Размисли пред пропастта, наречена демокрация

Денят е 13-и ноември - студен есенен със силен вятър на... промяната. 13 ноември - като личния ми избор - номер 13 в бюлетината за нов държавен глава.
13 ноември е Световен ден на добрината. А моят кандидат за държавен глава обеща да работи за ДОБРОТО на България и не само в интерес на хората, чийто списък отлично знаем /днешните министри, политици, депутати, общинари.../.
Защо гласувах именно така? Защото човек, който знае как и умее да вдига самолета, знае как и да ходи с вдигната глава и с такава ще влезе и излезе от "Дондуков" 2. За разлика от досегашния, за който бяха ни казали, че и магаре да сложат и него ще изберем...

Избрахме го и го изтърпяхме

Както търпим и човека, който по никакъв начин няма да участва повече в правителството и неговият глас в урната  нямал нищо общо с "агнешките главички" във фурната, около която се върти поне две десетилетия лично било с кръга около Цветелина Бориславова, като телохранител на важни особи, като главен секретар на МВР, който ги хващаше, а други ги пускаха престъпниците, като кмет на София, като лидер на партия и като премиер на "Дондуков" 1, на който му пречеха непрекъснато  Орешарски и БСП вече два мандата...
Гласувах за истинския бъдещ президент, защото няма да рони сълзи по време на кампания и да разказва изненадващи новини за смъртни присъди на предци от смъртния одър на баща си, или на гроба на убития си дядо при комунистите, макар и по чисто битови и интимни причини... И тези внуци, забележете, са минали през БКП, която не допускаше подобни биографични грешки, защото имаше сигурност - и държавна, и класово-партийна и обществена.
Ако преди 27 години някой ни беше казал и предсказал, че с промените ще доживеем днешното "статукво", от което винаги бягаме и променяме, може би нямаше така да се надяваме на тая пуста демокрация... И ако свободата ни е само в това да късаме снимката на президента в телевизионното студио и на улицата, ако е достатъчно, че днес можем да извикаме под прозореца на премиера: "Луканов, иди си!", "Костов - долу!","Орешарски -вън!", а към Борисов да се обърнем с "Байхуй", жалко, че ги ручахме жабетата след 10 ноември, 1989 година. Язък му на Плевнелиев, че е бил на още несъстоялия се тогава митинг именно на Десети ноември 1989 година...

Какво велико отбелязване на годишнина!

27 години от края на режима на Тодор Живков! Помните сигурно какво казваше на следователите Тато! Да не се стараят чак толкова много, че не знаят какво ги чака!... Не е бил за подценяване героят с метафорите от пиесата на Йордан Радичков "Старчето и стрелата" или от "Образ и подобие", па даже и в известни намеци от пиесите на Станислав Стратиев.
След двадесет и седем години от падането на режима на Тодор Живков трябваше да чуя и прочета воплите на една от най-красивите ни колежки от Българската национална телевизия Ани - тогава още Цонева, като казва:"Страшно е станало... Страх ме е да изляза сама след 18 часа... Да ти стане жал за времето на Тодор Живков!"
Но пък социоложката, която ръководи борбата с престъпността и въпросите на вътрешните работи, също след 27 години ще каже примерно, че Нешка Робева не може да получи за 70-годишнината си държавно отличие за култура, нито орден "Стара планина"... Такива ми работи! Такива ми ти министри и политици!
 А на Анахид Тачева обяснили в полицията, че със случая по кражбата и измамата могат да се заемат най-малко след един месец, защото прекалено много подобни кражби и измами имало. Нещо, за което Румяна ще каже категорично, че има промяна. Пардон, има само Румяна, не и  промяна... Нищо, че премиерът от Банкя ще й даде висока отлична оценка по шестобалната система - или най-малко пет. Е, щетите не били чак толкова внушителни, само около десетина хиляди лева, събирани за преживяване по време на възхода при управлението на днешното правителство! Данните са от думите на Анахид Тачева.
Ако преди 27 години бяхме предрекли, че с промяната ще доживеем наистина чудовищни промени в благосъстоянието на населението, тогава нямаше и да повярваме, че днес човек вече може да си позволи да си закупи за колекцията си маркова бутилка уиски за 65 хиляди лева, а друг ще се  чуди - повечето от нас, бих казал, как да си  купи всеки ден и хляб, и мляко, и вестник с едно кафе, но и лекарствата за месеца с общ доход от пенсията 160 лева. Без да ходи на кино, и без да ползва даже градския транспорт срещу лев и шестдесет за една спирка!
Е, как и да си помислим, че смяната на системата ще ни донесе поне петстотин нови политически формации и политически субекти, които не спират да се роят, коалират и множат и в момента!

