Започва процес на разпадане на ГЕРБ

Антоний Тодоров е възпитаник на френската езикова гимназия в София, доктор на политическите науки, професор по политология в НБУ, гост-професор в Свободния брюкселски университет, в Бургундския университет (Дижон, Франция). Член на Асоциативния съвет на Университетската агенция на франкофонията, член на УС на Международния център за социални науки (CISH) на ЮНЕСКО, член на Научния съвет на Националната мрежа на Домовете за науките за човека, Франция и др.

"Имам подозрения, че Борисов има желание да се върне на бял кон, както след оставката му през 2013 г." 


- Проф. Тодоров, изненадаха ли ви отминалите избори?
- Две бяха неочакваните неща. Ако припомня сондажите в началото на кампанията през октомври, когато бяха обявени всички кандидатури, отговорите на запитаните кого ще подкрепят бяха чисто партийни, т.е. виждахме партийните съотношения такива, каквито са през цялата година. Разликата между намеренията за подкрепа за ГЕРБ и БСП вървеше в стандартните 10 пункта.
Това, което се случи, е неочаквано, защото левите не се разбраха за обща кандидатура и бях малко скептичен, че Румен Радев ще получи толкова значителна подкрепа още на първия тур. Защото първият тур се смята за партиен. Тогава си казах: хубаво, ще има някакви съотношения и очаквах Радев да остане втори. Този пробив е от характера на пробива на Първанов през 2001 г., когото всички тогава смятаха за лузър, за едва ли не трети-четвърти по резултат, а той се оказа първи. И тук очакваха Радев да бъде втори, а той се оказа първи. При това не с малко и това беше втората изненада. Разликата между него и Цецка Цачева беше 100 000 гласа още на първия тур.
- Имаше ли и други изненади?
- Да. Едната се нарича Патриотичен блок. Те получиха над 500 000 гласа. Ако това се развие като партиен проект, е в състояние да оспорва второто място на БСП.
- Ако се развие обаче.
- Да, ако се развие. Парадоксът беше, че нито левите, нито десните успяха да се обединят, а тези успяха. Абсолютна изненада беше Марешки. Той натрупа популярност покрай кампанията, имаше и ресурси да оказва натиск в определени сфери и определени региони - Варненския конкретно, и въпреки това резултатът му е неочаквано висок.
- Той получи по-голяма подкрепа отколкото парламентарно представени партии.
- Точно така. Което означава, че има някакви размествания и новости, които трябва да следим и аз не мога да предвидя накъде ще тръгнат те. Но понеже неговото говорене е немного далече от това на "патриотичния блок", наричам ги така за кратко, 1 млн. граждани има на терена, склонни да гласуват за подобен проект. Между Марешки и Каракачанов няма значителна разлика в разбирането на ситуацията.
- Ето сега на патриотите могат да им предложат да съставят кабинет, предвид последните събития.
- Дори това да се случи, трудно ще се постигне мнозинство. Патриотите без ГЕРБ не биха успели. БСП няма с кого да го направи, но нека продължа с втория тур на изборите, който беше наистина много учудващ.
- Изненада ви, че първият успя да се удържи въпреки кампанията срещу него?
- Радев получи над 2 млн. гласа.
- Повече отколкото Плевнелиев през 2011 г.
- Плевнелиев беше избран с 1,6 млн. гласа, колкото беше електоралната подкрепа на ГЕРБ. Радев надхвърли трикратно парламентарната подкрепа за БСП. Той привлече наистина избиратели отвсякъде. Това е изключително предизвикателство и си заслужава да се обмисли отвсякъде. С оглед на предсрочните избори този резултат няма да се превърне автоматично в резултата на БСП. Казвам това с цялата отговорност на внимателното вглеждане в числата.
Радев получи над 2 млн. гласа и отиде на подкрепата, с която бяха избирани президентите Стоянов и Първанов. Цецка Цачева увеличи много малко резултата си от първия тур и това също беше учудващо. Някак си се страхувах, че ще сработи онази стара тема "комунисти-антикомунисти", която лансираха веднага след първия тур най-вече фигури от Реформаторския блок, но и от ГЕРБ също. Дори тази изиграна пиеса с пострадалия от комунистите дядо, някак много често почна да се повтаря една тема напоследък, която не че е банална сама по себе си, но се банализира от свръхупотребата и свръхманипулацията с нея. Очаквах това да сработи, но то не сработи много, което значи, че вече имаме други поколения избиратели. Те изглежда наистина гледат кандидатите, не са чувствителни на темата "комунизъм-антикомунизъм".
- Как си обяснявате голямата преднина с гласувалите за Румен Радев?
- Един от отговорите е, че хората са омерзени от ГЕРБ и от тяхното управление.
- Само тази година ГЕРБ унижи гражданите неведнъж.
