Хвалбите за усвоени европари останаха в миналото

Ако ви попитат каква е разликата между местните и президентските избори, едва ли ще объркате отговора. Само че той не е този, за който се сещате веднага. Разликата е в това, че в кампанията за местния вот и премиерът Бойко Борисов, и вицепремиерът Томислав Дончев се надпреварваха да режат ленти, да се самохвалят и да ни уверяват как добре усвояваме парите от еврофондовете, как ударно строим всякакви неща - предимно инфраструктура стадиони, зали, магистрали. Еврокомисарят ни Кристалина Георгиева им пригласяше, за да са по-убедителни пред избирателите, които трябваше да повярват, че животът им е станал по-добър, едва ли не сияен, благодарение на управлението на ГЕРБ.
Разбира се, нито премиер, нито вицепремиер не споменаваха и дума за ефекта от усвоените милиарди, както и затова, че качеството на живот на българите не се подобри. Ако го бяха направили, трябваше да признаят, че първият програмен период от членството ни е катастрофа, че заложените параметри не са постигнати, а част от изпълнените са достигнати благодарение на промяна на индикаторите в посока занижаване (виж каре). Въпреки "грандиозното" усвояване" на европари, България е на 22 място сред държавите членки по този показател и все така

в дъното на рейтингите

по качество и стандарт на живот.
В кампанията за президентския вот думата "усвояване" отсъстваше. Това никак не е случайно. Към 6 ноември реално разплатените средства за всички оперативни програми от новия програмен период 2014-2020 г. са 5,69%, а само след шест месеца ще сме в средата му. За хвалба няма нищо и властта гузно мълчи. Оперативна програма "Околна среда", заедно с "Регионално развитие" и "Морско дело и рибарство" е в дъното на таблицата по реално платени средства. Част от тях отидоха за проекти, които трябваше да приключат през първия програмен период, но бяха фазирани, за да не се налага общините да връщат пари и да довършват започнатото със собствените си бюджети, които, знае се, за нищо не стигат.
От прегледа на ОПОС, направен през системата за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България - ИСУН, става ясно, че към момента най-много пари са изплатени за техническа помощ - 5 600 783,67 лв., или 6,02% от програмния бюджет. На практика това означава, че администрацията се е погрижила първо за себе си. Доказва го и описанието на бюджетната линия. От него става ясно, че милионите ще бъдат използвани за:
- основните заплати, социалните и здравни осигуровки на служителите от Главна дирекция ОПОС; допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, които се изплащат четири пъти годишно и които не могат да превишават 80 на сто от начислените за съответната година основни заплати;
- възнаграждения на служителите в администрацията на МОСВ, които в работно време изпълняват дейности свързани с ОПОС;
- повишаване на административния капацитет на служителите, ангажирани с управлението и изпълнението на ОПОС, както и на служители от звена, отговорни за прилагане на политиките по околна среда и от общата администрация в структурата на МОСВ, подпомагащи работата на управляващия орган;
- подпомагане процеса на техническо изпълнение на ОПОС чрез извършване на писмени преводи и редакция от английски, немски, френски, испански, италиански, гръцки, португалски, финландски, шведски, ирландски, датски, естонски, нидерландски, полски, румънски, словашки, словенски, унгарски, чешки, латвийски, литовски, малтийски на български език и обратно;
- покупката на дрон, който следва да осигурява на управляващия орган "достатъчна увереност по отношение на физическото изпълнение на проектите", и др.
Сключени са два договора за юридически услуги на стойност 250 000 лв. (на 20.02.2015) и 391 150 лв. (на 18.04.2016 г.) без ДДС с една и съща адвокатска кантора без състезателна процедура. Според описанието на поръчката, юристите ще подпомагат министерството в разработването на проекти на нормативни актове (нормотворчество) в т.ч. и във връзка с хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС; европейското финансиране по ОПОС, проблематиката по затваряне на програмен период 2007-2013 г.; анализи, консултации и подкрепа при формиране на позиция пред ЕК по правни казуси; успешното управление на оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." Всичко това не би изглеждало странно, ако министерството нямаше Дирекция "Координация по въпросите на ЕС" с щат 22 човека и Дирекция "Правно административна" с щат 23 човека. Според записаното в устройствения правилник, в задълженията на тези дирекции влиза и разработването на нормативни актове, и транспониране на европейското законодателство. Министерството на околната среда обаче избира да плаща освен на своите 45 служители от двете дирекции и на адвокатска кантора, чиито консултации струват 85 лв. на час без ДДС.
Колкото и управляващите да се опитват да го скрият, ясно е, че две години от новия програмен период са загубени. Те бяха използвани за довършване на проекти от 2007-2013 г. Вижда се от случващото се с Оперативна програма "Околна среда".


