Дзукеро отвъд "захаросания" прякор

40 млн. продадени албума за близо 40 години на сцената, два приза от Световните музикални награди (World Music Awards), няколко номинации за "Грами", шесткратно признание от Европейските платинени отличия (Europe Platinum Awards) като артист, продал 1 млн. копия от албумите си на Стария континент, множество други престижни призове - всичко това е Дзукеро (Zucchero). Легендарният глас на Италия, подарил на меломаните хитове като огнения "Baila Morena" и прочувствения "Senza una donna", познати на всички, плюс стотици забележителни песни, ще зарадва публиката у нас утре, 15 ноември, с концерт в зала 1 на НДК, както ДУМА писа.

Роденият на 25 септември 1955 г. Аделмо Форначари (истинското име на легендарния изпълнител) е от малкото артисти, които може да се похвалят със завидни препоръки от прочути звезди в музикалния бранш. "Както Брус Спрингстийн представя Америка, а Боно - Ирландия, Дзукеро е гласът на Италия за цял свят", заяви Стинг. "Момчешката усмивка на Дзукеро го превръща в най-очарователния човек, а гласът му може да се сравни с отлежало уиски", категоричен е вече споменатият фронтмен на "U2". Сред суперлативите, които се срещат за харизматичния изпълнител с най-сладкия сценичен псевдоним (на родния му език zucchero означава захар), е и "човекът, запознал родината си с ритъм енд блуса", и "италианският Джо Кокър"... Всъщност самият певец и композитор, известен и със страстта си към шапките (твърди, че притежава поне 350 броя), отдавна вече се е издигнал така, че сам може да дава оценки на колегите си.

Списъкът на музикантите, с които е пял и свирил общителният Дзукеро, също може да предизвика завист у мнозина звезди и възхищение у феновете. Майлс Дейвис, Андреа Бочели, Джони Холидей, Шиниъд О`Конър, Мейси Грей и т.н. Дори Ерик Клептън е бил бек вокал на Дзукеро (по време на записите на албума "Oro Incenso e Birra", в песента "Wonderful World"). Не е зле за провинциалист, мечтаел да стане вратар на любителския футболен отбор в градчето край Реджо Емилия, нали? Голяма част от детството си прекарва в северозападния крайбрежен район на Италия - Форте дей Марми. После се мести с родителите си в Тоскана, където се учи да свири на орган в местната черква.
Любопитно е също, че прякорът на Дзукеро, даден му от преподавателка в училище, не само се превръща в запазена марка на звездата и извън границите на Италия, но и играе пророческа роля за особения стил на певеца. Каквото и да изпълнява Форначари: соул, хоспъл, блус, поп или рок - абсолютно всичко съдържа позитивна енергия. Според критиката дори най-тъжните композиции на Дзукеро имат захаросано-утешителен терапевтичен ефект.

Музикалната му кариера започва през 70-те години на ХХ век. След като свири и пее с няколко малко известни групи, заедно с бенда "Taxi" побеждават на фестивала "Castrocaro 1981". Само 12 месеца по-късно излиза на сцената на престижния Сан Ремо. Първият му албум "Un po`di Zucchero" (1983) има успех, но умерен. Временно се мести в Калифорния (САЩ), където работи с прочутия продуцент Корадо Рустичи. Появява се и втората му тава "Zucchero & The Randy Jackson Band", чийто сингъл "Donne" е истински хит в Италия. Името му става знаково не само в неговата родина, но вече се знае от Щатите до ЮАР, Малайзия и Япония.
Наричат го абсолютно непредсказуем и универсален артист, който с еднакъв успех пише и изпълнява блус, соул, балади, рокендрол и поп. Дзукеро е и единственият европейски неанглоезичен музикант с изява на прочутия фестивал Удсток, свързан с хипи движението през 70-те. Канят звездата да излезе и на сцената на най-престижния клуб в Лос Анджелис - "The House of Blues", където се допускат само имена, чийто принос към блуса е признат за наистина значим.

Световната слава обаче не му пречи да проявява и чисто човешки слабости. На един от последните концерти на Дзукеро в Сардиния, където билетите струват 1300 евро, италианецът прави грандиозен скандал. Освен очакваните хитове, залата чува от устата на легендарния изпълнител и нелицеприятните думи: "Отвратителни сте!" Всъщност тази реакция е разбираема и лесно обяснима: дама от публиката, вместо да се наслаждава на музиката на Дзукеро, не спира да говори по телефона. И звездата решава да прекъсне заниманието й, като хвърля по "почитателката" си бутилка от лимонада. И с това разкрива една от тайните на характера си, който няма нищо общо със "захаросания" прякор.
А всъщност музикантът много обича феновете си. И от време на време дори организира в родината си концерти на открито от типа на "Дзукеро и приятели"...


Животът е прекалено кратък, за да не бъдем щастливи

Само ден, преди отново да се насладим на музикалните идеи на прочутия италианец и да се вдъхновим от неизчерпаемата му енергия на българска сцена, нека надникнем и в част от мъдрите му изказвания, изречени по време на многобройните интервюта, дадени от Дзукеро на световните медии.

За хората

* "Смейте се, когато можете. Извинявайте се, когато трябва. И пуснете на воля онова, което не можете да промените. Обичайте силно и прощавайте бързо. Рискувайте и се раздавайте изцяло. Животът е прекалено кратък, за да не бъдем щастливи. Ценете онова, което сте получили. Винаги помнете какво сте имали преди. Прощавайте, но не забравяйте. Хората се променят, но невинаги всичко е както трябва."
* "Животът - това не са онези хора, които казват истината в очите. Това са хората, които държат на правдата и зад гърба ви."

За музиката

* "Не забравяйте, че песента е сила. Когато бях млад, слушах Отис Рединг, Арета Франклин и не разбирах думите, но знаех какво означават. Музиката притежава уникалната сила да предизвиква истински чувства и емоции у слушателите. Особено е усещането й от страна на творческите личности. Те просто я разбират. Това е."
* "Нямам илюзии, че музиката ще промени нещо. Може да покажеш на хората неправилни, грешни неща около нас, да убедиш света, че на политиците не бива да се вярва. Но трябва да си много осторожен. Защото не си единственият, който е прав."

За себе си

* "Обичам виното, хубавата храна и красивите жени. Обичам дълго, до сутринта, да не лягам да спя. Но не мисля, че имам "тъмна" страна. Всъщност съм доста скучен."
* "Да порастваш е нещо като перспектива. В музикално отношение с възрастта ставам по-добър, сега съм по-креативен, отколкото преди 20 години. Струва ми се, че вече много неща приемам по-лесно. Като малък спазвах множество принципи, които правеха живота ми по-сложен. Имам принципи и до днес, но сега съм отворен за всичко ново. Затова ми харесва да съм по-голям. Живея така, както трябваше да живея, когато бях млад."