- Надделя омерзението от самонадеяността на ГЕРБ. Те непрекъснато се хвалеха с постиженията си и унижаваха всички останали. Тази самонадеяност беше свързана с издигането на кандидатурата на Цецка Цачева. Отдавна не бях виждал политик толкова публично унижаван от собствените й хора. Какво каза Борисов, издигайки кандидатурата й: този ми трябва, този ми е нужен, другият също, хайде тя може. Значи - не ми трябва. Освен това образът й на майка. Ама моля ви, ние не избираме майка, избираме президент, т.е. политическа фигура. Дори и Цачева в лично качество да опитваше да изяви доброто в себе си, в крайна сметка тя влезе в тази роля, която й приписаха, защото очевидно са я напътствали и с това загуби още повече.
В самото начало много наблюдатели предупреждаваха, че кандидатурата й трудно ще събере подкрепата дори на избирателите на ГЕРБ и това се случи на първия тур. Това беше стратегическа грешка, резултат от самонадеяност и от това, че Бойко Борисов е авторитарният лидер в тази партия и всички очакват неговото решение. Той сгреши. Ще плати за грешката си, защото сега започва процес на разпадане на така подредени партии. ГЕРБ е особена партия. Тя не е като другите. Това не са активисти, които са привлечени от политически проект. ГЕРБ няма политически проект. Те говорят за стабилност, за добро управление, но с каква цел, с какви средства. Хвалят се с инфраструктурата, но никога не са отговаряли на критичните бележки защо разорихме железниците или хубаво се развива Юга, но защо изоставихме Севера и особено Северозапада. Тези въпроси те оставяха без отговор.
Поредният жест на самонадеяност беше оставката на правителството. Мнозина казват: като загубиш едни избори, е редно да понесеш отговорност. Борисов каза: оставка на правителството. Той не каза моя лична оставка, което е друго и да остане примерно ГЕРБ да преформатира мнозинството в парламента и да изкара мандата си докрай. Защо казвам, че е безотговорно? Вижте как се наслагват нещата. На президента Плевнелиев ще му се наложи да отбележи рекорд да назначи трето служебно правителство. Той обаче не може да разпусне парламента, защото е три месеца преди края на мандата си. Ще имаме служебно правителство с работещ парламент. Кой колко ще работи не е никак ясно в тази ситуация, когато всички се готвят за избори. Трябва да се приеме бюджет. Първият жест на ГЕРБ беше да оттеглят бюджета. Защо? Бюджетът е закон. Той може да бъде приет, пък ако иска следващ парламент, нека го промени. Бюджетът не е благоволение на правителството към всички нас. Какво ни казва този жест? Като не ме искате, оправяйте се!
- Борисов "прочете" резултата от президентските избори като резултат срещу кабинета, защо?
- Той изглежда си прави сметката, че всички други партии са много по-малко готови за предсрочни избори. А ако приемат набързо поправките в Избирателния закон за намаляване драстично на субсидиите на партиите, по-малките след президентския вот са абсолютно без средства. Имам подозрения, че той има желание отново да се върне на бял кон, както след оставката му през 2013 г.
- Това, че притиска кметовете да подават оставки, как ви се струва?
- Той винаги така се е отнасял към хората, с които е работил. Вероятно се опитва да предизвика и вълна от кметски избори. Това е безотговорно. 
- Мисля си, че няма да го послушат.
- Не, ще направят онова, което той правеше - притиснатите ще сменят партийната си принадлежност. Тези практики, които той прилагаше, ще се върнат върху неговата глава, т.е. ГЕРБ ще започне да се разпада като структура на властта, защото ГЕРБ трудно функционира като неуправляваща партия.
- Защо Борисов изведнъж "прегърна" референдума?
- Това е вече популизъм отвсякъде. Навсякъде, където има мажоритарни системи, те са в полза на първите две партии. За ГЕРБ, да кажем, че продължават да са убедени, че са първата и бидейки в тази позиция, мажоритарната система ще усили тяхното парламентарно представителство. БСП също смята, че е втора, със сигурност това е гарантирано, дори предполага, че може да стане първа и вероятно затова толкова охотно приема тази идея. Само че това в нашите български условия е една идея, която е заредена с толкова много мини, че е трудно да предвидим каквото и да било. Първата мина е 240 избирателни района и особено ако ще искаме и живеещите българи в чужбина да гласуват. Тогава, ако няма избирателни райони в чужбина, което е много трудно за изчисление и организиране, те ще трябва да се върнат, за да гласуват, но най-лесно ще се върнат българските граждани от Турция. Ето тогава ще имаме един голям изборен туризъм, мога да го гарантирам още отсега. Той ще бъде мащабен, защото това ще бъдат малки избирателни райони с по 25 хил. избиратели. И когато Слави Трифонов каза, ами я вижте Англия, я вижте Франция, само че там са 100 хил. и 70 хил. средно избирателните райони. Това е несъпоставимо. Една малка общност от 25 хил. може да бъде завладяна от поредния бизнесмен като Филип Беев във Велинград, една община горе-долу с такова население.
