Професия протестър

От няколко дни насам, макар и затихващо, в различни градове на САЩ вървят протести на местните "умни, млади и красиви" срещу новоизбрания им държавен глава Доналд Тръмп. По познат до болка сценарий кресливи групички от недооценени малцинства с много претенции и маниакална самовлюбеност сърцераздирателно се опитват да фокусират внимание върху себе си. Демонстрират с ефектни пърформънси и лозунги, че това не бил техният президент.
Разбира се, в основата и на този "народен бунт", подобно на цветните "революции" в други държави, лежат парите на Джордж Сорос. В американски медии дори се появи тарифата му - 1500 долара на седмица. Набирали се кандидати за "спонтанни протести" срещу "откраднатата победа", четем в една мъничка бележка, разпространена милиони пъти из световната мрежа. Стигна се дори дотам, че самият Тръмп иронично възкликна: "Плащали за протести срещу мен! Хахаха, виждате ли, още не съм встъпил в длъжност и вече създавам работни места"!
Забавно е човек да наблюдава това нагло и безсрамно поведение. На мразещи срещу "омразата"! На едни и същи професионални грантаджии, обсебени от чувството за безнаказаност и непогрешимост. Има обаче и една твърде съществена разлика - докато у нас полицията не смее да ги пипне, там в "люлката на демокрацията" органите на реда не се церемонят - минат ли се общоприемливите граници, заиграват не само палките. Следват и арестите, стигна се дори до убийство. 
И си мисля: това ли се нарича "демократично" приемане на загубата, както и "демократични" толерантност и уважение към другите с различно мнение от твоето. Колко краен и циничен спрямо истината е станал светът, щом това се случва в прехваления "еталон" Америка? А ако останалата "международна общност" беше последователна докрай, вече трябваше да е наложила санкции на САЩ за "неспазване на човешките права" и за "посегателства срещу демокрацията".