Стабилното дъно на българската икономика

Българската икономика постепенно се доближава до средноевропейските нива. С тази фраза на икономиста Явор Алексиев ефирна телевизия облъчваше зрителите си през целия отминал съботен ден. На всеки половин час. Да не би да се появят у тях съмнения по отношение на твърденията на експерта, че доходите им продължавали да нарастват и благосъстоянието също. Тази "мода" на арогантността тръгна от Симеон Дянков, който като министър на финансите в първия кабинет на ГЕРБ ни залъгваше с постни пици, сетне ни убеждаваше, че сме все по-добре, а животът на българските пенсионери бил едва ли не за завиждане (виж каре). Върху "щастливо" преживяващия ни гръб през последните месеци освен познатите до втръсване неолиберални пазарни фундаменталисти се упражниха и политици - Цветан Цветанов, Бойко Борисов, че дори и Десислава Атанасова.

Били сме забогатели...

Позволявали сме си да пътуваме, да си почиваме, при това неведнъж, а по няколко пъти. Иначе казано - свикнали сме на по-добър живот при ГЕРБ.
Ако човек стои само пред екрана на телевизора, без да отмества поглед от него, или пък прочете правителствените отчети, публикувани набързо преди дни, току-виж вземе, че повярва на розовото настояще. На това, че икономиката ни е най-бързо нарастващата в рамките на ЕС. А че ръстът е за последното тримесечие и е в сравнение със същия период преди година е детайл, на който умишлено не се акцентира. Другото, което остава извън фокуса на новинарския поток и не се казва на широката публика, е, че титаничният "ръст" се генерира от вътрешно потребление, а не от производство, че темповете му се забавят, а точно на него анализаторите залагат да бъде двигател на икономиката идната година. Не се споменава и че ръстът на заетостта е спрял, а броят на заетите дори е спаднал с 52 000. Свенливо и между другото се съобщава, че

инвестициите трайно се свиват

от тримесечие на тримесечие. Експертите го обясняват със слабото усвояване на еврофондовете, което е косвено признание за това, че правителството е неспособно да привлече капитали, различни от парите, идващи от Брюксел. Въпреки мантрите за стабилността и победите над контрабандата, които се лееха доскоро през всички медийни канали.
Очевидно инвеститорите следят повече пулса на живия живот, а не толкова виртуалната реалност, с която ни обливат екраните. Там, в реалния свят, корупцията съществува въпреки многобройните институции, които уж се борят с нея. Там съдебната система прилага закона избирателно. Там администрацията изнудва бизнеса, а парламентът създава нормативни актове с обратно действие. Там премиерът (сега в оставка) сменя позицията си по ключови въпроси всеки месец, а понякога и в рамките на деня. Там има недостиг на квалифицирани работници, а цели региони от страната са без инфраструктура. На фона на всичко това, какво като корпоративният данък е едва 10%, а работната ръка - евтина? 
Ако българската икономика се доближаваше до средноевропейските нива, както се опитват да ни внушават неолиберални експерти и спасяващи имиджа на управлението си политици, защо страната ни продължава да е

най-бедната в ЕС

десет години след приемането ни в клуба на богатите? Защо качеството на живота на българите е като на хора от Третия свят? Защо доходите на стотици хиляди наши сънародници не могат да им гарантират дори биологичното оцеляване? Защо четвърт век след завоя към демокрация и пазарно стопанство българите не спират да търсят перспективи и по-добър живот за себе си и семействата си извън пределите на страната?
Отговори на тези въпроси в отчета на министъра на икономиката, публикуван на 18 ноември т.г., няма. Там има само хвалби на свършеното за двете години управление. През тях начело на ведомството беше Божидар Лукарски, по образование юрист, работил като администратор и адвокат, без поглед и опит в управлението дори на микропредприятие. Той зае поста благодарение на политическа сделка, а не на професионални качества, и стана част от странните назначения във втория кабинет на Борисов. В него социолог управляваше Министерството на вътрешните работи, счетоводител застана начело на енергетиката, а юрист на образованието, философ надзираваше еврофондовете, филолог околната среда, юрист - отбраната, а министърът на правосъдието (първият) беше с отнети адвокатски права.
Приемането (с решение на Министерския съвет на 3 ноември 2015 г.) на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г. и определянето на приоритетите за развитие на иновационния потенциал са отбелязани на първо място в отчета за двугодишния период (2014-2016 г.) на работа на екипа на икономическото министерство. Документът е факт, но нека видим

как се стигна до него

Плод на българска инициатива и необходимост ли беше той или поредното изискване на Брюксел, което трябваше щем не щем да спазим. Ако се върнем назад във времето на управлението на първото правителство на ГЕРБ, тогава премиерът Борисов беше посочил туризма и селското стопанство като приоритетни за икономиката ни и между другото иновациите, разбирани като пробив в производството на "резервни части за човека". Година след него президентът Плевнелиев лансира свои идеи, свързани с индустриите с висока добавена стойност (май 2012 г.).
Изначално проблемът е в това, че за четвърт век на промени, реформи, раздържавяване и одържавяване така и не се стигна до дебат каква икономика искаме да имаме и какви искаме да бъдем - пазачи, чистачи, мазачи, обслужващ персонал за молове, хотели и call-центрове, или да се върнем там където бяхме - сред техническите и космическите нации. След като нямаме воля да създадем собствена национална доктрина, постепенно

