Бисове за Бисер

Преди години Илка Зафирова и колегите й изпратили Леда Тасева вместо с мълчание с аплодисменти... После аплодисментите стават част от ритуала при изпращането в последния земен път на Емил Димитров, Найден Андреев, Никола Анастасов, видни артисти певци, музиканти... Сега с аплодисменти ще изпратим още един от легендите на българската музикална сцена. Мозъчен инсулт ни отне и Бисер Киров, който на 74 години не се събуди на 7 ноември т.г.
Отиде си "аз съм само един юноша весел"... Не можа да прежали дъщеря си Венциноса, която погреба през 2014 г. И не можа да довърши обещаното - да събере и подреди творбите на художничката и писателката Венциноса...
Бисер преживя тежка катастрофа в София преди години. Бяха го отписали тогава, но той оживя и оцеля. После сам се похвали, че се е преборил с рака... С много вяра, с много труд... Пееше на повече от двайсет езика - на руски, полски, чешки, немски, английски, испански, дори на казахски, на татарски, на турски, на суахили, на кноса и суоми. Има над триста авторски песни. Над седемстотин песни бяха в репертоара му, минал през Европа, Латинска Америка, Африка, обиколил Русия от единия до другия й край...
Бисер Киров следва във ВХТИ, журналистика и завършва Руската академия за театрално изкуство в Москва. Петдесет години е на музикалната сцена, след като през 1966 г. Морис Аладжем му предлага участие с оркестър "Балкантон". Носител е на престижната награда "Златна муза", Заслужил артист е на България и на Русия, работил е като съветник по културните въпроси в посолството на България в Русия. От хуманни съображения преди година е отказал украинска награда.
За него радостта бяха внуците му, да срещне сутринта, да види слънцето, да види усмивката на любимите хора - съпругата, с която споделяше тревогите и щастието почти половин век, братята, децата, приятелите. На седми ноември сутринта това не можа да му се случи... Бисер обичаше публиката и публиката го обичаше искрено. А песните му върху винилови плочи, компактдискове и други носители надминаваха тираж от седем милиона...
Работехме над един припев на нова негова песен на руски език. Не го довършихме. Остана ни само споменът от наша песен от пролетния конкурс на БНР за забавни песни в миналия век... И молитвата за здраве и за по-добри дни за България, в които Бисер вярваше, много вярваше. Но явно пътеката, по която вървим, ни я чертае онзи от горе, както сам обичаше да казва Бисер. И вярваше в това. И на това учеше и четирите си внуци от сина и дъщеря си.
Бис, много бисове за Бисер в последния му път...
Сбогом, приятелю! Сбогом, "юноша весел"!