Как родните бюрократи преметнаха брюкселските и измамиха българите

Съгласно записаното в първия вариант на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) към края на програмния период 2007-2013 г. (разбирай 2015 г. заради правилото N + 2/N +3) заложените индикатори за постигане на целите по приоритетните  оси (ПО) са следните:
ПО 1: "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води и подобряване на качеството на атмосферния въздух"
- население, свързано към селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ) 66,46%
- изградени нови и рехабилитирани СПСОВ - 65 броя
През 2012 г., отчитайки, че времето не работи в наша полза, чиновниците искат от Брюксел преразглеждане на индикаторите, които през 2013 г. добиват следния вид:
- население, свързано към СПСОВ 60%
- нови и рехабилитирани СПСОВ - 45 броя
ПО 2: "Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци"
- до 2013 да бъдат изградени 27 интегрирани системи за управление на отпадъците, според първоначалния вариант.
След поисканата корекция през 2012 г. и този индикатор е променен. Системите за управление на отпадъците от 27 стават 24. 
Корекцията на индикаторите обаче не е достатъчна да компенсира забавянето. Рискът от загуба на евросредства е все така голям. Ето защо през същата 2012 г. родните бюрократи искат пренасочване на половин милиард лева, които отиват за  покупка на тролейбуси за градовете Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен, метровлакове за София и техника за гасене на пожари. Доколко ефективно са похарчени парите, как закупената техника е повлияла на чистотата на атмосферния въздух и на готовността за реакция при горски пожари няма как да бъде отчетено заради липса на въведени индикатори, констатира одит на Сметната палата.
След пренасочването на финансов ресурс планираните средства за ВиК сектора от 2,5 млрд.лв. за 2007-2013 г., падат на 2 млрд.лв. Според различни оценки ВиК мрежата ни се нуждае от 5 до 9 млрд.евро инвестиции, които, ако бъдат направени, ще падне процентът на водата, която изтича през тръбите и "потъва" в нищото (между 60% и 80% според експерти). През първия програмен период средствата не само, че не са достатъчни това да се случи, но са и редуцирани от чиновниците, които са вторачени единствено в процентите усвояемост, но не и какъв е ефектът от харченето на парите. А той се вижда с просто око при сравняване на индикаторите - 20 СПСОВ и 3 интегрирани системи за управление на отпадъците по-малко.
Пренасочването на средства към екологични возила и снижаването на стойностите на индикаторите обаче не помогна докрай и не успя да скрие фактите. А те са следните. 19 работещи регионални системи за управление на отпадъците към 31 декември 2015 г.,  вместо 24. Депото в Разлог бе открито предизборно на 2 ноември 2016 г. В края на септември т.г. беше прерязана лентата на депото в Луковит, а през август на това във Велико Търново. В последните дни на 2015 г. са прекратени договорите за изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в Бяла, Русенско.
8 водни проекта не успяха да бъдат завършени в рамките на два пъти удължавания срок до 31 октомври и до 31 декември 2015 г. Вместо да понесе отговорност за гафа, министър Ивелина Василева обяви, че незавършените ВиК проекти ще бъдат спасявани с фазиране, т.е. довършени със средства от новия период 2014-2020 г. Рисковите проекти са в Банско, Видин, Тервел, Шумен, Раднево, Ямбол, Враца и Варна. Те ще погълнат 200 млн.лв.


ОП "Околна среда" за периода 2014-2020

Бюджетът на ОПОС за втория програмен период е в размер на 3 254 811 051,00 лв., от които европейските средства са 2 766 589 387,00 лв., а националното финансиране 488 221 664,00 лв. Договорените средства към момента са 445 562 658,76 лв., което е 34% от програмния бюджет за 2014-2016 г., който възлиза на 1 278 001 410, 00 лв. Реално изплатените суми са 30 584 826,79 лв. или 2,39% за трите изминали години. Спрямо бюджета за целия програмен период усвоените към момента пари са едва 0,94%. След шест месеца вече ще сме в средата на периода, а изоставането се забелязва с просто око. Ето защо управляващите спешно забравиха думата "усвояване" и почти не коментират случващото се с европарите.