Предизборните кьорфишеци на Борисов

Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов. Прозрението е на родения преди два века Ото фон Бисмарк. Какъв по-добър повод да проверим, макар и частично, истинността на заключението на германския райхсканцлер от кампанията за избор на президент, която ни връхлетя, вилня и приключи преди ден. Разбира се, предизборният период беше използван от властта, в лицето на премиера Борисов, да се похвали за кой ли път колко много е направил и прави за нас, българите. Да повтори, потрети и подсети мантрите за магистралите, залите, стабилността, строежите и еврофондовете, познати до втръсване. Да ни заплаши, че без него парите от Европа ще спрат, стабилността ще изчезне, всичко ще се срине и ще отиде в небитието, ако не гласуваме за кандидата му за президент.


Премиерът използва кампанията

да кръстоса за пореден път страната от единия до другия край за сметка на данъкоплатците. Практическата полза от воаяжите му е никаква. Освен правителствен пиар, гъделичкане на егото и медийна шумотевица, те нищо друго не произведоха. Някои от изказванията му по време на обиколките затвърдиха усещането, че на върха на изпълнителната власт наистина стои дълбоко посредствена персона, както го определи преди месец "Форбс". В какъв друг контекст може да бъде мислен премиер, който обяснява ползата от програмата за енергийна ефективност така: "Ем се вдига цената на имота, ем става урбанизацията по-красива, ем данъците не се дигат" (в Благоевград на 2 ноември т.г., режейки лентата на саниран блок). "Такава социална политика водим, каквато няма в Европа. Благодарение на програмата се правят покривите, дограмата, изолация, входът, стълбищата - всичко без пари" (пак там).
Правят се, да, но с пари. С парите на всички данъкоплатци пряко, а косвено с парите на всички българи, се санират жилищата на част от сънародниците ни. Само че не е изгодно да бъде признато и изговорено. Що се отнася до социалната  политика - наистина такава в страните членки на ЕС няма. Доказателствата са във всеки доклад и всяка статистика на европейските институции, отреждащи ни последните места. Но не само в
 
сухата безпощадна истина на числата

а и в усещането на българите за безперспективност и обреченост.
Борисов не изневери на себе си и ритуално преряза дузина ленти. Сред обектите, които откри, бяха регионалното депо за битови отпадъци край Разлог и пречиствателната станция за отпадни води в Шумен. На пръв поглед и за незапознати с детайлите тези строежи би трябвало да се възприемат като успех на кабинета. Те бяха разказани като такъв от премиера и от министър Ивелина Василева. Само че в действителност и двата обекта са провал на управляващите. Финансирани от Оперативна програма "Околна среда" през първия програмен период 2007-2013 г., те трябваше да бъдат завършени най-късно преди края на 2015 г. Но не бяха. Пречиствателната станция в Шумен, част от водния цикъл на града,  е един от общо осемте "фазирани проекта" (наред с тези в Банско, Видин, Тервел, Раднево, Ямбол, Враца и Варна), за които бяха отделени над 200 млн.лв. от новия програмен период само и само да бъдат завършени, да не връщаме пари и да не се налага общините да ги дострояват със собствени средства. Депото в Разлог е част от онези 24 регионални системи за управление на отпадъците, за които кабинетът през 2012 г. пое ангажимент през Брюксел, че ще ги пусне в експлоатация до края на 2015 г. Това не се случи. Към 31 декември 2015 г. в страната работеха 19 такива системи, а според първоначалния план трябваше дори да са 27. Родните чиновници измолиха от еврокомисията корекция на индикатора от 27 на 24, но и с намалената бройка не се справиха. На 2 ноември, почти година след най-последния възможен срок, Борисов преряза лентата на депото в Разлог,
 
хвалейки себе си, кабинета и управлението на ГЕРБ

Всъщност за хвалба нямаше нищо. Нито срокът беше спазен, нито парите бяха управлявани ефективно и се наложи използване на средства от новия програмен период. Що се отнася до качеството на закъснелите строежи от първия програмен период, експерти вече изразиха мнение, че то е компрометирано както по отношение на вложените материали, така и заради бързането и пренебрегването на технологични процеси при изграждането им. 
"Черешката" на предизборното ленторязане беше поднесена на омерзения от управленските пиар щуротии български избирател миналия петък край Русе. Премиерът Борисов откри интерконектора България-Румъния. "Най-важните неща са направени и необратими, те започват да работят от днес", заяви той. А дали? В действителност - не. Не започват да работят никак даже. Поради една проста причина. За да бъде интерконекторът вариант за диверсифициране на доставките на газ, трябва да има възможност от Румъния да получаваме синьо гориво по съоръжението. Трябва, но няма как към момента. Румънската газопроводна система е с едно от най-ниските налягания в Европа, по-ниско от това на българската. За да може Румъния да ни подава газ чрез интерконектора, е необходимо на румънска територия да се изгради компресор. Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев,
 
газ по тръбите ще потече най-рано през 2018  г.

след изграждането на компресора. Интерконекторът сега е само инфраструктурна възможност, освен ако Букурещ не иска от нас - нетния вносител, да му доставяме газ. Това, разбира се, е несериозно, предвид факта, че Румъния задоволява нуждите си 80% от собствен добив. Рязането на лентата беше предизборен пиар и рапорт пред Брюксел, че сме спазили срока. Последната отсрочка, която ни беше дадена, е в края на 2016 г. съоръжението да е готово. В противен случай българската "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз" трябваше да върнат гранта от 9 млн. евро на Европейската програма за възстановяване и развитие.
 По време на церемонията премиерът Борисов не се удържа и нападна предшественика си, вероятно, за да запише допълнителна точка за себе си: "Знаете ли как строиха предишното правителство, на Орешарски и компания? Така, че счупиха машините и те потънаха и там си останаха" (визирайки забавянето, предизвикано от проблеми със строежа на подводния участък от трасето на газопровода). И отново сгреши. Защото строителите бяха избрани от Букурещ - консорциум от румънски фирми, водени от компания "Кала". Те не се справиха с подводния участък през р. Дунав. Нито България, нито "Булгартрансгаз", още по-малко тогавашното правителство имаха отношение или вина за случилото се.
И всеки ден да лентореже и да обвинява в каквото се сети предшествениците си, освен кьорфишеци премиерът Борисов друго вече не може да произведе. Той изчерпа доверието. Лъжите му станаха повече от истината и са все по-лесни за разпознаване.