Загубата на доверие в Борисов не може да бъде спряна със заплахи

ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.


"Ген. Радев е пестелив, не търси ефектната фраза. Това създава усещане за сериозен и делови човек, какъвто трябва да бъде един държавник"


- Проф. Баева, очаквахте ли ген. Радев да поведе пред Цачева още на първи тур? Кои са предимствата му пред кандидата на ГЕРБ?
- Откровено казано, в началото на кампанията не очаквах ген. Румен Радев да поведе още на първия тур. Самочувствието на управляващите, което ги накара да не обявяват кандидатурата си за президент до последния възможен момент, придружено от повишаването на заплатите на учители, лекари, обещанието за повишаване на пенсиите, неочакваното "откритие" за картел при горивата изглеждаха като добре планирана предизборна кампания. При това имахме опит от предишни избори за "умението" на кадрите на ГЕРБ да "броят" по подходящ начин гласовете. Затова смятах за успех на ген. Радев да се яви на балотаж. Както заради силното представяне на Красимир Каракачанов от патриотите, така и заради ожесточените атаки срещу ген. Радев от другите кандидати на левицата. Самият факт, че имаше толкова много кандидати за президент вляво, показа обръщане на обществените нагласи.
Предимствата на ген. Радев бяха поне няколко. Но най-важното, макар и неочаквано, беше липсата му на политически опит. Това му позволи да говори "неполитически", което се хареса на хората. Просто на тях от политическо говорене вече им е дошло до гуша. Дълго време Бойко Борисов печелеше от несъобразяването с правилата на политическото говорене, но привлекателността на уличния език като че ли се изчерпа. А ген. Радев е лаконичен, с пестелив изказ, без изхвърляния и търсене на ефектната фраза. Това създава усещането за сериозен и делови човек, какъвто трябва да бъде един държавник.
- Какво се случва с електората на ГЕРБ, защо се разпиля? Сгреши ли Борисов, издигайки кандидатурата на Цачева?
- Електоратът на ГЕРБ не толкова се разпиля, колкото се разочарова и отврати от дългогодишната "пропаганда на успеха", практикувана от ГЕРБ и по-специално от Бойко Борисов. Защото да ти обясняват как в България всичко се развива по мед и масло и те чака светло бъдеще действа, но до време. Хората са склонни да се надяват на добро бъдеще. Но не и когато тези обещания се разминават все по-драстично с реалността. А когато изчезне надеждата, идва разочарованието. Електоратът на ГЕРБ никога не е бил обединен от единна идея или идеология, затова е толкова чувствителен към харизмата на Лидера.
Според мен кандидатурата на ГЕРБ за президент беше и е грешка. И то не само заради конкретните качества на Цецка Цачева, а заради начина, по който беше издигната, времето, когато това беше направено, липсата на лична харизма и т.н. Премиерът Борисов просто повтори механизма от издигането на Росен Плевнелиев, но 2016-а не е 2011 г. И това пролича в резултатите.
- ГЕРБ плашат с хаос и разпад, ако не спечелят изборите. В тази обстановка смятате ли, че на балотажа ще се запази тенденцията разочарованият от ГЕРБ електорат да подкрепи ген. Радев?
- Да, смятам. Защото Бойко Борисов плашеше с оставка и преди първия тур, но тази заплаха се превърна в надежда за онези, на които този начин на управление им е дошъл до гуша. Струва ми се, че загубата на доверие в управлението и най-вече в този, който го олицетворява - Бойко Борисов, не може да бъде спряна със заплахи. През последните няколко седмици пролича, че каквото и да прави Борисов, то все се превръща в неуспех - като се започне с кандидатурата за генерален секретар на ООН и се завърши с вътрешнополитическите инициативи. Мисля, че в случая става дума за изчерпване на харизмата, което е фатално за този тип авторитарно управление, когато всичко зависи от вярата в лидера.
- А как коментирате абсурдите на ГЕРБ, че с избора на ген. Радев БСП и ДПС се връщат в коалиция на власт?
