Политика на страха

Бойко Борисов вече е дилър на страх.
Целият кабинет "Борисов 2" се сви до една сергия за алъш-вериш на фобии, комплекси и неясни опасности със специалитет "тюрлюгювеч от ужаси". Това е манталитетното ниво, уви. В рамките на седем минути в нощта на изборите Борисов пет пъти повтори мантрата "БСП и ДПС". О, да, инжектирай електората с формата на твоя страх. Единственото, което не разбрах, e по какъв начин съюзът "ГЕРБ - РБ - ПФ - АБВ" е по-добър за страната?
С изцъклените кошмари на Москов?
С оредяващото теме на Ненчев?
С цинизма на Горанов?
С арогантността на Павлова?
Подобна постановка е израз на драматургично безсилие, политически маразъм в тежка форма.
ДПС е по-опасна партия от ДОСТ, така ли?
Защото, ако не ме лъже паметта, ДОСТ подкрепи Цецка? Резултатите от Турция го доказват. Цецка Цачева е фаворитът на Ердоган. Бойко Борисов е фаворитът на Ердоган. Обаче, разбираш ли, БСП и ДПС застрашават цялата вселена. Радев печели в Лондон, Цецка - в Турция, обаче той е заплахата, не тя.
След като страх №1 не сработи, следва ужас номер 2 - политическа криза дебне страната, ако Борисов падне от власт.
Тази политическа криза си е намерила и телевизионни проповедници - те кривят пръсти от екраните, съскат, лукавят, защото името им е Легион. Чуждестранната преса е активизирана да надъхва местните страхове. Червен генерал щял да изкарва България от НАТО, ще ни спрат еврофондовете. Ако паднел Борисов, ни чакал хаос. Тази токсична отрова се лее отвсякъде.
Само, че каква по-голяма криза от политическото безсилие на Борисов и на нещастния му кабинет. Стабилността у нас е стабилност на кризата, перманентно състояние на пропадане. Това, което за Борисов е стабилност, е всекидневен ужас за много семейства, които се чудят как ще изкарат до края на месеца, с какви пари ще пратят децата на училище, как да си платят сметките за тока. България може да е стабилна за големите бизнесмени и едрия капитал, но е екзистенциален ужас на всекидневен срив за хората, които едвам държат главата си над водата. И въпреки това арогантността на властта е парализираща - плаши жертвите си с ужаси, стресира своите заложници с потенциални кошмари.
А най-смешен от всички е страх номер 3 - тоталитарното минало се завръща! При това за тоталитарното минало мелодраматично хълца бившата партийна секретарка. Беше умилително да се наблюдава мама Цецка как жалостиво лее сълзи за младите хора, които не помнели през какви ужаси била минавала България.
Изваждането на този страх на сергията обаче също е катастрофална грешка. Това показва, че ГЕРБ са така ограничени във възможностите да разширят подкрепата, че залагат на примитивния антикомунизъм като начин да одерат за пореден път психодесния избирател, ошашавен, разстроен, разтърсен и заведен като овца за поредното електорално заколение.
Само, че вотът в неделя показа, че страхът в България се е разсеял. Вотът беше вот на надеждата за една различна страна. А когато надеждата изплува на хоризонта, тогава всички страхове се сбръчкват, изпушват и отиват там, където им е мястото - в канализацията на историята, откъдето са изпълзели.