Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Можем ли да разгадаем магията Китай?

Работа и пари са новото верую на редовите китайци

Зорница Илиева

7. Ноември 2016 , брой: 253   1154   0



Какво е Китай ли? Магия, такава, каквато е била от древността, през Средновековието, та до наши дни. Магнитът на Поднебесната империя е привличал останалия цивилизован свят не от вчера. Не е случайно, че Марко Поло още през ХIII век е поел риска да пътува мъчително дълго до загадъчната страна, в отговор на което днес каменен мост в столицата Бейджин носи неговото име. Името на китайската столица не е Пекин от 1982 г. (диалектно название), но в Бейджин (на официалния език мандарин) най-големият университет продължава да е Пекинският. А това, че в този мегаполис (23 млн. с околностите) има 72 държавни висши учебни заведения, е просто част от стратегия да се задържат в Китай младежите, като им се осигурява почти безплатно, на практика символично платено образование. Изпитите обаче са толкова трудни, че няма как получените знания да не са на високо ниво. Както казват новите ни познати в Бейджин, "ние вече не допускаме студентите ни масово да заминават да учат на Запад, даже оттам идват да учат при нас".
Наистина е магия как успяват китайците вече 30 години да съчетават несъчетаемото и така да променят страната си, че те самите невярващо наблюдават ставащото пред очите им. Това е световен прецедент, защото само една партия, Китайската компартия, прилага т.нар. смесена икономика, развива пазарно стопанство, но отстъпленията от дадени социалистически възгледи не са в степен, която да застрашава авторитета на градена от 1949 г. (тогава е провъзгласена от Мао Дзедун КНР) идеология. Впечатляващите нови сгради, заемащи мястото на панелките, луксозните магазини и невъобразимият трафик с коли от категорията на БМВ не пречат пред мавзолея на Мао да се редят с часове не само китайци, които предвидливо са резервирали билети месеци преди това. Ликът на Мао Дзедун е на юаните, но и заедно с лика на президента Си Дзинпин заема място на традиционните китайски сувенири с ресни, които всеки турист задължително отнася у дома си за спомен. Това със сувенирите си е направо "Солунска митница", защото доказва на практика, че Китай наистина е

успешна търговска страна

както ни уверява всеки срещнат редови китаец. После обаче без притеснение може да сподели, че "социалното неравенство е голям проблем" и личи недоволството. Да, в блестящ Пекин/Бейджин има и просяци, има и клошари, и бивши таксиметрови шофьори, които вече като милионери могат да си позволят да купят картина на Модилиани на цена, която се определя като най-високата в света за творба на велик художник. Да, в китайската столица много хора ходят с маски, защото смогът е потискащо плътен, водата не е за пиене, 68 хил. таксита сноват без почивка на по-ниски от нашите цени, но градът е впечатляващо чист, а армията от хигиенисти (повечето мъже) използва най-съвременните западни пособия за целта.
Туристическите обекти като Забраненият град с вътрешния и външен двор са не само символ на имперското величие на Китай и ярък пример за китайското архитектурно наследство, но са превърнати в повод за гордост от древна цивилизация, която е в основата на съвременната държава. Милионите туристи от цял свят, но и от цялата страна, които годишно посещават тези обекти, осигуряват завиден приход за китайския бюджет. Цените са европейски, а многобройните безплатни обществени тоалетни са повод за завист на малкото българи, които могат да се срещнат тук. Разбира се, че посещението на прословутия "Тиенанмън" (врата на небесното спокойствие) няма как да се пропусне, защото този най-голям в света площад е останал в съзнанието на повечето западни хора с танковете и студентските протести от 90-те години, но днес е обичано място за разходка на самите китайци, които не пропускат да се снимат пред огромното китайско знаме, развяно на висок пилон, където "китайски гвардейци" дежурят. Те не разрешават да бъдат снимани.
Самите китайци (поне тези, с които успяваме да разговаряме) не дават вид, че се притеснени от липсата на многопартийност или избор по време на провеждани избори. Някои признават, че дори не гласуват, но са убедени, че Компартията е в състояние да избере най-доброто за тях. Защото приоритет вече са парите и материалните придобивки. Ако имат условия да си осигурят жилище (за китайците е срамно да нямат собствено жилище, това е традиция), да имат работа, да си купят поне БМВ, тогава какво значение има кои са посочените да бъдат избрани и че има само една управляваща партия?
Пенсионната възраст в Китай е 55 години за жените и 60 години за мъжете, имат средна продължителност на живота съответно 72 и 70 години, твърдят, че средната им работна заплата е 500 долара месечно, пенсиите вече десетилетия растат с 10% годишно, пенсионерите пътуват безплатно в Пекин с градските автобуси (но не с метрото) и не виждат необходимост да следят събитията в чужбина. Но не пропускат да коментират собствените си политици и дори повечето от тях, особено мъжете, смятат, че знаят повече от политическите си лидери. Доста позната практика, но е изненадващо, че го споделят с непознати. По същия начин казват и че

