Полет на гребена на вълната

Ревът на реактивните двигатели в небето над Хасково бе делнично явление докъм края на 90-те години, когато грохотът от форсажа на МиГ-21 от близкото летище "Узунджово" престана да се чува. Но преди да настъпи тишината, МиГ-овете със сигурност запалиха доста момчета от града за военната авиация. Няма начин новият български президент Румен Радев, докато е бил ученик в Немската и Математическата гимназия, да не е чувал рева на реактивните изтребители. По това време, в началото на 80-те, Математическа гимназия "Тодор Велев" е в своя апогей. Всеки талантлив младеж от града и региона, с желание за учение и заложби, получава там блестяща подготовка. Затова няма нищо учудващо в разказа на Румен Радев, че при кандидатстването във Военновъздушното училище в Долна Митрополия е решил задачите по математика за половин час, с което втрещил квестора.
Но понякога талантът не е достатъчен. Радев, както и мнозина като него, имат късмета да се родят в епоха, която, при многото свои недостатъци, даваше много повече възможности за равен старт в живота. Както призна в интервюто си за ДУМА кандидат-президентът: "... едва ли щях да стана пилот и командир на ВВС, ако се бях родил сега, защото днес усърдието и способностите не стигат."
От сухите биографични факти за петия български президент, засягащи времето на неговото образование в България и чужбина, както и израстването му професионално и йерархично във военната среда, можем да видим профила на амбициозен мъж, положил големи усилия, за да достигне върха на избраното от него поприще в живота. Военните летци навсякъде по света са безусловно сред елита на нацията, макар в България това да не личи много. Сложността на обучението, суровостта на тренировките, чувството за дълг (помните ли - "Има такава професия - да защитаваш родината"), големите рискове категорично спомагат за развитието на силни личности. Доказва го фактът, че доста от известните световни лидери са минали през военната авиация. Не че това е необходимата и достатъчна причина да водят своите страни и далеч не всички от тях са цвете за мирисане. Но в българската политика с летящ старт влезе за пръв път човек от тази професия - интелигентен, с ореол на победител и най-вече

нормален човек "от народа"

а не от отчужденото "голямо добрутро". И очевидно това, което той показа на народа, бе оценено по достойнство от хората.
Сега, както каза тези дни Петър Курумбашев, ще се намерят много бащи на победата на ген. Радев. Затова е важно да проследим как се стигна до нея, за да разпознаваме фалшивите пророци, които ще говорят от негово име. Каноничната вече версия, разказана от "потърпевшия", гласи, че в края на юли т.г. председателят на НС на БСП изненадващо му се обадила по телефона и му казала: "Добър ден! Аз съм Корнелия Нинова. Искам да говоря с вас. Вие сте номиниран от различни наши структури. Приемате ли?"
А вие вярвате ли?
През лятото БСП проведе вътрешно допитване кои да бъдат кандидатите за президент и вицепрезидент на партията или подкрепени от нея. Предложенията са истинска палитра - от Симеон Сакскобургготски и проф. Огнян Герджиков през вицепрезидентката Маргарита Попова, сочените за "ренегати" Ивайло Калфин и Татяна Дончева до напълно очакваните вътрешнопартийни кандидатури на Корнелия Нинова, Илияна Йотова и Мая Манолова. Там е и предложението за ген. Радев, тогава командир на ВВС. Той, по думите на Нинова, е предложен от 19 общински организации. Тя самата го предложила в столичния район "Оборище". Първи обаче го посочили социалистите от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново. И до ден днешен може да чуете ехидни висящи въпроси до каква степен редовите социалисти в Плачковци например, са знаели към момента на номинацията как се нарича командирът на ВВС. Други номинации генералът получава от Гоце Делчев и Софийска област.
Редовите социалисти, а заедно с тях и останалите българи, които вероятно три месеца по-късно са дали своя глас за Румен Радев, чуха на 31 юли от синия екран симпатизиращият на десницата "вечен" преброител на изборите проф. Михаил Константинов да им разказва за

предстоящата "генералска битка"