И всички ще се грижат да няма бедност,

да възродят българското село, да съживят икономиката, да повишат доходите, да реформират образованието, здравеопазването, да преборят престъпността и олигархо-мутренския модел, да сменят статуквото, да направят доброто за България, да променят външната политика... А защо не им се получава, кой ще ни каже!?
Щяхте ли да повярвате преди почти три десетилетия, че един ден ще отидем на избори за държавен глава с Пищова, с Петното, с Радо Шишарката, врачки и какви ли не други - почти рекордно в джакпота от желаещи над двайсет за "Дондуков" 2 съмнителни и неосвидетелствани навреме екзотични кандидати. Да ни губят от личното време, да ги слушаме по дебати, за да вземат по три-четири, пет най-много до десет хиляди гласа от почти четирите милиона подадени  за вота интегрални бюлетини.
Или че според ЦИК у нас демокрацията не се признава, ако не е в плик, който не са ви дали дори! Става дума за така шумния референдум, който не дойде именно от самите политици, а от музиканти и шоумени!
Не е истина, щяхте да си кажете тогава през ноември 1989 година, ако слушахте кампанията между двата тура за балотажа за избор на държавен глава сега през ноември и случайно или нарочно видехте и чуете как се всява страх с Путин, с Доган, с Първанов и Орешарски, с червено-турска мъгла, с излизане от НАТО и ЕС, с комунизма, който уж си отиде, а все още е тук край крайцера "Аврора" и на Червения площад... Че ако не се гласува за управляващите и предложението на Бойко Борисов, който се напъна и този път искаше да сложим непременно жена, която да ни стане и  Майката, ще ни спрат еврофондовете, а маршал Толбухин отново ще влезе от изток, ще ни спрат санирането, и вместо Борисов 2, ще дойде Орешарски 2!
Можете ли да си представите тогава, че през 2016 година може да има такава пошла пропаганда и агитация и да слушате бездарните послания на Цачева, на Цветанов, на Павлова, на Москов, на Митов, на Ненчев, да не говорим за Евгени Михайлов, Иво Инджев, Методи Андреев, Георги Марков, Петър Славов, Илиян Василев, да не цапам повече ушите и очите ви с останалите имена и глашатаи на демокрацията...
Може ли, възможно ли е след почти три десетилетия отново разделителната линия да е същата?

Червени и сини географски карти!

Леви и десни! Може ли каузата да е същата, когато става дума за България и за надписа на сградата на Народното събрание, че съединението прави силата... Може ли с такава омраза да се гради настояще и бъдеще, когато късото съединение продължава да ражда искрата в парламента, когато противопоставянето отново е в речника на политици и народни представители, на министри и уж умни политически коментатори...
27 години след началото на промените с такива мисли пиша тези изречения. Няма как да спестя и дребнавостта. Представяте ли си аргумента на премиера, който се оплаква, че колите на Слави Трифонов били по-добри и по-скъпи от неговите и тези на НСО? Защото се страхува от евентуалната му бъдеща политическа партия и гражданската му  позиция може би! И клекна. След 27 години промени, по-голямата част от които са и негова  заслуга, с неговото участие като охранител, като личен охранител на Царя и Тато, като главен секретар, като кмет на София, като лидер на партия и като премиер, Бойко Борисов клекна. Готов е на 120 души в Народното събрание, готов  е за един или нула лева държавна субсидия, за мажоритарни избори, за електронно гласуване и всичко, което се предлага, дори без референдум и без решението на ЦИК за броя на гласували и броя на действителни бюлетини...

Готов бил и с оставката си и я подаде

От какъв зор? Вместо на "Дондуков" 1 - генерал номер едно, на "Дондуков "2 - генерал 2! Вместо да работят така, че от "Терминал" 1 и от "Терминал" 2 по-малко българи да напускат завинаги страната, а да продължават да гласуват за вас!
И сега накъде? Обръщаме се на 180 градуса и продължаваме напред!? Юруш! Като в оня прословут стар бисер на Тато: "На 9 септември 1944 година България е била пред пропаст, а сетне сме направили решителната крачка..." За да паднем в пропастта? Или за да доживеем демокрацията и промените?
Не, не е носталгия! Казаното и написаното по-горе са само мисли като вик за разум,  справедливост, като съпротива срещу омразата, която ни владее 27 години вече. С омраза няма как да променим нещата. Ще продължим да стоим пред пропастта. И тя ще е истинското ни статукво, ще е участта ни и съдбата ни, макар да ни управляват Гражданите за Европейското Развитие на България!