не харесват Хилъри Клинтън

но че ако "американците са приятелски настроени, те са добре дошли". Казват го хора, които в столицата са скромно облечени и далеч от последните писъци на европейската мода, но и в Шанхай, където момичетата са предимно с шорти и съвсем в духа на високата, от котюр, мода. Всъщност във вътрешността на страната се гледат само китайски тв програми, докато в Шанхай могат да се следят всички световни канали. Така ставаме свидетели и на срещата на БРИКС, и на изстрелването на китайския космически кораб, който е етап от програма за създаване на собствена китайска космическа станция, и на поредните дебати Тръмп/Клинтън, и на срещата на Си Дзинпин с филипинския президент Родриго Дутерте, предавани директно. Но в китайската преса на другия ден коментарите от американския дебат засягаха само онова, което се отнасяше за Китай. Например за твърдението на ексдържавния секретар Клинтън за "един от най-големите проблеми, които имаме с Китай, е нелегалният дъмпинг на стомана и алуминий на нашия пазар, а Доналд е купувал китайска стомана от Китай за строителството на хотела си в Лас Вегас и така е дал работа на китайски производители на стомана, а не на американските". На тези обвинения според "Саут чайна морнинг пост" Тръмп не е отговорил директно, но междувременно е заявил, че "китайските лидери са по-умни от американските политици", като се е противопоставил на американската политика за предоставяне на военна помощ на други държави, в т.ч. Саудитска Арабия, Германия, Южна Корея. За китайците особено болезнен е въпросът с решението за предоставяне на американска система за ПРО на Южна Корея, защото считат, че по този начин радарите ще бъдат използвани за шпиониране на Китай. Те твърдо протестират по този повод. "Уолстрийт джърнъл" пък ни уверява, че "Китай се обръща навътре, загърбвайки световната търговия". Оказва се, че решението на Китай е да се заместват вносните материали и суровини с такива местно производство, което на практика води до по-малък внос. И докато от 1990 г. вносът е растял всяка година, през 2015 г. е спаднал с 14%, до септември 2016 г. е намалял с още 8,2 на сто. Още повече, че положителното търговско салдо на Китай със САЩ е "ударило рекорд през 2015 г.", т.е. Китай има положителен търговски баланс спрямо САЩ, или по-точно - купува по-малко. Китай се насочва към високи технологии и износ не на евтини стоки, а на

високотехнологични продукти

с високо качество. В самия Китай само уличните търговци предлагат характерните през последните години евтини китайски стоки, лоши имитации на големи марки, но и те не са толкова много, както се очакваше.
Пазаренето обаче е задължително, почти като в арабския свят. Така, както спазването на правилата за движение по улиците не е на почит в тази огромна страна. Преминаването по пешеходна пътека си е рисково занимание. Затова пък тук китайци с татуировки или с прически нула номер не се срещат на всяка крачка. Няма забрадени жени или такива с шалвари. А че си има население, изповядващо ислям, има. В това отношение има и проблеми. Достатъчни са само уйгурите, сунити, които макар и само около 10 млн., са компактна маса в своите територии и имат свои представители в "Ислямска държава". По този начин воюват на страната на тази крайна джихадистка групировка в Сирия и Ирак. Уйгурите от десетилетия трудно се примиряват с липсата на независимост и често протестират, но китайското ръководство не без основание счита, че тези настроения са подтиквани отвън. Приемат ги като част от политиката на т.нар. цветни революции, така, както преди време са определили и известните протести "Гези" в Истанбул. Информации, че Турция е предоставяла паспорти на редица уйгури, за да напуснат Китай и да отидат през Истанбул в Сирия, за да се влеят в редиците на ИД, са достатъчно достоверни, за да предизвикват някои недоразумения в отношенията между двете страни. Подобни политики, независимо откъде идват, винаги са опит за натиск, влияние, изолация, създаване на дестабилизация. А Китай е страна, която в геополитически план застрашава позициите на "държава №1", не крие, че действа за многополюсен свят, и е естествено да има стремежи да бъде изолирана, да се притеснява по всякакъв начин. Казват, че най-големият страх, този от трайно партньорство между Русия и Китай, е причина за сатанизацията на Кремъл, на Путин в личен план, което има за цел да доведе до изолация и липса на съюзници, на сподвижници и приятели, особено по границите и на двете страни. Сигурно затова и изявленията на филипинския президент Дутерте, че обръща страната си към Китай и Русия, предизвикаха такава реакция на Запад. Подписаните за над 13,5 млрд. долара споразумения между Китай и Филипините (търговски, контрол върху наркотиците, морска сигурност, инфраструктурни проекти и др.) са в посока печелене на нов съюзник, така, както Русия регулира отношенията си с Турция и Иран. Съществено е, че това са мюсюлмански страни с влияние в регионите си. "Аз ще бъда зависим от вас, но не се безпокойте, ние също ще ви помагаме", казва Дутерте на Си Дзинпин според "Чайна дейли", защото "тяхната външна политика е срещу Китай".
Как се справя Китай с неудовлетвореността на част от собственото си население? Разработва

