МС отнема законови права от учените със задна дата

Проект, внесен преди два дни в парламента от МС, лишава висшите училища и научните организации от правото да кандидатстват самостоятелно с проекти за стартиращи експериментални фирми по оперативните програми за конкурентоспособност към икономическото министерство и за наука и образование към МОН. Внесеният проект е с един-единствен параграф, който отменя това им право, записано в действащия Закон за малките и средните предприятия (ЗМСП). Те ще могат да участват в проекти за стартиращи научни фирми само като партньори на предприятия, като именно предприятията ще получават европарите и ще плащат нещичко на учените. Същият порочен модел провали конкурса във фонда "Научни изследвания" през 2012 г., когато фирми без всякакъв научен капацитет източиха милиони, наемайки срещу "частно" заплащане учени от публични вузове и институти да им вършат работата.  
Преди дни министър Владислав Горанов арогантно пресече всички надежди на учените за поне някакво увеличение на парите за изследвания и на мизерните заплати в БАН и ССА и призова изследователите да правят научни проекти, но без държавна издръжка на лабораториите. С внесения сега проект за изменение в ЗМСП правителството де факто нанася нов удар по науката, като й отнема и възможността да прилага резултатите си в т.нар. стартиращи фирми без формиране на печалба. Вузовете и институтите няма откъде да намерят пари за създаването на такива фирми, освен от еврлофондовете, до които прекият им достъп се прекратява. При това внесените от МС промени в ЗМСП трябва да влязат в сила със задна дата - от 1 март 2016 г. Правовите държави не допускат закони с обратна сила.     
Историята на проблема е следната. С промени в Закона за висшето образование (ЗВО), публикувани в ДВ на 1 март т.г., вузовете и научните организации получиха право да създават малки стартиращи фирми и да имат стопанска дейност в унисон с основния си предмет. Чрез ЗВО се промени и текст в Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), който изключи тези "академични" фирми от правилото за "свързани фирми", в което те влизаха нелепо дотогава - понеже били свързани с факултети или институти. Именно тази нелепост правителството на Борисов иска да върне сега, при това със задна дата от 1 март - все едно, че изобщо не е била променяна.  
В същото време една от основните цели на европрограмите е именно създаването на научни и технологични малки фирми, за които в цял свят инкубатори са вузовете и научните институти. Затова чрез променения Закон за висшето образование от 1 март т.г. бе внесена поправка и в Закона за малките и средните предприятия, според която фирмите, регистрирани от вузове и научни центрове, се изключват от режима на т.нар. свързани предприятия.
С внесения преди два дни в НС законопроект правителството отменя действащото вече 9 месеца изключение - при това със задна дата от 1 март 2016 г. Мотивите са, че това изключение от общия режим нарушавало правилата на ЕС за разрешените държавни помощи и можело да доведе до проблеми в усвояването на пари по оперативните програми. За пореден път обаче МС - разбирай финансовият бос Владислав Горанов, "забравя", че в общата рамка на ЕС за държавните помощи изрично е записано, че не е държавна помощ публичното финансиране на стопански дейности в публични университети и научни институции, които нямат за цел формиране на печалба. И съответно за него не се прилагат разпоредбите и ограниченията за разрешените държавни помощи. Факт е, че и според българските закони вузовете и научните институции не плащат корпоративни данъци - точно защото не формират печалби.
Когато през февруари т.г. в НС се обсъждаха промените в ЗВО и ЗВСП, зам.-министърът в МОН проф. Николай Денков (след идването на Кунева в МОН той подаде оставка) обясни в ресорната комисия, че поради липсата на законова регламентация имаме много малко стартиращи фирми, особено в университетите, и това сваля т.нар. иновационен индекс на страната ни в ЕС. Целта на промяната е вузовете да могат да създават стартиращи фирми не за събиране на печалби, а за привличане на инвеститори за развиването на такива фирми, които след това - вече укрепнали,  да излизат на пазара. Де факто, такива фирми са нещо като развойни звена за приложна наука в даден икономически сектор, каквито имаше в България, но бяха унищожени. Ако не направим законова промяна, оставаме в пълен разрез с европейската практика, каза тогава Денков, защото когато стартиращи фирми са създадени с участие на висши училища или научни организации, те се разглеждат като свързани към тях и не могат да кандидатстват по схемите за малки и средни предприятия. Т.е. целта е не в академичните институции да се правят фирми на пазарен принцип, а да помогнем (включително чрез държавните грантови проектни механизми и чрез оперативните програми) в тези институции да се родят бъдещи наукоемки и иновативни фирми за икономиката, обясни той. Затова и МОН, и цялата комисия по образованието и науката в НС подкрепиха законовата промяна. В пленарната зала на 17 февруари т.г. текстът бе приет изобщо без дебати. 
Излиза, че сега МС съзнателно нанася пореден удар върху дейността на учените. Хем пари не им дават, хем проекти искат от тях, хем не им разрешават да правят проекти. В НС вече бе внесен проектобюджетът за 2017 г., който на практика замразява парите за наука и не предвижда увеличение дори на мизерните заплати в БАН и аграрната академия, които директно прогонват младите учени в чужбина. Само преди дни правителството внесе в НС за одобрение и нова Стратегия за научните изследвания, която пък свежда цялата наука до слугинаж на бизнеса. От трета страна, сега пресича практикуваната навсякъде по света схема и естествените възможности на науката да използва приложните си резултати, за да зачене и износи зародиша на бъдещата икономика на знанието у нас.     
Всъщност в мотивите си МС прави една уговорка - вузовете и научните центрове могат да правят малки стартиращи фирми за създаване и прилагане на научен продукт, но не като водещи в проектите, а само като партньори на някое предприятие. Това отново е пълно неразбиране на ролята на науката, защото то означава, че университетски и научни звена, където е съсредоточен квалифицираният научен персонал, при създаването на стартиращи фирми не може да кандидатстват за финансиране по оперативните програми. А ще са само партньори на други фирми, които ще получават парите и ще пускат по някоя троха на учените. Тази порочна практика е добре позната от проваления конкурс на фонд "Научни изследвания" през 2012 г. Това може да означава само едно - разчистване от непреодолима конкуренция на пътя на "наши" фирми към европарите.
В същото време обаче според правилата на Оперативната програма за образование и наука и на научния фонд на МОН е точно обратното - получатели на средствата по проекти са учените, а техни партньори могат да са фирми, които чрез водещото научно звено получават средства за определени дейности. Учените вече са внесли проекти в новия конкурс на научния фонд; в ход е създаването на консорциуми (висше училище или институт плюс фирма) за кандидатстване с проекти за 12 нови научни центрове за компетентност и за върхова наука по Оперативната програма за наука и образование. Тези консорциуми се подготвят в условията на действалото от март т.г. досега изключване на научните звена от режима на свързаните фирми. С проекта на МС този режим се отменя със задна дата, което вещае пълен хаос в кандидатстването по проекти. Още повече, че от МС са записали промяна в закона за МСП, но са пропуснали да отменят текста в ЗВО, което прави кашата пълна на ниво закони, камо ли в практиката. Но тези хора изобщо не мислят и това май вече не е новина за никого.