за президент между Бойко Борисов и Румен Радев. Проф. Константинов малце нещо не позна за Борисов, но осведомеността му за Радев и сега е направо плашеща, като имаме предвид, че тогава предстояха партийни пленуми, съвещания с коалиционни партньори, разговори с АБВ за обща кандидатура. Как така и докога хора извън БСП ще знаят повече от хората в БСП какво ще се случва в БСП също остава висящ въпрос. Сетне машината се завъртя.
На 1 август генерал-майор Румен Радев подаде рапорт за напускане на армията като командир на ВВС. За пръв път в най-новата ни история висш офицер подава такъв рапорт заради несъгласие с политиката на Министерството на отбраната и по-точно за начина, по който трябва да се охранява небето на България. На 2 август, след като чува по свой адрес нелицеприятни коментари на министър-председателя Бойко Борисов и министъра на отбраната Николай Ненчев, Радев прие да бъде включен като номинация за кандидат-президент на предстоящия пленум на НС на БСП. Сега е странно, но на 3 август например информациите около ген. Радев изобщо не бяха водещи за по-голяма част от медиите. Къде-къде по-интересно за държавата беше, че българската циганка Гошка, живееща в Испания, е ударила джакпот от 68 млн. евро. Това е обяснимо, защото кандидатът на лявата опозиция към онзи момент не се разглеждаше почти от никого като действително сериозна претенция за президентския пост. Още повече, че Бойко Борисов не бе окончателно отпаднал като възможен кандидат от ГЕРБ. Да не забравяме и скандала с АБВ и напрежението около хипотетичната кандидатура на Мая Манолова за президент. И фалстарта с отлагания Национален съвет, на който трябваше да бъде одобрена кандидатурата на ген. Радев. Нищо от това не вливаше позитивна струя в започващата кампания.
Прогнозите на специалистите и на неспециалистите бяха за добро представяне. Но за категорична победа, още повече пък за това, на което бяхме свидетели на двата тура... Малцина са били вярващите. Разбира се, сред тях, по дефиниция, бяха и партийните лидери. Например Корнелия Нинова, която обяви категорична увереност в победата на Радев. Георги Първанов пророчески изрече, още когато "делеше" кандидата с БСП: "Радев е по-обединителна фигура, отколкото който и да е политик". Но пък не успя да провиди съдбата на собствената си партия. Съмнения, и при това изглеждащи убедителни, имаше и сред експертите, които директно работят с "Позитано 20". Социологът Юрий Асланов коментира пред в. "Сега" и общо взето обобщи разпространено тогава мнение: "Освен всичко, генералът е слабо познат на избирателите. Той е напълно неизвестен като политик, никой не го е виждал в реална политическа битка, не познава политическите му позиции. На предстоящите избори ще се сблъскат две визии за бъдещето на България и той, ако е кандидатът на левицата, ще трябва да влезе в остро идеологическо противоборство с партия ГЕРБ и нейния лидер. Никой не знае ще се справи ли с това и как ще се справи." Е, знаем, че се справи и как се справи. Суперлативите вече са изречени.
Сега е лесно да се казва - леле, какъв глупак е бил този или онзи, или онези. Но през август нещата не изглеждаха по начин, по който ги виждаме сега. А и със задна дата всички сме големи врачки. 

Кой "изобрети" Румен Радев?

