Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Проф. Румен Гечев:

С бюджета правителството причинява щети на икономиката

Замразяването на минималната работна заплата за три години означава мизерно съществуване на стотици хиляди семейства, заяви депутатът от БСП

Мая Йовановска

5. Ноември 2016 , брой: 252   730   0
Снимка

Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

Румен Гечев е роден през 1956 г. в Червен бряг. През 1980 г. завършва политическа икономия във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС), където започва да преподава в Катедрата по политикономия и военна икономика. Специализирал е икономика в Илинойския щатски университет (1987-1988), Университета "Теймс Вели" (1993) и Аризонския университет (1993). През 1995-1997 г. е зам.-председател на МС и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. След това се оттегля от политическия живот и продължава да преподава в УНСС. Депутат от БСП в 37-то, 42-ро и 43-то Народно събрание. Проф. Румен Гечев е зам.-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.


"Управляващите запазват политиката на бюджетен геноцид спрямо българските учени"
"Заложеният икономически растеж за 2017 и до 2019 г. бетонира България на опашката на ЕС"

- Проф. Гечев, през миналата седмица стана известно, че с непохарчените пари за капиталови разходи през тази година бюджетът ще излезе без дефицит. Губим или печелим от това, с което се хвалят управляващите?
- Когато внесоха Бюджет 2016 за обсъждане в парламента, управляващите отказаха да уточнят за какво точно ще бъдат похарчени 2,5 милиарда лева, "маскирани" като капиталови разходи. Още тогава предупредихме, че тези пари вероятно ще бъдат използвани като скрит резерв или за покриване на счетоводни трикове при реализацията на бюджета. И се оказахме прави. Към момента почти 2 милиарда лева не са похарчени. Така правителството сега се хвали за подобрен бюджетен статус, чутовни фискални успехи и рекорден фискален резерв. А всъщност те не изпълняват приетия от тях Закон за бюджета. За мен това е икономическо престъпление, защото фактически българската икономика е лишена от значим капиталов поток, т.е. това е причинило загуби на БВП. С това са пропилени възможности за запазване или за разкриване на нови работни места, а за множество средни и малки доставчици на стоки и услуги би било спасение от фалит или от свиване на стопанската дейност.
- Само неизразходваните пари за капиталови разходи ли са единствените "скрити" пари, вие миналата седмица попитахте в НС за средствата от т.нар. Фонд на фондовете, който управлява всички финансови инструменти по новите европейски програми.
- Да, капиталовите разходи са само част от пъзела със счетоводните трикове в изпълнението на Закона за бюджета. В тазгодишния бюджет бяха заделени още 2 милиарда лева в случай, че стрес тестовете на банковата система покажеха, че има нужда от бюджетна помощ за подобряване на капиталовата адекватност на банките. Но и преди тестовете беше ясно, че няма да има такава необходимост. Освен това, даже и да възникнеше такъв проблем, на нашия и на международния пазар има предостатъчно евтин кредитен ресурс, който държавата би могла да осигури за броени дни. Какво налагаше такова презастраховане, освен да се "скатаят" още два милиарда лева? И така дотук скритият фискален резерв възлиза на четири милиарда лева.
Но и това не е всичко. Сега към тази сума прибавете и още 777 милиона евро или 1,5 милиарда лева. Миналата година управляващите създадоха този фамозен Фонд на фондовете, където обединиха отделните фондове по европейски програми. Твърдяха, че това щяло да даде тласък на усвояването на средствата и решително подобряване на ефективността. На всичкото отгоре назначиха в управлението някакви "калинки" без никакъв адекватен банков опит. Резултатът е потресаващ. След почти година и половина те не са вложили нито един лев в българската икономика, само местят папки от стая в стая и назначават себеподобни калинки. Това е също грандиозно икономическо престъпление, за което скоро ще търсим незабавна политическа отговорност. Ето как замразените пари възлизат на над 5 милиарда лева, а с тях при разумна инвестиционна политика можеше да се удвои икономическият растеж.
- В проектобюджета за догодина е заложен дефицит от 1,4% от БВП. Вижданията на финансовия министър започват много да напомнят на фискалните принципи на неговия предшественик Симеон Дянков. Какво е мнението ви по отношение на заложения дефицит?
