Столичани в повече

Завалиите от Равно поле, община Елин Пелин, искат селото им да стане част от София, за да се подобри транспортното му обслужване. Отчаяни наивници или окаяни лековерници? Вероятно и двете, щом си мислят, че оказвайки се под опеката на Йорданка Фандъкова, ще станат по-обгрижвани и ще им се осигури удобство и просперитет. Обитателите на настоящата софийска агломерация могат само да се засмеят горчиво на искането на отдалеченото на 17 км от столицата селце и да се запитат на какво разстояние трябва да живеят от центъра на София, за да имат и те прилично транспортно обслужване.
Нима жителите на с. Владая, които са част от Столичната община, да не се вдигнаха вече два пъти на протест срещу разпадащите се автобуси, спрените линии и маршрутки, движещите се на големи интервали рейсове? Или хората от по-крайните квартали, които уж са свързани с метрото, а се оказва, че след 20 ч. няма как да се приберат от отдалечените метростанции до жилищата си? Висенето по спирките след определен час от денонощието и невъзможността да се приберат навреме по домовете си, чувството за откъснатост, не са запазена марка само на жителите на малките населени места. Те са част от всекидневието и на баш столичани, които често имат желание да живеят далеч от града, някъде извън бетонните ограждения, на чист въздух, в тиха среда, с по-малко стрес. Например в... Равно поле.
Жителите на селото няма смисъл да правят референдуми, да отправят молби, да вдигат протести или да плачат, че не са в София. Нека си останат все така далеч от столицата и да не правят опити да се превръщат в столичани в повече. София не е панацея за болките им, тя може само да ги увеличи.