- Ценко Чоков.
- Да и кой ли не. Ако се въведе мажоритарната система, всички ще пропищим много по-силно, отколкото пищим сега тези, дето смятаме, че тя е лоша. Има избирателни системи, които са едновременно мажоритарни, но разпределението на местата е пропорционално. Едната е германската, другата е финландската. Там гласувате с една бюлетина за един човек, само че местата се разпределят пропорционално. Има още няколко страни с мажоритарна система, сред тях Беларус, Македония, да продължавам ли... Азербайджан. Ами добре ли е? Защо всички останали европейски страни са с пропорционална система? Един въпрос, който трябва да си задаваме. Има голямо непознаване на нещата.
- Около референдума нямаше дебат.
- Не. Парадокс. И нямаше да има толкова високо участие, ако референдумът не беше заедно с президентските избори, т.е. добре е да има референдуми с изборите, за да има участие. Но няма да е добре такива референдуми да са задължителни, трябва да са консултативни.
- Какво предлагате?
- Бих казал така. Законът за референдумите трябва да се промени, не да стане по-строг, но задължителните референдуми трябва да са на самостоятелна дата, за да може цялата кампания да е само по въпросите, които в един момент могат да станат задължително решение. По-нататък. Референдум се инициира трудно. Това не е добре, трябва по-лесно да се инициира референдум, но съответно да има повече изисквания към задължителните референдуми. Защото кой събра подписите за референдума за "Белене"? Структурите на БСП ги събраха. Кой събра и този граждански референдум на Близнашки, както го наричаха? Събраха го структурите на ГЕРБ. Кой събра подписите за референдума на Слави? Корпоративна структура - БТВ и "Шоуто на Слави". Къде е точно типичната гражданска инициатива? Не е възможна типична гражданска инициатива да събере толкова много подписи. Това трябва да е ясно.
Задължителното гласуване плюс почти никаква партийна субсидия, плюс мажоритарни избори ще остави на терена три партии, като за втората не е много ясно кой ще се промъкне, защото БСП има сериозен конкурент от страна на т.нар. патриоти. Това добре ли ще е? Имахме един такъв парламент 1991 г., който беше избран с три партии, хем по пропорционалната листа. Той не издържа много, 1994 г. се стигна до предсрочни избори. Мажоритарната система и тези промени са необмислени, прибързани, предложени, така да се каже, на вълната на недоволството от партиите и за мен е учудващо толкова охотното им приемане от ГЕРБ и БСП да минат бързо в парламента. Това ще е още един лош ход.
Когато се правят промени в изборното законодателство, във всички демократични практики тяхното влизане в сила се отлага за след следващите избори, за да може да се предположи, че тези, които приемат промените, ги правят за своя собствена изгода веднага на следващите избори. Предсрочните избори трябва да се проведат по старите правила, каквото и да струва това и какъвто и резултат да даде това. Ако сега се направят промени в кодекса, тяхното влизане в сила трябва да бъде след изборите, т.е. за по-следващия парламент или избори и нататък.
- По време на президентската предизборната кампания бяха променяни правилата.
- Да, точно така. Това е в разрез с нормалността отвсякъде.
- Бойко Борисов заяви, че ще иска свикване на Велико народно събрание. Мислите ли, че е наясно какво означава това?
- Той не знае какво да иска, след като се чувства толкова разочарован и толкова объркан какво да прави. Ако нещо си заслужава веднага да се промени в Конституцията, то е въвеждането на текст, който казва: "Изборните промени, когато бъдат направени, важат не за следващите, а за по-следващите избори, към които се отнасят."
- Борисов не каза какво трябва да направи Великото народно събрание, което той иска.
- По Конституция Велико народно събрание се свиква точно по определен въпрос и то няма право да се занимава с друго освен с този въпрос. Но веднъж свикано, е всесилно. То може всичко да промени, ако реши, кой ще го спре? Само улицата. Това ли искаме? Това ли е то обещаната стабилност? Как да кажа, влизането на ГЕРБ във властта донесе проблеми, но излизането на ГЕРБ от властта носи повече проблеми.
- Това не означава, че трябваше да остане на власт, нали? Макар че Борисов си въобрази, че някой иска да го сваля.
- Омерзението от самохвалството на ГЕРБ беше толкова голямо, че им показаха наистина червен картон на тези избори. Добре де, ама може ли поведението ти да е на сърдито дете, на което са отнели любимата играчка? Борисов ни каза, мога да управлявам, само ако държа всички постове в държавата. Хайде да ги изброим - правителство, областни управители, президент, Конституционен съд, върховните съдии и съдилища, Висшият съдебен съвет, главният прокурор. Така ли си представя той управлението? Аз си го представям по-скоро, че има баланс между тези власти и всяка една ограничава всевластието или опасността от всевластие на другата. То това е демокрацията всъщност.
- Явно тя не го устройва.
- Явно той не я разбира така и това също е част от проблема.