- Стремежът за рязко намаляване на бюджетния дефицит през 2017 г. и свеждането му до нула през 2019 г. е странен и не е съпроводен с никакви смислени аргументи. Вижте, това е странна самоцел, управляващите бързат да рапортуват в Брюксел, че преизпълняват фискалните критерии, без никой да иска от тях такова престараване. За последните 50 години и най-развитите страни, в т.ч. флагманът на неолиберализма - САЩ, са имали нулев дефицит или малък излишък само през 4-5 години. А страните от Еврозоната? Ами само Германия има малък бюджетен излишък през последните две години от последните общо 20 години. Страни като Франция, Испания, Италия, Великобритания и др. нямат никакво намерение да балансират бюджетите си, да не говорим за целеви бюджетни излишъци. Същото е положението с нашите "побратими" Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Затова би било полезно за управляващите да прочетат законите за бюджета на споменатите страни, да вникнат в икономическата статистика и да видят къде са другите и къде сме ние. Бързам да уточня, че това не е мое лично провидение. Просто такива са фактите. А за по-ученолюбивите ще препоръчам да прочетат поне някои от скорошните публикации на двама нобелови лауреати по икономика - професорите Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц. Те поставят под сериозно съмнение адекватността на германския модел за прекалено строги фискални правила спрямо другите страни от ЕС, в т.ч. и за тези от Еврозоната. Защото Еврозоната, която трябваше стриктно да се придържа към тези правила, сега едвам крета с нисък икономически растеж, безработицата е висока, а стабилността на банковата система е под въпрос. Миналата седмица бяха публикувани данни, че лошите кредити надхвърлят 1,2 трилиона евро. Италианските банки, а и не само те, се движат по ръба на дестабилизацията. Но да не влизаме в прекалени подробности. Поддържане на бюджетен дефицит до 3% от БВП, да, но самоцелно преследване на бюджетни ефекти за сметки на растежа, жизнения стандарт и конкурентоспособността - не. Просто нека се учим от опита на икономическите ни партньори, нищо повече.
- За догодина се залага забавяне на ръста на икономиката, а и затихващ растеж за три години в средносрочната прогноза. Виждате ли в бюджета реални мерки за стимулиране на икономиката?
- В този бюджет няма никакви политики и в него не са заложени никакви стратегически цели в развитието на българската икономика. Той е един счетоводен документ, в който управляващите просто предлагат как да се разпредели малкият прираст в БВП през 2017 г., т.е. той си е копие на също безличния Бюджет 2016 г. Заложеният икономически растеж за 2017 и до 2019 г. включително е в рамките на само 2,5-2,7%. Това е недопустимо песимистичен вариант, който бетонира България на опашката на ЕС. Вижте показателите за растежа на БВП, заложени в бюджетите на страни като Полша, Унгария и Румъния например. Те са в границите на 3,3-4%. Ето, Румъния е заложила стабилен растеж от 3,7% през периода 2017-2019 г. Следователно на нас ни се предлага да изоставаме и от Румъния, т.е. да ставаме още "по-последни". И тук обещанията за това как бележим успехи и да се доближаваме до средните европейски показатели основателно будят тъжни усмивки. Вносителите на Бюджет 2017 не дават никакви индикации за това как ще компенсират тоталния срив в чуждите инвестиции, как ще стимулират местните инвестиции чрез публично-частното партньорство, как ще стимулират малките и средните предприятия, как ще подпомогнат българските износители в търсенето на нови пазари и т.н. Няма как да не спомена, че остава своеобразната "смъртна присъда", произнесена от този кабинет, на три огромни инвестиционни проекта - "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис", които можеха да допринесат значително за постигането на дългосрочен икономически растеж. С тях и бюджетите на страната ни щяха да изглеждат по доста по-различен начин.
- Според управляващите приоритетите в бюджета за догодина са отбраната, образованието и здравеопазването, вероятно изхождайки от това, че за тези сектори са заложени повече пари. Ясно ли е обаче дали ще има наистина реални реформи в тези сектори?
- Да, към тези сектори са насочени малко повече средства, особено за отбраната. Но дяволът е в детайлите. Първо, повече от спорен е приоритетът на отбраната спрямо образованието. Особено в състояние на тежка демографска криза и висока безработица, въпреки нестихващата емиграция на млади и образовани българи. Разбира се, че в усложняващата се международна обстановка в непосредствена близост до нашите граници трябва да осигурим повече ресурси за отбрана и за сигурност на границите ни. Но каква ще е ефективността например, ако закупим стари изтребители за 800 милиона лева, вместо основните ни усилия да бъдат изграждане и укрепване на пограничните ни заграждения? Не виждам как тези изтребители