Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Март 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

Култура

"Дама Пика" - вихрена фантазия на руски теми в Пловдивския куклен театър

Пенка Калинкова

9. Ноември 2016 , брой: 255   696   0



"Дама Пика" в Кукления театър? Да, и е възможно да бъде дяволски смешно, лудо, умно и талантливо, когато към него посяга известният с нестандартното си мислене тандем Веселка Кунчева - Мариета Голомехова. От повестта на Александър Сергеевич Пушкин е останал сюжетът с някои реплики, другото е композиция по теми от руския живот с авторки Ина Божидарова и Веселка Кунчева. Спектакълът започва с любимо стихотворение и винаги когато търси обобщението, образа на ситуацията и състоянието на персонажите, в него звучат стихове - като "Бесове" на Пушкин и стихове на режисьорката. Произнесени от актьорите Живко Джуранов или Пламен Димов, те не звучат кукленосмешно, а са като вик, порив на душата.
"Дама Пика" на сцената на Пловдивския куклен театър си е кукленотеатрално представление, но в същото време е театър без определение или театър с определение от друг разред - тотален театър. Такъв, какъвто вече сме виждали във "Вграждане" и в "Аз, Сизиф" на същата режисьорка Веселка Кунчева и предпочитаната от нея сценографка Мариета Голомехова. Не е нов в екипа и композиторът Христо Намлиев, както и хореографът Стефан Витанов ("Вграждане"). Великолепно познаване и отиграване на символни състояния на руската душевност и бит - пиене на  алкохол и на чай, величайша леност и величайша скука, и тъга, очакване, несбъднатост - Пушкинови, Лермонтови, Чехови теми и състояния, но... през призмата на владеенето и на средства, и прийоми от кукленотеатралния арсенал. Нищо, че куклата е само една - на старата графиня, но каква кукла, какъв образ - огромна, с провиснали гърди, със замръзнала гримаса на вик (по Мунк) и с безволно поклащащи се безкрайни крайници. Озвучена с гласа на Мария Димитрова (тази необикновено танцувална актриса изпълнява ролята), но движена от партньорките си по линия на действието, Старата графиня представлява чудовищен образ на разрухата.
Разбира се, в основата на спектакъла е идеята за зловещата и пагубна страст към играта на карти, към парите, въплътена в образа на Герман, но надделява усещането и метафората за вихъра, за вихрушката и това е постигнато много видимо и красиво на сцената. Постигнато е чрез вихрените танци, чрез раздвижения от полъха на вятъра воал, в който се загубват като в безкраен тунел фигурите на танцьорите, в бесния ритъм, в крайните състояния на персонажите, тласкани от силни чувства и страсти. Дали е лезгинка или нещо познато от руския фолклор, но колко красиво, професионално танцуват осемте изпълнители. Комичното и силно драматичното вървят ръка за ръка, вървят паралелно и създават голяма амплитуда за различни физически действия и емоционални състояния. А синхронът във воденето на куклата, в обиграването на различни части от малкото сценично пространство в ширина и дълбочина, в смяната на сценични приспособления и костюми е просто забележителен.
Толкова много има да ни каже Веселка Кунчева за руския живот и за емоционалното състояние на играча, че не може да спре, да каже стоп на заигралата/разигралата се своя фантазия. Три финала, но какво от това! В спектакъла виждаме познати и непознати актьори, които с всеотдайност се въплъщават в слуги и господари, в главни и второстепенни герои. Разбира се, трябва да отбележим, освен Мария Димитрова (Графинята), Пламен Димов в ролята на Герман, но и Живко Джуранов в ролята на граф Сан Жермен, и Поли Христова - Лиза, а как изглежда и се движи Велизар Евтимов, който е съвършено копие на класически руски персонаж от ХІХ век... Ще запомним Ева Данаилова със "Студено е, колко е студено", Михаела Андонова с "Колко съм развълнувана", Наталия Василева - главна камериерка и "Аз съм Чайка", Александър Караманов... Понякога в театъра е толкова интересно, не-скучно.
 

Снимки Иван Дончев

 

 

Култура

  • Диригентът Йордан Камджалов и маестра Мая Василева повеждат музикален ренесанс под тепетата
    24. Март 2017 59
    96
    0

    За първи път в България класически концерт си поставя амбициозната цел да напусне традиционната "обител" на класиката - оперите, театрите, камерните зали, и да влезе на място, необичайно за такъв тип събитие - спортна зала. "Колодрума" в Пловдив ще бъде озвучен от гениалната музика на Моцарт и това може да шокира, но и да създаде...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"