Къщата на Лъва - епохи и стилове в омайно съжителство

Една от най-красивите забележителности на китния Самоков е Сарафската къща. Тя е в центъра, в някогашната му еврейска махала, разположена e в голям двор, потънал в зеленината на чемширите и овошките.
Високи, дебели и красиви зидове от кръгли речни камъни, покрити с турски керемиди, обграждат двора, а широката входна порта разтваря гостоприемно крилата си, за да ви приеме така, както някога е приютявала обитателите си и техните гости.
"Моят дом е моята крепост!" - този вечен израз ни доказва, че къщите, мебелите, вещите в дома говорят за неговите обитатели, за техните професии и занимания, за времето, в което са живели. И днес, когато ги няма стопаните на Сарафската къща, когато от 1972 г. тя е културен паметник от национално значение и се стопанисва от Фонд "Тринадесет века България", къщата мълчаливо, но изразително разказва за еврейската фамилия Арие.
В края на осемнадесети век, през 1793 г., по покана на турския чиновник Емин Ага тук, в будния Самоков, се заселва фамилията на богатия евреин Авраам Моше Арие. Той се преселва от Виена и идва във възрожденския град, прочул се с изкусните си занаяти, с промишлеността си, с широката си търговия, за да продължи своите търговски и финансови дела с влиятелните предприемачи по Балканския полуостров, по Европа и по света.
Семейство Арие били тежки търговци и тук още повече процъфтели техните сделки, разширили се дейностите им, разраснала се търговията им. Обзавели се с делови кантори, магазини, фабрики, а за нароилата си челяд построили пет великолепни къщи-дворци. Сред тях прочута по големина, по хубост била Голямата Сарафска къща, за която научаваме от снимки и от стари писмени източници.
Семейство Арие живее в Самоков до началото на ХХ век. След това се преселват в София. По времето на Руско-турската освободителна война фамилията загубва силата и мощта си и не успява да се възстанови. Открита в София, в една от тамошните техни къщи, е "Хрониката Арие", писана в продължение на 32 години от техен родственик на латино-шпаньолски език, който говорели евреите в Испания. Оттам са и българските евреи.
Хрониката е преведена на български език, съхранява се в архивите на БАН и чака своя издател.
Големият бял дворец "Арие" бил красив двукатен палат със застроена площ от 600 кв. м. Сто и един прозореца заливали в светлина 1200-те кв. м жилищна площ на дома. Обзавеждането на десетте стаи впечатлявало гостите с уюта на дървените тавани, вградените и украсени с изящни резби долапи и камини, с ярките шарки на килимите и възглавниците по миндерлъците. Внесените мебели от Виена и Париж говорели за богатството на  стопаните, за широките им връзки с Европа.
Къщата имала баня, от чийто тръби горещата вода снабдявала удобната кухня и стаите с топлина и комфорт. Тази приказна къща - шедьовър на българската възрожденска архитектура, на майсторството на самоковските дърводелци, резбари и художници, днес не съществува. И останалите три къщи не са пожалени от жестокостите и разрушенията на сетнешните събития, не са съхранени от хората, от времето.
За нас се е запазила само САРАФСКАТА КЪЩА - най-малката, най-скромната от петте еврейски къщи, от имотите на Арие. Нейната жилищна площ е 370 кв. м - много обширна за днешните ни представи за дом! Истината е, че и тя ни удивлява с красивото си строителство, с пищния си вид, с мебелировката си.
Влизам в големия двор и попадам в зелен и цветен оазис. Връщам се назад, когато и аз живях повече от 30 години в еврейската махала на Пловдив, в къща, чийто собственици евреи бяха заминали за Палестина - така казвахме тогава, в 1948-1949 г.
Поседях, отпочинах, върнах се носталгично и в моя роден град и тръгнах по широката калдъръмена пътека към къщата.
