Посмали, Манго!

В особената ситуация, при подало оставка правителство, днес в парламента влиза за гласуване на първо четене проектобюджетът за 2017 г. Дали ще се събере парламентарно мнозинство, за да бъде одобрен, не може да се каже, но така или иначе проблемите в този основен за държавата закон няма да изчезнат - напротив, ще трябва да бъдат решавани спешно. В маса европейски страни правителства се сменят като носни кърпи, но никой не си е оставил проблемите за "когато му дойде времето".  
Министрите на Борисов изприказваха куп хвалби, че образованието е приоритет в бюджет 2017, който те внесоха в парламента. Чудесно би било да е така, но не е. Очевидният приоритет е един - сектор Отбрана и сигурност. За него субсидиите от хазната се увеличават с 0,7% от БВП - от 3,8% тази година на 4,5% догодина. Което в парично изражение прави над 4,1 млрд. лв. разходи. Причината, както стана ясно, е, че ще се превъоръжаваме с чужда техника втора, трета и пета употреба. Да напомня, че през 2008 г. милитаризирането ни в НАТО се вместваше в 2,6% разходи от БВП.

А по данните на европейската статистическа служба Eurostat в момента страните в ЕС влагат за отбрана и сигурност средно 6,6% от публичните си разходи, България планира догодина да задели 12%! С това може и да изпреварим останалите 4 държави, които имат високи разходи за сектора. Дори във воюващата в Сирия Франция парите за отбрана и сигурност са 6% от публичните разходи.

Не е ли абсурдно, че военните разходи са единственият показател, по който най-бедната страна в общността - България, е над средното ниво в Европа!   
За образованието обаче не е така. По разходи за образование сме на опашката в ЕС. Европейските страни инвестират за образованието средно 5,2% от БВП, а България, която в момента е на 3,5% от БВП, според проектобюджета догодина ще увеличи парите за сектора със скромните... 0,1% и ще достигне 3,6% от БВП - което ще рече 3,4 млрд. лв. Частта от брутния продукт, която се разпределя за публичните разходи по принцип, у нас е доста по-ниска от средната за ЕС, която е около 49%. България харчи чрез бюджета си само 39 на сто от брутния си продукт -

понеже е фискална отличничка в рестрикциите

за здраве, за образование, за наука, за култура и пр. Затова и инвестициите за образование като суми са несравнимо по-ниски от тези в останалите държави, където и самият БВП е по-висок.    
Понеже всичко обаче се познава в сравнение, нека погледнем как изглеждат хвалбите за извеждане на образованието като приоритет в сравнение с процента от брутния продукт, инвестиран за същата цел от омразните за Борисов правителства с участие на левицата - на Станишев и на Орешарски (вж. таблицата). Похвално е - спор няма, че кабинетът е планирал от януари 2017 г. ръст на учителските заплати с 8 на сто. Но е абсурдно да се плюе по годините, в които заплатите се вдигнаха с около 25 на сто, а процентът от БВП за просветата растеше стабилно. Лицето Симеон Дянков при първото управление на Борисов удари секторите на знанието така, че още не може да бъде наваксано причиненото от него изоставане. За 2017 г. се планират например 58 млн. лв. за националните образователни програми и това не е кой знае какъв ръст спрямо онези 55,4 млн. лв., до които Дянков сведе тези програми през 2010 г. През 2008 г. парите за тях в бюджета бяха 256,8 млн. лева... (вж. таблицата).

Ако се вгледаме в числата на проектобюджета, виждаме, че при планиран брутен продукт 92,395 млрд. лв. за предучилищното и училищното образование през 2017 г. са заделени 2,48 млрд. лв. (2,7% от БВП), а за държавните висши училища - 419,9 млн. лв. (0,45% от БВП).

В бюджета за 2016 г. обаче субсидиите на вузовете са 0,46% от БВП (при планиран БВП при изготвянето му 88,282 млрд. лв.). Т.е. във висшето образование, въпреки номиналното увеличение за догодина с едни 15 млн. лв.,

имаме намаление в дела от БВП

по която в цял свят се измерва развитието и която показва мястото на всеки сектор в политиката на съответната държава. В същото време в начина на финансиране на университетската система тече реформа, която бе заложена тази година и в Закона за висшето образование (ЗВО) - увеличават се парите за специалности, които са водещи според рейтинговата система и оценяването на качеството, а се намаляват за по-скромно представящите се специалности. Само че според ЗВО през 2017 г. допълнителните пари за качество трябваше да са 40 на сто от издръжката на висшето образование, а в актуализираната тригодишна прогноза на правителството в оставка (която е и доклад към проектобюджета) са записани само 7,9 млн. лв. за въпросното стимулиране на качеството. Това прави едва 2,42% от общия размер на издръжката на студентите, която е 326,1 млн. лв. Според МОН в тези 15 млн. лв. увеличение за 2017 г. влизат и 3 млн. лв. в повече за студентски стипендии, 1 млн. лв. за оптимизиране на мрежата от вузове, както и пари за насърчаване на въведените чрез ЗВО приоритетни направления и защитени специалности. 
А най-нелепото е, че е предвидено субсидиите за висшето образование

да бъдат замразени до 2019 г. включително!

Да не говорим, че субсидията на висшите училища за научна дейност според ЗВО трябва да е 10 на сто от издръжката, а тя си остава замразена на 8 млн. лв. в последните три години и за 2017 г. също. Не е много обяснимо как ректори и синдикати изразиха в ресорната комисия на НС одобрение за такива параметри и намерения.
Най-хубавото в проектобюджета, разбира се, си остава увеличението на заплатите на педагозите в училищата и детските градини. Общо разходите за предучилищното и училищното образование се увеличават със 177,9 млн. лв., от които за увеличение на заплатите са 138,2 млн. лв. Остават едни 39,7 млн. лв., с които трябва да се покрие изпълнението на десетките ненужни промени, които новият недомислен училищен закон на ГЕРБ въведе без оценка на въздействието и без разчети колко ще струват те на хазната. Само одобрените от МОН защитени и средищни училища за тази учебна година, които трябва да получават повече средства, са съответно 142 и 765. Още повече, че в последната си бюджетна прогноза за 2017-2018 г. МОН записа, че субсидиите за училищата няма да растат. Така че, когато МОН се хвали например как ще подпомага съхраняването и развитието на културната идентичност на децата от българските общности в чужбина, е коректно да уточни, че предвидените за догодина 9,5 млн. лв. за целта са същите като през 2016 г. и ще останат същите до 2018 г.
В бюджетната прогноза на правителството пък е записано, че до 2019 г. средствата за образование като дял от БВП ще се намалят до 3,4 на сто. Това щяло да стане за сметка на "оптимизиране на системата и повишаване на ефективността на разходите". Тези мантри, които се повтарят неизменно в последните години, означават, простичко казано, само едно - икономии от образованието. Това е същата "управленска" философия, която през 1999 г. поредното дясно правителство ни натресе, вземайки заем от Световната банка, за да ни оптимизира тя училищната мрежа - с проект за закриване на 600 "икономически неизгодни" училища. Договорът с банката с голям зор бе прекратен предсрочно, но мантрите му останаха. Нагло е обаче да ни се представят те като невиждан успех на обозе почившите скоропостижно две правителства на ГЕРБ.     

Национални образователни програми

2007 г. - 172,1 млн. лв.

2008 г. - 256,8 млн. лв.

2009 г. - 238,54 млн. лв.

2010 г. - 55,4 млн. лв.

2011 г. - 30,3 млн. лв.

2017 г. - 58.0 млн. лв.