- Като паника. Вярно е, че години наред ГЕРБ печелеше всички избори, дори и онези от 2013 г. ГЕРБ спечели най-много гласове, макар и недостатъчно, за съставяне на ново правителство. С други думи, Бойко Борисов не е свикнал да губи, което пролича и в нощта след първия тур. Досега не се е случвало загубилите да се държат по този начин - часове наред да се крият и да откажат да дадат пресконференция. А всеки политик би трябвало да умее да губи, инак няма място в демократичната политика, а в такава система, която му осигурява вечно присъствие във властта. Имаше такава система, но тя се провали преди повече от четвърт век.
И когато не можеш да губиш, правиш всичко възможно да унищожиш успешния си противник - в случая като плашиш с онова, което изглежда най-ефективно. Но в случая с тази заплаха ГЕРБ и десните разчитат на нагласите на протестърите от 2013-2014 г. Само че те така и така ще подкрепят Цачева.
- Да очакваме ли оставка на Борисов, ако Цачева загуби? Уж при по-нисък резултат на първи тур щеше да го стори, но при него всяка дума е предпоследна.
- От първите си стъпки в голямата политика Борисов е доказал, че думата му никога не е последна, че винаги е готов да я смени според променящата се обстановка. Така че от него може да се очаква всичко. Все пак искам да припомня, че Бойко Борисов обяви, че ще подаде оставка, като опит да подпомогне кампанията на Цачева, а не като сериозно намерение. Струва ми се, че и сегашната декларация, че ще подаде оставка след втория тур, ако Цецка Цачева загуби, има същия предизборен характер. Въпросът е доколко е морално да се поставя съдбата на правителството и стабилността на България като залог за успеха в едни избори.
- Мантрата в устите на Цачева и управляващите са евроатлантическите ценности. Осъзнават ли те на практика значението им, че плашат и с преориентация, ако ген. Радев влезе на "Дондуков" 2?
- Това е проява на същата паника от страна на хора, които не са свикнали да губят. Не зная какво точно се разбира под евроатлантически ценности, но сред европейските ценности е демокрацията, която означава съобразяване с вота на народа. Вижте как британските консерватори се съобразиха с референдума за излизане от ЕС, въпреки че пропагандираха за оставане. Другото, да плашиш с катастрофа, ако хората не искат да ти повярват, е неизлекуван рефлекс от недемократичното ни минало. Даже не ми се иска да посочвам защо тази мантра е абсурдна - ген. Радев го каза достатъчно ясно.
- Настоящият президент Росен Плевнелиев през целия си мандат не пропускаше случай да се нареди сред ястребите на ЕС и НАТО в политиката спрямо Русия. Предвид глобалните заплахи, каква трябва да бъде национално отговорната позиция, която да отстоява българският държавен глава?
- Позицията на Плевнелиев беше отхвърлена дори и от този, който го постави на този пост - Бойко Борисов, така че не се нуждае от коментар. Тя не е изолирана в България, тъй като има една неголяма, но много шумна и влиятелна група, главно от Реформаторския блок, които споделят вижданията на Плевнелиев. Но на първия тур на президентските избори пролича колко българи ги подкрепят.
Въпросът каква трябва да бъде национално отговорната позиция на бъдещия президент е много по-сложен. Защото живеем в бурни времена, когато заплахите за стабилността и сигурността в Европа не само са видни, но и се променят и нарастват бързо. Само като пример ще припомня, че преди няколко години, дори преди няколко месеца Турция се сочеше като натовски гарант за сигурността на България, а сега и от ЕС се чуват остри критики към диктаторския режим на президента Ердоган. Този пример посочва колко бързо една страна, представяна като опора, може да се превърне в опасност. Какви са изводите?
Според мен България трябва много внимателно да изработи своята външнополитическа стратегия, процес, който може и трябва да координира президентът. И най-важното в тази стратегия трябва да бъде отказът от еднопосочност, от залагане само на една сила. Вместо това трябва да има съобразяване с многобройните и многопосочни фактори, действащи в света. С други думи, отказ от сателитния синдром, който ни е останал като лошо наследство от ХХ в. Това в никакъв случай не означава отказ от европейската ни ориентация, тя вече е направена и не може да се поставя под въпрос. Но е глупаво да не виждаме опасностите и възможностите, които създават новите глобални фактори.