отвън ни биват налагани цели

и рамки, които управляващите, особено последните, безропотно коленопреклонно и с благодарност приемат. Така хем си осигуряват потупване по рамото, хем не се морят много да четат, анализират и мислят. Защо да го правят, като всичко им се спуска под формата на полуфабрикат, който те трябва само да претоплят и овкусят с национална специфика.
Така се случи с Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Методическото ръководство и насоките за разработването й бяха спуснати на страните членки през м. май и м. ноември 2012 г. За да не се направят на разсеяни, на правителствата беше обяснено, че разработването на стратегията е задължително предварително условие за предстоящия програмен период 2014-2020 г. Веднага през юли 2012 г. министърът на икономиката (тогава) Делян Добрев сключи споразумение със Световната банка срещу заплащане да ни разработи стратегията по начин, удовлетворяващ Еврокомисията. Днес тази стратегия ни се представя като успех и свършена работа от кабинета Борисов-2 и от Министерството на икономиката. Поне така пише в отчета на министерството, но и до момента нито банката, нито кабинетът казват колко ни струва написването на стратегията.
Като постижение са отчетени и направеният стратегически анализ и създадената концепция на стратегия за привличане на инвеститори. Тук дори не става въпрос за стратегия, каквито страната ни има вече над 130, а

само за концепция за стратегия

Каква беше нейната история и заслуга ли е тя на икономическото ведомство.
В края на м. юли 2015 г. Българската агенция за инвестиции (БАИ), създадена, за да подпомага министъра на икономиката, открива процедура за "Изработване на стратегически, правен и сравнителен правен анализ за нуждите на инвеститорите в България" с три обособени позиции. Срокът за изготвяне на анализа е два месеца заради останали неусвоени европари (в случая 308 520 лв. с ДДС), които иначе биха били загубени. Обособена позиция 2 "Изработване на стратегически анализ" е спечелена от фирма "Ди Джи Консулт" ЕООД, която се задължава да изготви своята част за 11 дни. Позиция 1 - "Анализи на българското инвестиционно, търговско, трудово, данъчно законодателство; режим на концесиите, обществени поръчки, интелектуална собственост, пребиваване на чужденци в Република България", и позиция 3 - "Сравнителен правен анализ на законодателството за привличане на чуждестранни инвестиции в други държави", са спечелени от "Адвокатско дружество Попов и партньори", което се ангажира да свърши работата за 17 дни. Така за три седмици и срещу 308 520 лв. БАИ и икономическото ведомство се снабдяват с концепция за стратегия, написана или преписана на коляно и отчетена миналата седмица като успех и свършена работа от министерството.
В отчета на икономическото ведомство е записано и че то е осигурило "активно участие в процеса на взимане на решения от Съвета на ЕС относно разработване, приемане и прилагане на общата търговска политика на ЕС при отчитане на българските интереси" и в частност са посочени споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство със САЩ, известно като ТТИП, и с Канада, известно като СЕТА. Интересно как министерските чиновници са осигурили защита на българските интереси, като и до момента правителството няма направен анализ за ефектите на въздействие върху икономиката и социалните ни системи от евентуалното подписване на ТТИП и СЕТА. Как са защитени интересите ни, след като достъпът до текстовете на споразумението със САЩ е ограничен и строго конфиденциален?
От публикувания текст на споразумението с Канада се видя, че от българските продукти със защитени географски наименования нито един не присъства в списъка, съдържащ едва 143 храни. За разлика от Германия, България не е включила водоснабдяването си в негативния списък, което значи, че щом СЕТА бъде гласувана в Европарламента, дори и в режим на временно прилагане, нашите ВиК услуги ще бъдат отворени за комерсиализация. Тези дни комисията по заетост и социални въпроси към Европарламента излезе с проект за становище, базирано на проучвания, в което се казва, че подписването на споразумението с Канада ще доведе до загуба на работни места, безработица, социални дисбаланси и увеличаване на неравенството, както и че то ще застраши малките и средни предприятия, като ги постави в неравностойна позиция спрямо транснационалните компании. Българското Министерство на икономиката мълчи по всички тези теми. Министър Божидар Лукарски няма нито един публичен коментар за СЕТА, а за ТТИП заяви, че трябвало да зачита европейските ценности. На българите беше подхвърлена залъгалката с визите за Канада, чието отпадане беше разказано като небивал успех на кабинета и представено като защита на интересите на гражданите. Истината е, че икономическото министерство и кабинетът предварително, още преди да са ги питали, казаха "да" и на двете споразумения, без да се интересуват от последствията, заради едното потупване по рамото от Вашингтон и Брюксел. Последиците от "успехите" им остават за българските граждани, които плащат за всичко - и за обучението им да управляват, и за тарикатлъците им, и за страха им пред "началниците", и за липсата на смелост и воля да защитят интересите ни.


Симеон Дянков:
Българите едва ли мислят, че са по-добре, но данните показват, че те живеят по-добре. Цифрите го показват, особено за пенсионерите средствата са повече. (ноември 2012 г.)

Цветан Цветанов:
Толкова ли не виждате (към Радан Кънев), че се увеличава брутният вътрешен продукт и хората живеят все по-добре. (17 май 2016 г.)

Бойко Борисов:
Бедният български народ! 80 хиляди на ден на почивка. Това е резултат от икономическия ръст. Видя се с пари българинът и ето резултата!... Като дойдат празници, виждате какво става, магистралите отесняха. И това е на всички празници. Всеки е на почивка. Не е само веднъж. Всеки е на път, не е само лятото.(4 септември 2016 г.)

Десислава Атанасова:
Хората свикнаха с това да имат по-добър живот. България се промени през тези 5 години, през които управлява ГЕРБ. (15 ноември 2016 г.)