габрово.  Завършила е Художествената гимназия в Трявна, специалност интериорен дизайнер, по-късно се дипломира във факултета по изобразителни изкуства. Магистър е по графика, а към Свободния факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" има специалност моден дизайнер. Работи в различни области на живописта - абстрактно изкуство, портрети и пейзажи.
Александрова гостува с първа самостоятелна изложба в София - в галерия "Pentimento". Тя представи своите нови творби пред препълнена зала с почитатели на изобразителното изкуство, както ДУМА писа.  

"Да развиваш галерия се изисква характер"

- Здравейте, Галина, как стана така, че гостувахте с изложба в столицата?
- Това е петата ми самостоятелна изложба, но първата в София. Получих покана от галеристката Снежана Василева, идеята ми допадна, защото обичам галерии, направени в къщи. Те обикновено създават уют и човечност. Картините, поставени в такава среда, се възприемат много интимно. Държа да са добре разположени. Творбите ми са нарисувани специално за тази галерия "Pentimento".
- Защо избрахте наименованието "Фюжън" за своята изложба? С какво е свързано?
- Заглавието отразява точно генезиса на работата ми - смесване на неща и стилове. Рисувам изцяло и предимно нощем, тъй като съм заета с авторската си галерия през деня. Изчаквам агресията и хаоса на деня да отминат, когато падне тъмнината човек по-лесно се усамотява и влиза в собствения си център. Изчезват телефоните и компютрите, хората заспиват и никой не е в състояние да ме откъсне от работата. За настроението ми, което личи от творбите ми, се грижа специално, защото то активно участва в творческия процес. "Фюжън" е смесица от тишината на нощта, музика от различни стилове, емоции и чувства, отделно работите ми съчетават много видове бои и материали.
- Как се раждат образите върху платната ви?
- Винаги имам първоначална идея, иконографският начин отдавна не ми е възможен, не мога да седна и да направя предварително скици за работа. Рисувам абстрактни неща, които отразяват моята емоционалност, и процесът не може да бъде повторен. Такъв миг не може да се пресъздаде. Нито цветовете мога да забъркам по същия начин, нито начина ми на изразяване и полагане. Работя много експлозивно - с петна, пръски, обичам случването да става пред мен. Получава се като игра на агресия, един цвят се отдръпва и веднага на негово място нахлува друг... 
- Как се отключи любовта ви към рисуването? От кого я наследихте?
- И двамата ми родители са инженери, и тъй като ходих по много олимпиади по химия, физика и математика, очакваха да бъда техническата мисъл на семейството. Искаха да стана най-малко лекар и бяха разочаровани. Аз ходех от първи клас по школи по рисуване и избрах именно него. Още от студентка започнах да се издържам, като рисувах портрети по българското Черноморие. До ден-днешен денонощието ми изцяло е изпълнено с изкуство, работейки в ателието си от сутрин до вечер.
- Имате галерия, как се справяте? Лесно ли се поддържа един арт салон?
- Да развиваш една галерия се изисква характер. Тя се намира в центъра на Велико Търново и се казва "Red Gallery", намира се до популярната къща на Кольо Фичето. В превод означава червено, даже една от стените е в червен цвят. Има много туристи в града и трябва да бъде лесно разпознаваема, освен това е и лесно запомнящ се цвят, и започва с буквата "Р", което, символично казано, реже въздуха. Трудно се поддържа галерия и живот, свързан с изкуството. Но това е моята мисия, ако не обичах работата си толкова, отдавна да съм се отказала. Чувствам, че трябва да влюбвам хората в изкуството, идвайки при мен, виждам как те излизат усмихнати и удовлетворени, разтоварени и позитивно настроени. Галерията е авторска, показвам основно мои неща, но има процент и гостуващи художници.
- Хората проявяват ли интерес към изкуството, купуват ли картини?
- Интересът е различен през годината. Комерсиалната страна на нещата е много деликатна, тъй като пазарът в България е стеснен, макар че сме държава с изключително много творци. Имам чувството, че художниците са много повече, отколкото ценителите. Въпреки това интересът не е малък - хората купуват сезонно картини, най-търсени са около Нова година или времето на сватбите - напролет и наесен. Предпочитат се пейзажите на града, защото туристите искат да отнесат спомен, който да им напомня за Велико Търново.
- Какви са посланията ви?
- Искам да внуша с картините си чувството на свобода и освободеност. Смятам, че хората се стремят да бъдат различни, особено художниците, да се различават категорично един от друг, а в същността си сме еднакви - вълнуват ни едни и същи общочовешки проблеми като смъртта и любовта. Смъртта е нещо, за което дори да не се говори, неминуемо оказва влияние. И ако се абстрахираме от нея и я приемем такава, каквато е, бихме се почувствали по-свободни. Имах няколко случки в живота си, в които бях много близо до смъртта, и разбрах, че тя изобщо не е страшна. Когато приемеш, че животът е кратък, започваш да цениш всеки миг. Начинът ми на работа и изразяване в последните ми картини показва точно това - нещата се случват в момента. Обратното на смъртта е любовта, тя именно дава сили и смисъл за живот. 
Според мен колкото повече емоции авторът влага в една картина, тя ги поема и после ги излъчва. Картината е проводник на духовността на автора, тя е връзката между него и зрителя. Художникът иска да проведе разговор със зрителя, който стои пред картината, и да го провокира да помисли. Изкуството трябва да задава повече въпроси, а не да дава много отговори.
- Какво ви вдъхновява?
- Велико Търново е много магнетичен и магичен, непрестанно ме зарежда с положителни емоции. Градът е като платно - разположен е върху скали вертикално, и постоянно цветовете и излъчването му се сменят.
- Кои са вашите цветове?
- Обичам ярките тонове, преди време рисувах още по-ярко. Обичам цветовете и форматите да ме провокират. Вдъхновявам се от тях, сега се мъча да обуздая тази цветност. В последните ми работи постигнах някаква монохромност.        
- Сама ли правите изборите в живота си?
- Винаги съм ги правила сама, категорично, още от съвсем малка. Родителите ми работят в друга област и изобщо не искаха да се насочвам в сферата на изкуството. Не позволявах да ме отклонят от моя път, още 13-годишна знаех какво точно искам да правя. Не допускам някой да влияе на творческия ми живот. Човек сам гради съдбата си и трябва да има характер.   
- Кога и къде е следващата ви изява?
- Галерия "Гешов" в София ме покани предколедно. Ще покажа отново нови работи от 24 ноември до 10 декември. Заповядайте!