Логорея за кокала

Поправете ме, ако греша, но вече четвърт век съдебната ни система страда от такава логорея, че удържане няма. Всяко заседание на Висшия съдебен съвет ражда спорове и драми, които медиите дъвчат до следващата седмица. Когато пък се пръква нова дитирамба. В последно време, освен редовните порции скандали от ВСС, сме свидетели и на нов жанр - записи. Разговори между "две каки". Година има как ги слушаме и все остава нещо неизречено. Кой ги записал, как ги записал. Защо не говорил, когато трябва. Защо се разприказвал сега. Кого обслужил, чия версия продължил. Какъв бил сценарият, кого пуснали по пързалката. Единият бил от един кръг, другият - от друг. Третият ползвал медиите си, за да атакува и разчиства сметки. Ченалова, Янева, Борисов, Цацаров, Мондешки, Пеевски, Лозан Панов, Димитър Узунов, Калин Калпакчиев. Имена, имена... Един казал едно, друг го попитал защо лъже, трети...
Ох! Чухме записите. Наслушахме се на версии. Ще ги има още и още. Ще проверяват, ще се произнасят. Пак. И кой точно ще го прави? Пак същите, които са до ушите наджвакани. В нашия живот ли става всичко това, или в нечий друг? В нашия свят ли е, или в техния?
Наясно сме с хала на съдебната ни система и без записи. След тях и уличните псета знаят, че задкулисието се е оплело като свински черва. И води битка кой повече хора да има и какво да превземе. За това се карат, за това спорят. За това се записват и изнудват - за да обсебят и разделят. За да могат да опраскват и да не зависят от никого. За да се прикриват и да се разправят с останалите.
И какво ни топли нас това? Докато те се дърлят за записи, хонорари и постове, докато си намазват ските и спретват махленски свади, човечетата навън има да чакат правосъдие. Каква наивност! А всеки там е хванал кокала и гледа да го държи здраво. В битка за своята справедливост.