Театър се прави от съмишленици

Юлиян Балахуров е роден през 1980 г. Завършил е НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2002 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. Работил е като щатен актьор в Родопския драматичен театър "Н. Хайтов" в Смолян и в Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово. Има и роли в киното - в продукцията на БНТ "Прокурорите", в сериала "Магна аура", в италианските продукции "Дело по съвест" и "Папа Джовани". Участвал е и в телевизионни реклами.

"Едно време са се създавали театри, сега се закриват"
"Директорите на театри се превърнаха в мениджъри, които само пресмятат финансите и оправдават разходите"


- Г-н Балахуров, какво е да си актьор на свободна практика и защо се отказахте от щатно място? Не ви ли даваше то повече сигурност?
- Последно бях на щат в Пловдивския театър. При една от реформите сляха Родопския драматичен театър с Пловдивския. И така се сбъдна една от професионалните ми мечти - да играя на пловдивска сцена. Имах чудесни изживявания, нови приятели и нови професионални предизвикателства. Но това не ми стигна. За съжаление, в последните години, на щатните актьори хич не им е лесно. Особено, когато са в чужд град. Разбира се, създаваш много познанства, приятелства, опознаваш града и природата около него, но постепенно това започва да ти дотяга. Нямаш много възможности за друга реализация, за допълнителен доход, особено ако си в отдалечен от София град. Нямаш възможност да участваш например в киното и телевизията, да  озвучаваш филми и всякакви други форми на нашата богата за изява, но не и богата на заплащане професия. Всичко изброено е концентрирано предимно в столицата. Именно това най-много ме е карало да напусна два пъти щатното разпределение.
- Как започна актьорската ви кариера?
- Професионалната ми кариера започна в Шумен в едно прекрасно представление на режисьорката Надя Асенова, която ме покани при завършването ми на НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" през 2002 г. Реших да я последвам в Габровския театър, където тя беше щатен режисьор и ми предложиха да постъпя на работа там. Последваха няколко спектакъла, но аз като един млад и търсещ актьор реших да си пробвам късмета в София, където съм роден, имам дом и има много повече възможности за реализация. Разбира се, тогава беше още по-трудно отколкото сега. Не се снимаха толкова много сериали, филми и рекламни клипове, но лека-полека си стъпих на краката. Разбира се, театърът ми липсваше ужасно много. Създадох доста контакти и така се случи, че в Родопския драматичен театър имаха нужда от шестима млади актьори. Отидох уж за една година, а те станаха шест. Едни от най-хубавите ми мигове са именно там, в Родопите. Създадохме силно младо ядро, дойдоха още млади колеги. Работихме с много различни и добри режисьори, дори и чуждестранни. Последва споменатото сливане на двата театъра и не след дълго прецених, че щатът не е за мен. От 2012 г. съм на свободна практика. Да, щатната заплата ти дава един вид сигурност, но и доста ти взима.
- За вас да сте независим нужда ли е или предизвикателство? Трудно ли е да намерите ангажименти в театъра?
- За мен свободата е най-важното нещо. Свободата на избор и желанието за творчество. В този безкрайно объркан и материален свят ни остава само личната свобода и любовта към всичко, което те прави щастлив. Аз май по природа съм бунтар. Обичам предизвикателствата и приключенията. Това ме дообогатява.
А по отношение на ангажиментите в театъра - да, доста по-трудно е да намираш нови проекти. Но пък си независим. Не участваш в нещо по принуда.    
- Играта на сцена за вас работа ли е или хоби?
- Добър театър се прави само от съмишленици. През последните години се обградих само с прекрасни, позитивни, креативни, обичащи театъра и най-важното, хора с вкус. Ние си помагаме, разбираме и вдъхновяваме един друг. Едва ли това е просто работа. А и както един мой бивш директор, но и приятел казваше - "Театърът е скъпо платено хоби"! Бих го допълнил само с това, че си заслужава, стига да го искаш.        
- Кои са любимите ви роли? Коя е била най-трудната за вас? В коя влязохте най-лесно?
- Всяка роля ми е любима. Не отказвам роли. Да изградиш роля се изисква толкова много труд и концентрация, че нямаш право да не я обикнеш и защитиш. Разбира се, има случаи, в които се справяш и по-зле, спрямо други. Не може творбите на един артист винаги да бъдат шедьоври. Важен е стремежът към това. В момента играя в две частни представления - "Да бъда или не" с режисьор Димитър Стефанов в театър "Сълза и смях на камерна сцена и "Игра за големи мъже" с режисьор Димитър Живков, който ще се играе в театър "Възраждане". Това са последните ми предизвикателства и любими роли.     
 - Какви са проблемите на съвременните артисти? С какво се сблъскват младите актьори във всекидневието си?
-  И съвременните артисти имат проблеми, както всеки нормален човек. Ние също сме хора, сблъскваме се със същите проблеми и трудности. След спектакъла или репетицията отново трябва да се върнеш при семейството си и да бъдеш адекватен. Това, че си артист, не значи че си безотговорен.
За съжаление, като много други професии в България, ние сме слабо заплатени. Предполагам, че затова се опитват от години да направят реформи, с които да променят статуквото. А дали успяват е друг въпрос. Вече всичко е въпрос на приход и разход. Директорите на театри се превърнаха в мениджъри, които само пресмятат финансите и оправдават разходите на театъра, който ръководят. Театърът вече е бизнес. Трябва да печели. Всеки актьор и представление в този театър трябва да носи приход. Евентуално след това може да се получи премия. Преди държавата е поемала тези огромни разходи, било е въпрос на държавна политика. Едно време са се създавали театри, сега се закриват. Всеки, да се оправя сам. Без странични доходи, не мисля че може да се живее достойно. Но то май така е при всички ни... без тези от "елита". Има надежда нещата да се подобрят, но трябва и воля. Въпреки всичко театърът ще пребъде.
- Изкушавали ли сте се да смените професията си? Работили ли сте нещо друго досега?
- Да, разбира се. Както сигурно и голям процент от колегите. Но "изкушавал", не е правилната дума. Налагало ми се е. Бил съм търговец на бижута, офис сътрудник, производител и монтажист на въжени съоръжения за детски площадки и паркове. Няма срамна работа, важното е какво е отношението ти към нея. Професионалист, може да си във всичко, стига да искаш. Не можем всички да сме "звезди" в театъра и киното, но поне можем да се стремим и да не се отказваме да станем. Възхищавам се на много колеги, които са успели. Никога не бих се отказал от професията, ако ще да работя на още двеста места. Защото това е смисълът на моя живот. Избрали сме се взаимно.
- Мислили ли сте да емигрирате?
- Никога. Има твърде много неща, заради които не бих. Но обожавам да пътувам.