Рейтинги
Компютърджиите с доход 3000 лв., химици и учители - под 700
Педагогиката стана желано направление, но и реализацията, и доходите на завършилите не са никак атрактивни
/ брой: 264
След последната година се наблюдава, макар и слабо, подобряване в реализацията на завършващите висше образование у нас, но все още са твърде големи различията в зависимост от професионалното направление и завършеното висше училище в средните нива на доходите, безработицата и наемането на работа на позиции, които не изискват висше образование. Това сочат данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища - за 2016 г., което бе представено вчера в МОН. То включва данни по 100 индикатори за 52 професионални направления и 51 вуза у нас за последните 5 години.
Обновените данни показват, че постепенно се намалява броят на студентите в най-атрактивните досега направления като Икономика и управление и Право, чиито дипломанти трудно вече намират работа по специалността заради пренаситеност на пазара на труда. За сметка на това расте броят на приетите в инженерните науки и в медицината, посочи министърът в оставка Меглена Кунева. За медицината обаче не стана ясно дали увеличеният брой новоприети студенти не е за сметка на хилядите чужденци, набирани напоследък от наши медицински вузове за обучение в техни незаконни звена в чужбина. Според данните в рейтинговата система чуждестранните студенти в направление Медицина са вече почти половината от всички студенти - 46,14%. Интересен е фактът, че педагогиката вече измества правото по брой студенти. Но пък реализацията на завършилите и доходите им не са никак атрактивни, сочат данните от рейтинга.
Има крехка тенденция да се подобрява трудовата реализация на завършилите висшисти у нас и да намалява безработицата сред тях, посочи ръководителят на авторския колектив, съставящ рейтингите, Георги Стойчев. Делът на безработните висшисти е спаднал от 3,74 на сто миналата година на 3,38 на сто през 2016 г. Делът на висшистите, които в първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се иска висше образование, е нараснал от 46,54% преди година на 47,34% сега. Спада с малко и делът на младите висшисти, които не се осигуряват в страната (изтичат в чужбина) - от близо 25 на сто през 2015 г. на 23 на сто в новото издание на рейтингите.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-високо приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година има сред завършилите Медицина, Фармация, Дентална медицина и Военно дело. А най-висока е безработицата сред завършилите направление Социални дейности (5,46%). В момента това е единственото направление, в което безработицата е над 5%, докато миналата година в тази група имаше 6 професионални направления. Най-слаба е реализацията на студентите, завършили Туризъм - едва 19,29% от тях намират работа в бранша.
Може да се определят три групи професионални направления според реализацията на завършилите, посочи Стойчев. Първата група са направленията, чиито завършили винаги си намират работа, независимо от това в кое висше училище са учили - това са Медицина, Стоматология, Фармация и Военно дело. Втората група са направленията, при които реализацията зависи драматично от това кое именно висше училище е завършил специалистът - инженерните специалности и направлението Икономика, администрация и управление. Разликата между наемането на работа на завършилите компютърни науки например е в пъти според това кой именно вуз е завършил студентът. Абсолвентите на ТУ-София например се реализират по-добре от колегите си от техническите вузове в страната, а студентите от УНСС също се котират най-високо. В третата група са направления, в които намирането на работа зависи от конкретната специалност. Например в направлението Архитектура, строителство и геодезия реализацията на завършилите зависи изключително от специалността - едно е например в архитектурата, друго е в пожарна безопасност, която спада към същото направление.
Големи разлики има и в нивото на доходите, които получават след наемането на работа младите висшисти от различните направления. Като цяло средният осигурителен доход на завършилите за последните 5 години нараства от 925 лв. през миналата година до 1020 лв. Най-високи средни доходи очаквано имат завършилите Информатика и компютърни науки; Математика; Обществено здраве; Медицина; Фармация; Електротехника, електроника и автоматика; Проучване и добив на полезни изкопаеми. Странно е, че въпреки високите доходи в последното споменато направление делът на дипломираните е нисък спрямо дела на приетите студенти - едва 44,07% се дипломират. Много високи доходи имат работещите, завършили Информатика и компютърни науки в Софийския университет и завършилите Администрация и управление в Американския университет в Благоевград - над 3000 лв.
Интересна е картината, показваща с какъв успех от дипломата за средно образование са приетите студенти. Най-висок успех от гимназията имат приетите в Медицина (5,55), Фармация (5,50) и Дентална медицина (5,46). А с най-нисък успех от средното образование са първокурсниците в направленията Металургия (4,16), Материали и материалознание (4,25) и Животновъдство (4,32).
У нас непрекъснато се говори, че висшите училища задължително следва да се занимават и с научни изследвания. Каква е картината в това отношение? Софийският университет, ЧУ-София и ХТМУ са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. Тези три вуза стават все по-видими в международните рейтинги, посочи Стойчев.
Според стандартизираните класации за 2016 г. безспорен лидер е Софийският университет. Той се класира на първо място в 21 от 25 професионални направления, в които обучава студенти. ТУ-София има водещи позиции в 6 от общо 9 професионални направления, с които участва в класациите. МУ-София е първи в 5 от неговите 5 професионални направления. С по три първи места в рейтинга са Аграрният университет в Пловдив, ХТМУ, а две класации оглавява Лесотехническият университет в София. Други 14 вуза имат водещи позиции в по едно професионално направление. Висшите училища извън столицата имат водещи места в 8 класации. Впрочем, рейтинговата система дава възможност да се правят и сравнения само между частните вузове или общо за частни и държавни институции.
Резерв за подобряване на състоянието на висшето ни образование има в две посоки, смята Стойчев. Едното е предприемане на реални мерки за задържане у нас на младите образовани българи, от които всяка година навън "изтичат" над 10 000. Второто е да се подобри качеството на средното образование в дисциплините, свързани с най-необходимите за пазара на труда специалности.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на български и английски език на адрес www.rsvu.mon.bg
Осигурителен доход на завършилите
Информатика и компютърни науки 2041
Математика 1762
Обществено здраве 1571
Комуникационна и компютърна техника 1539
Медицина 1329
Политически науки 1249
Физически науки 1137
Икономика 1076
Право 1022
Хим. технологии 1011
Психология 910
Филология 903
Хим. науки 820
Туризъм 799
Педагогика 705
Стоматология 693
Педагогика на обучението по... 657
Най-висока безработица
Педагогика на обучението по... 4,62
Растителна защита 4,73
Религия и теология 4,94
Социални дейности 5,46
Брой студенти
Икономика 52 069
Администрация и управление 23 305
Педагогика 12 562
Право 10 605
Медицина 8709
История и археология 1543
Биотехнологии 1045
Хим. науки 1019
Физически науки 894
Математика 435
Металургия 312
Теория на изкуството 75