ще ни решат въпроса с нарастващия натиск на имигранти от Близкия изток и от Северна Африка. В нереформираното МВР също се предоставят малко повече средства, но те отиват предимно за работни заплати. Не се предвижда никакво преструктуриране на сектора, нито подобряване на неговата материална база. А сигурността на гражданите продължава да ерозира. Ами образованието? Пак ще финансираме обучението на 70 хиляди студенти, макар че сега завършващите средно образование са малко над 50 хиляди. Ще продължим да заделяме средства за обучение на висшисти основно в сферата на икономиката и правото, макар че там вече има пресищане от кадри, а пък има недостиг от инженери и учители. Освен това какъв е смисълът да продължаваме да наливаме оскъдните си бюджетни ресурси в обучението на висшисти, голяма част от които емигрират в други страни и създават там БВП? Въпреки че от години се обсъжда този въпрос и са предлагани конкретни решения, политиката на пилеене на средства в образованието продължава. А не е ли по-добре част от тези бюджетни средства да се използват за стимулиране на младите българи, които, завършвайки образованието си, остават да работят тук? Да не говорим, че управляващите запазват политиката на бюджетен геноцид спрямо българските учени. Няма такава държава, даже в Африка, където бюджетът изравнява работните заплати на чистачките с тези на младите доктори по физика, химия или роботика.
- За догодина се предвижда увеличение на минималната работна заплата на 460 лв., но същевременно от средносрочната прогноза стана ясно, че тя ще остане на това ниво за три години. Правилен ход ли е замразяването на МРЗ?
- Разбира се, че не е правилен. Първо, това означава мизерно съществуване на стотици хиляди семейства, които се борят за оцеляването си. Второ, с това се замразяват и повечето социални плащания, доколкото те се определят от равнището на минималната работна заплата. Трето, управляващите залагат продължаващо задълбочаване на и без това огромната социална поляризация у нас. Но това си е техен стил вече два мандата. Повече от апологетично звучат техните твърдения, че ниската цена на труда давала конкурентни предимства и привличала чужди инвестиции. Но нека пак се върнем към фактите. Чуждите инвестиции сега са 7-8 пъти под равнището им от 2008 г. и не се забелязват никакви опашки от инвеститори по граничните ни пунктове, въпреки ниските заплати. А и страните с най-високи заплати са точно страните с най-висока конкурентоспособност и с най-развити в технологично отношение икономики. Но вместо да четат и да изучават опита на по-развитите страни, управляващите залъгват хората с безпочвени клишета за "красотата" на минималната работна заплата.
- Проектът за бюджет мина набързо през МС. Готви ли се левицата за интензивни дебати по проекта?
- В този кадрови състав на Министерския съвет няма значение дали ще мине бързо или бавно. Този МС просто заверява, често на подпис, без дискусии, предварително зададени решения и проектозакони. Опозиционно представените партии в бюджетната комисия научихме за бюджета от интернет страницата на МФ. Те даже не си направиха труда да ни поканят на една среща, за да ни запознаят с намеренията си и да чуят от нас някакви предварителни препоръки и съображения. Нещо повече, всички страни от ЕС, без България, изчакват оценката и препоръките на техните фискални съвети и едва тогава се влиза на дебати в комисиите. Но тук европейските правила и норми не значат нищо за управляващите. Ще гледат за две-три нощи да прокарат текстовете, да гласуват ударно, а "след нас и потоп". И все пак ние ще направим всичко по силите ни да участваме активно в дебата с конкретни предложения и алтернативни решения.
Съмнявам се, на базата на досегашния опит, че ГЕРБ и техните сателити ще отразят нашите предложения. Но ние можем и ще покажем, че имаме капацитета да формираме бюджет, отговарящ на най-добрите европейски практики и съобразен със спецификата на българската икономика. Няма да мине номерът на ГЕРБ да прокарат Бюджет 2017 под сянката на президентските избори. Още повече, че те са на път да ги загубят, а тогава повторният прочит на този важен закон може да стане още след предсрочни парламентарни избори през пролетта.
 

 

 

Спорт

  • 19. Октомври 2017 205
    157
    0

    Останалата без лиценз Българска федерация по шахмат (БФШ) е временно изключена от Международната федерация (ФИДЕ). Решението е взето по време на 88-ия конгрес на световната централа в Анталия, Турция.
    Българските шахматисти, както и досега, ще се състезават под флага на ФИДЕ. Създадена е специална комисия, която ще анализира възможността...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"