Учените ще сезират ЕС за бюджет 2017

Около 2000 учени и специалисти от БАН и Селскостопанската академия (ССА) свикаха вчера на пл. "Батенберг" открито общо събрание на двете академии в знак на протест срещу поредния мизерен бюджет за наука за 2017 г. Председателката на ОС на БАН проф. Евелина Славчева провери кворума по научни направления, най-гръмко реагираха хуманитаристите, чиито науки липсват изобщо в стратегиите на правителството. Сред ораторите имаше представители на всички нива - от академиците до младите учени. От поканените депутати дойдоха само Марияна Бояджиева, проф. Светла Бъчварова и Стоян Мирчев от БСП, както и проф. Станислав Станилов ("Атака"). Те единствени гласуваха срещу бюджета в ресорната комисия.  
Символичният бюджет за наука е в нарушение на законите и подписаните ангажименти на България в ЕС, посочи проф. Лъчезар Аврамов, член на Настоятелството на БАН. Омръзна ни да обясняваме на властта що е наука и сме тук, защото се убедихме, че диалог не може да се осъществи, каза проф. Никола Малиновски, бивш председател на ОС и директор на институт (изказването му - на стр. 13). Сравнителните данни сочат, че продукцията на нашите учени спрямо вложените средства е най-ефективната в цяла Европа, подчерта акад. Иван Юхновски. И е най-евтината. БАН е показала, че работи почтено за България, добави академикът и изреди примери за направеното в академията - от въвеждането на интернет до спасяването на страната от отровите на ракетите СС-23, без АН да вземе стотинка за това. В медиите науката е изместена от врачки и зелени човечета, с които се опростачва населението. Никъде по света ученият не е така унижаван, освен в България, обобщи академикът.
БАН създаде силна космическа наука, но днес технологиите у нас са така западнали, че не можем да направим това, което сме правили преди 20 години, заяви проф. Катя Георгиева. Средната заплата в БАН е вече с 500 лв. под средната за София, където работят повечето институти, каза тя. И напомни, че след протеста на учените срещу далаверите в научния фонд на МОН през 2012 г. е паднало правителството, след огромния протест на БАН и ССА на 1 ноември т.г. също падна правителството, а според Пабло Коелю: което е станало два пъти, ще стане и трети път. За тези, които ще дойдат и пак няма да ни чуят - идва третият път, завърши Георгиева под аплодисменти от колегите й и от минувачите. Доц. Христо Христов напомни, че когато властниците искат да покажат на децата си защо са българи, ги водят в музеите на БАН, но уредниците в тях получават по-малко от колегите си в общинските музеи. От името на младите гл.ас. Венелин Хубенов заяви, че младите учени в академията са едва 500 и много от тях се готвят да напуснат, защото с 400 лв. не се живее. Но без науката България няма бъдеще, завърши той. Протестът на 1 ноември бе най-големият протест на учени в Европа, но нас не ни чуват тези, които намериха перфиден механизъм да си увеличават заплатите според средната за публичната сфера, напомни Здравчо Здравчев от "Подкрепа". В следващите 3 години парите за БАН и ССА се замразяват на ниво 0,1% от БВП, възмути се той.
 Откритото общо събрание прие три решения. Да се търси правна помощ, за да бъде оспорен във ВАС бюджет 2017 в частта му за БАН. Ще бъде подадена жалба в Комисията за защита от дискриминация и до омбудсмана за дискриминация в правото на труд и заплащането на труда. Ако това не помогне, учените ще сезират комисаря на ЕС по науката за системното нарушаване у нас на националната програма за реформи, която е част от документите ни в ЕС, и за незачитането на препоръките от партньорската проверка за науката у нас през 2015 г.         

И бизнесът зад науката

Комисията по образованието и науката в НС, вместо да защити науката, защити с бюджет 2017 статуквото на мизерията и последователната политика за унищожаване на научната мисъл у нас, се казва в становище на БСК до медиите. Бюджет 2017 е поредният, който поставя научните изследвания и иновациите в ъгъла и свежда финансирането на тези дейности до нивото на негарантирано елементарно оцеляване. За развитие е утопично да се мисли. Това се случва на фона на поредното увеличаване на разходите за отбрана и сигурност и е закономерно, защото страна без наука, без интелектуално развитие рано или късно стига до необходимостта от отбрана, се казва в позицията. БСК иска разпределението на публичните средства да се базира на дългосрочни стратегии и настоява за адекватно финансиране на БАН. Недопустимо е учените да са на дъното на социалната стълба по ниво на заплащане, а купуването на уреди и консумативи за научни изследвания да е в сферата на фантастиката, казват от БСК.
 

Снимки Авторката