Безспорно той сам. Чуйте какво говори, как говори и ще видите, че "Аз"-ът на този човек е доста силен, но и подплатен, което е рядкост. Кой "намери" Румен Радев? Това ще си остане тайна. Все пак конспирологията е безсмъртна, защото е всеописваща всичко. Освен това тези въпроси са вече важни само за историята. Можем само да фиксираме, че лидерът на БСП заложи всичко на този свой ход и спечели. Най-важното обаче е кой повярва на Румен Радев? Това е българският народ. Тези над 2 000 000 граждани, дали гласа си за него у нас, а и по света, задължават много повече от евентуални политически договорки. С 2 милиона гласа зад гърба си, от които партийният вот е само част, можеш да направиш много.
Като стана дума за партии. Сега казват, че "Румен Радев не е БСП". Да. Така е. Петият президент на България не е партиен кандидат, но той безусловно е кандидатът, издигнат от БСП, спечелил с голямата мобилизация на социалистите и съюзниците им, и с незаменимата логистична подкрепа на партията. "Всички разбраха, че моята кандидатура е от БСП", казваше преди началото на кампанията Радев, а по-късно разгънато поясни, че е ляв кандидат, "ако се допусне, че това означава поставянето на обществения интерес над корпоративния, и ако се допусне, че означава даването на шанс за равен старт на всеки".
Да добавим към това, че за левите хора в България и просто за разумните са добре приети позициите на новоизбрания президент за сезирането на Конституционния съд за търговското споразумение СЕТА с Канада, както и държавническата му позиция по АЕЦ "Белене", която гласи, че след като България заплати за произведените ядрени реактори в Русия е по-добре да изгради нови енергийни мощности с тях. Импонира им и позицията му по агресивната реторика на турския президент Реджеп Ердоган спрямо съседните страни. "Оказа се, че г-н Ердоган има широко сърце. Но нашите политици трябва да се намесят активно г-н Ердоган да си излекува сърцето", казва Радев в интервю за телевизия Би Ай Ти.
В същото време излъгани ще останат тези, които очакват, че президентът Радев ще разгони фамилията на разните му там атлантисти. Пак пред тази телевизия той казва така: "Хората в България са здравомислещи. Ясно е - нашият път е НАТО и ЕС. Това обаче не означава да водим война с Русия". И още: "Ще защитавам нашето евроатлантическо членство с много по-активна политика".

Защо победи ген. Радев?

Защото се надигна вълна, породена от арогантността на ГЕРБ и евроатлантическата аристокрация в България. Вълна, омесена от гняв, отчаяние, омерзение и страх от бъдещето. Генералът яхна гребена на вълната. Това изобщо не е просто, дори е опасно, но да не забравяме, че имаме работа с човек, който е рискувал професионално всеки ден. Едва ли от новия президент хората очакват Херкулесови подвизи. Това не е и възможно в рамките на закона. По-скоро той е натоварен да бъде опозиция на арогантността, всевластието и лакомията на групировката, която е на власт. И далеч не става дума само за ГЕРБ. И също така се очаква да върне нормалността и баланса в българската външна политика, като се ръководи от взаимната изгода и полезността на дадено действие за нашия народ.
Много е мило, че тези избори дадоха възможност веднъж и Цветан Цветанов да каже нещо умно. В речта си пред парламента след втория тур той дълбокомислено изрече, че на тези избори нямало победители. Истинският победител бил бизнесменът Марешки. Ако съзирате противоречие между тези две взаимоизключващи се съждения на Цветанов, хич да не ви пука. Това е Цецо все пак. Но не е прав Антон Кутев, че отдавна бил чувал толкова много безсмислици. Всъщност в думите на Цветанов има зрънце, много малко зрънце рационалност.

Кого победи ген. Радев?

Цецка Цачева няма вид на победена, защото само формално загуби битката. Тя беше подставеното лице на друга фигура. Вид на победен, на много тежко бит и поведение на унизен има Бойко Борисов. Заради това той сега се сърди на целия народ. Следователно Румен Радев е победил Бойко Борисов. Както и самият генерал уверено предположи още преди същинската кампания. Румен Радев си удържа на думата. Малко политици са способни на това.
Предстои да видим много в дейността на новия президент и вероятно нещо от изреченото ще бъде преосмислено. Засега можем само да го посъветваме да се придържа към думите на баща му Георги Радев, изречени по телефона в нощта на изборния триумф: "Няма да правиш издънки, както съм те учил. Достойно да служиш на държавата."

Петият президент на България не е партиен кандидат, но той безусловно е кандидатът, издигнат от БСП, спечелил с решаващата подкрепа на социалистите и техните съюзници
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

БСП удържа първата си изборна победа от много време насам благодарение на направения верен избор за фигурата на кандидат-президента
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

Краят на "Ерата Борисов" обявиха политическите наблюдатели в изборната нощ. Цецка Цачева се оказа просто поредната жертвана пешка на премиера в оставка
Снимка БГНЕС