Посреща ме сегашната й "стопанка" - Марияна Лобутова, и гостоприемно ме повежда по широкото стълбище, което върви нагоре, защото къщата има приземен етаж от кръгли речни камъни. Влизам в обширния салон и ахвам! Сякаш попадам в старинните възрожденски къщи на Стария Пловдив! И с право, защото и Сарафският дом е чудесен образец на типичната градска симетрична къща, а и нейни строители са пловдивски майстори.
Архитектът й е Стефан от Одрин, но инженерът й бил от Пловдив. Пленява ме представителността на големия салон, облян от силна светлина, която струи от многото красиви прозорци! От тавана ме огрява резбованата хубост на слънце, обрамчено в шестоъгълната еврейска звезда на Давид. Всичко в този красив дом говори за финансова мощ, за богатство, но главното - за етническа толерантност!
Стопаните на Сарафската къща са били хора на новото време. Те са били отворени за красивото и удобното в бита, в нравите и обичаите на хората в Европа, по света. Без да правят разлика между вяра, религия и националност, домакините щедро са черпели и от местното изкуство и са го вложили в домашния си бит, в своето всекидневие. Затова тук навсякъде и във всичко присъства, приятелски съжителства българското, еврейското, турското с разнообразните европейски стилове на барока, рококото, ампира, класицизма и неокласицизма. Красивият конгломерат от епохи и стилове е създал невероятен уют, великолепни удобства за стопаните и за техните гости.
Обширният салон има симетрично разположени "сепарета" - кътчета за специални гости с подиуми за оркестри, с леки и красиви дървени "оградки", с миндерлъци с шарени възглавници. В алковите греят стенописи на тукашните художници, а дървените долапи и шкафове са украсени от самоковските резбари. Симетрично разположените врати ни въвеждат в широките и обширни стаи, където красиви и удобни мебели от цял свят сполучливо се съчетават.
В кабинета най-забележителната мебел е уникално изработеното бюро с резбовани лъвски глави в четирите си ъгъла. Това го прави и символично изразително - "арие" в превод означава лъв.
В Гостната стая всичко говори за гостоприемството на домакините. Широките и удобни дивани с възглавници създавали уют за многобройните гости.
В Мъжката стая властва деловитостта - там се уреждали търговските сделки. Всеки мъж от фамилията си имал своя сфера на действие - търговия, пътувания, доставка на стоки за фабриките и магазините.
Къщата се нарича "сарафска", защото стопаните й били едни от първите, които се заели с почтената по онова време дейност "смяна на валута". Тогава сарафството било чисто и доходно. И все пак не минавало и без тайни преговори, без собствено разузнаване, без подслушване. За тази цел над таваните имало "тайник" - оттам не оставало нищо скрито в дома. 
В Женската стая прави впечатление голямото и удобно легло с разкошен кралски балдахин. Тук 7 дни след раждането оставала родилката с детето, в "изолация". След този период детето, ако било момче, се обрязвало. До тази "култова" стая е хамамът - банята в турски стил, от чийто горещ под се вдигала жежка пара.
Седнала съм в едно от сепаретата на салона, любувам се на красотата на Сарафската къща. Какви ли пищни приеми е имало някога тук?! Достигнала до нас, тя ни служи и днес с удобствата и функционалността си - сега в нея се провеждат културни тържества, литературни четения, концерти.
Спирам погледа си на красив гоблен. В 2007 г. го дарява Винка, съпругата на Шаул Романо. Гобленът е изработен в 1890 г. от Рашел Давид Арие, която се е родила в тази къща, в нея е живяла и е баба на Винка.
Какви ли още тайнства крие тази загадъчна къща? 
Всичко в нея предизвиква любопитство, удивление. Но най-ценна е символиката й - тя е дом, в който любовно се срещали и мирно съжителствали различни етноси и национални култури.
В близост до Сарафската къща е еврейската синагога - тя чака своите спонсори, за да бъде реставрирана. Тогава ще се оформи един интересен ансамбъл в града, ще блесне в хубост този старинен духовен и материален кът на етническо приятелство, на плодотворно съжителство и сътрудничество.