програми за намаляване на бедността

за 30 години 700 млн. китайци са изведени от състояние на крайна бедност, следва ги последователно. Създава условия за приобщаване, предоставя територии като "мюсюлманската улица" в Сиан, където хората с различен етнос и религия могат да представят собствено производство, да печелят достатъчно, да контактуват с чужденци, защото тази улица е задължително място за посещение на всеки турист в Сиан (не е само "теракотената армия"). Заделя 14 млрд. за строеж на 244 хил. жилища за учители, които ще обучават децата в нови 300 хил. училища в отдалечените региони, включително мюсюлманските, изгражда нова система за предучилищно възпитание и т.н. От 2012 г. държавата Китай е осигурила 72,4 млрд. за построяване на 110 медицински центрове в бедните и отдалечени райони. И все пак дребните селскостопански производители по-често напускат родните си места, за да търсят препитание в големите градове, и това става обикновено след прибиране на реколтата. Те нямат шанс да печелят достатъчно за оцеляване в сравнение със собствениците на кооперации, които са големите доставчици на селскостопански продукти. Уведомяват ни, че в Китай вече се произвеждат например пшеница и царевица 2 пъти годишно, но това става благодарение на използването на химикали, което няма как да приемем без възражения. Производителите на зеленчуци, така характерни за китайската кухня, също печелят добре и отново заради използването на ГМО-продукти, т.е. отново онези "отрови", които предизвикват притеснения. В тази връзка не може да се пропусне фактът, че китайската кухня е китайска гордост от най-висока степен и във всички хотели се сервира с приоритет. Тя е почитана не само в Китай. Но докато в Европа има притеснения относно хигиената при приготвяне на тази храна в китайските ресторанти, в Китай никой не се сеща да пита за чистотата в кухните. Просто се наслаждават на храната.
Тук насладата от живота се цени и това е нещо, което се научава само като се посети страната. Всички са много любезни, много доброжелателни, но какво си мислят, как ще действат, не може да се предположи. Такава със сигурност е и китайската политика като цяло. Същественото е, че големите им градове и туристически обекти са толкова чисти, подредени, красиво оформени и с такъв ред, че горката стара Европа, особено след миграционните вълни, може да се свие от срам. Така както Хонконг може да впечатлява с космическите си сгради, футуристични магистрали, двуетажни мостове, но същевременно да е задръстен тук-там от боклуци и да има порутени стари кооперации, което никак не се връзва със славата на "капиталистическото превъзходство" вследствие особения си статут в държавата-майка.
Някак между другото разбираме, че в Китай негласно се работи от 8 до 22 ч., никой не възразява, независимо че официалното работно време е от 8 до 17 ч. Работа и пари са новото верую на редовите китайци. Мъжете мърморят, че жените са предпочитани от работодателите, защото са по-усърдни, по-сполучливо рекламират стоките, по-амбициозни са и въображението им е по-голямо. Жените са 60% от студентите. Смаяни сме, че освен БМВ-тата в Китай на мода са жените, "Старбък кафето" и мечтата на повечето млади хора е да се оженят сполучливо, т.е. избраникът да е от заможно семейство, да е реализиран в материално отношение, и отдавна са забравили времената, когато зестрата се е придвижвала с велосипеди (до 80-те години) поради липса на автомобили. Не е за вярване, че в границите на централен Пекин, старинен Хутонг, традиционните за китайската архитектура ниски сгради са без тоалетни и сутрин може да се видят възрастни хора, които изнасят нощните си гърнета до специалните обществени места, където изхвърлят съдържанието. Но този район е особено скъп, защото там се намират множество ресторанти и барове, посещава се от милиони местни и чужди туристи, защото е екзотично и красиво място около езеро и никой не желае да го напуска и продава имота си, независимо от нехигиеничните условия. Цените на грохналите къщички тук са в милиони и биха осигурили прилични жилища в добри райони на китайската столица.
Няма как за дни да се разгадае магията Китай. Няма как и да се види всичко, което китайците са сътворили през вековете, да се проумее древната им философия, да се разбере дълбочината на  генетично заложената им психика, да се почувстват емоциите, които владеят сърцата и умовете им. Може само да се изпита респект пред всичко това и да остане надеждата, че добрите времена, в които вярват повечето китайци, наистина ще дойдат. В един друг, многополюсен и по-малко конфронтиран свят. Поне това им обещава китайският президент Си Дзинпин за постигане през следващите 10 години. Като обръща политиката си към собствения народ.

В Забранения град


Милиони туристи посещават Забранения град в Пекин

Отвъд лъскавата страна - това също е Хонконг

Няма как да се пропусне прословутият площад "Тиенанмън"
Снимки Авторката

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"