Където духът на Лев Толстой е жив

Признавам, не съм се и надявал да стъпя някой ден в Ясная Поляна. Имението, където се е родил, живял и е погребан един от най-великите световни писатели Лев Николаевич Толстой, днес е световноизвестен музей, който като магнит привлича целогодишно туристи. Води ги желанието да се докоснат до духа на великия писател, продължаващ да живее тук.
Имението-музей "Ясная Поляна" се намира на около 200 км от Москва и на 14 км от град Тула.
Докато чакаме реда си да влезем в имението, ни предлагат обяд в ресторант в типичен руски стил с ястия от националната кухня, като особено вкусен е боршът - зеленчукова супа, поднесена със сметана. След това имаме време да си купим и сувенири, както и знаменитите тулски пряники - много вкусен вариант на нашите меденки.
Ето, че нашето нетърпеливо очакване е възнаградено и ние пристъпваме в границите на имението. На входа има две кръгли кули, построени още при дядото на Лев Толстой - Н.С.Волконски, където са се прибирали стражите в лошо време. Вляво от входа - малка къщичка, предназначена за градинарите, в която през 90-те години на XIX век е било училище, където големите дъщери на Толстой са преподавали на селските деца.
От входа към дома на писателя води дълга брезова алея с името "Прешпект". Брезите тихо нещо си шепнат, отляво мълчаливо ги гледа Голямото езеро, а отдясно е английската градина с три малки езерца. Малко по-нататък е ябълковата градина. В началото тя е 10 хектара, но Лев Толстой я увеличава на 40 хектара. Много от дърветата сади той сам, като някои от ябълките дават плод и днес. Градината грижливо се поддържа, а есенно време можеш да си купиш дори оригинални ябълки от имението.
Малко по-нататък вляво са конюшните, в които породисти коне ни връщат десетилетия назад. Те се намират срещу дома на княз Н.С.Волконски. Навремето той преустроява имението. Затова днес няма да видите дома, в който се е родил Лев Толстой. В средата на XIX век той е продаден, след това е бил запуснат и накрая е разрушен. Единствено камък напомня мястото, където е бил.
Най-големите постройки днес в имението са именно домът на княза и домът на Лев Толстой. Княз Волконски е прототипът на стария княз Болконски от "Война и мир". В княжеския дом сега е литературният музей, организират се изложби. Писателят обаче избира да живее в другата сграда. 
Така неусетно стигаме до дома на Лев Толстой. Хубава двуетажна бяла сграда с голяма веранда. Бил е многократно престрояван и дострояван, в зависимост от нуждите на семейството. Тук Толстой живее повече от 50 години, чак до смъртта си през 1910 година. По настояване на София Андреевна, съпругата на великия писател, тук всичко сякаш времето е спряло в момента, в който стопанинът го е напуснал. Тя е искала всички предмети да бъдат оставени така, че ако внезапно Лев Толстой се върне, веднага да намери това, което му трябва. Разбира се, някои неща са реставрирани, защото през 1941 година фашистите стигат до Ясная Поляна и превръщат дома в казарма. Преди това голяма част от предметите са евакуирани и спасени, но някои остават и са унищожени. На косъм да бъде изгорен е и домът на писателя, защото при контранастъплението на Червената армия фашистите го запалват, местните хора обаче потушават пожара.
Ето че влизаме в преддверието. Вдясно от стълбата към втория етаж има голяма библиотека с книги. Всичко в къщата се съхраняват около 22 000 тома. Изкачвайки се по стълбата, виждам голям часовник. Произведен е през XVIII в Англия и никога не е спирал да работи. Казват ми, че е абсолютно точен и аз си сверявам часовника по него.
Една от най-впечатляващите стаи е залата. Тук се е събирало многобройното семейство на Лев Толстой, тук са гостували много известни личности: художници, поети, композитори, дейци на науката, политици, революционери, а също така гости от чужбина. Провеждали са се беседи, организирали са се представления, концерти. Много често писателят именно тук е четял откъси от бъдещите си големи романи, след което е следвало бурно разискване. Обстановката не е богата. Мебелите са в различен стил и са събирани от поколения. На стените има фамилни портрети, рисувани от най-големите руски художници по това време. На голямата маса семейството се е събирало на обяд и вечеря, около по-малката кръгла маса са се водили задушевни разговори. Двата рояла разкриват любовта на Толстой към музиката - той често е свирел или сам, или в компанията на жена си и дъщерите си.
Следва гостната, където София Андреевна, която много е помагала на големия писател в творческия му път, е преписвала страниците на романите. А това се е налагало често, защото Толстой е бил много взискателен към себе си и е поправял някои места десетки пъти.
В следващата стая влизам със страхопочитание. Това е кабинетът на гения. Всъщност един от кабинетите, защото в различни периоди той е използвал за тази цел и други стаи. Но именно тук са написани много от произведенията на Толстой. Бюрото, малкият фотьойл, на който е седял, докато е пишел, и големият, където си е почивал, са спътници на писателя през целия му живот. Ако той е премествал кабинета си в друга стая, са се местели и те. А рафтът с книги е изработен от самия Толстой. Има даже и фонограф, подарък от изобретателя Томас Едисон, на който е съхранен гласът на писателя.
Следващата стая е спалнята на Лев Толстой. Повечето предмети са наследени от дядото и бащата на писателя. Има даже умивалник, както и гири, с които писателят е поддържал физическата си форма. Запазени са дрехи, принадлежали на писателя.
А спалнята на София Андреева е изпълнена с фотографии на семейството, много от които е правила сама. Съпругата на поета грижливо е съхранявала семейната памет и традиции. Тук тя остава до края на дните си след смъртта на писателя.
Другите стаи на втория етаж са секретарската и библиотеката. На долния етаж много интересна е "стаята под сводовете". В различни периоди тя е била кабинет, детска. До входната врата е "стаята за гости", която също известно време е била и кабинет на писателя.
До къщата, на едно дърво виси камбана. Селяните на Толстой са могли, ако имат проблем, във всеки един момент да звъннат с нея и той е идвал при тях да ги изслуша и да им помогне.
От дома на големия писател се отправяме към неговата могила. Той не е погребан в семейната гробница, а именно тук, накрая на канавката в гората "Стари Заказ", както сам е поискал в своето завещание. Тук е мястото на "зелената пръчица", легендата за която писателят чул като дете от брат си Николай. Става дума за "велика тайна", която ако бъде разкрита, никой повече няма да умира, няма да има болести и войни, а хората ще станат "мравешки братя". Трябвало само да бъде намерена "зелената пръчица", на която е записана тази тайна и която е зарита някъде в канавката.
Покланям се мълчаливо пред могилата на великия писател и мислител. Трудно ми е да осмисля всичко това. Чувствам се като в някакъв сън. Може би няма да стигне отпуснатото ни време, за да разберем Лев Толстой. Нито да разберем живота. А може би просто трябва да повярваме в "зелената пръчица". Толстой цял живот мечтае да я намери и вярва в "мравешкото братство". "Много беше хубаво да играем на това. Наричахме го игра, а всъщност всичко на този свят е игра, освен това" - казва великият писател в края на земните си дни.


Брезовата алея


Голямото езеро


Домът на Лев Толстой


Могилата на Лев Толстой
Снимки авторът