Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Едно наум

А в "царската" ложа - "Енциклопедията" на Братя Данчови

Една знаменателна книга, появила се преди 80 години и сякаш събрала цялата мъдрост на света, тежи страшно много и днес в ръцете ни

Богдан Иванов

26. Ноември 2016 , брой: 270   1275   0
Снимка


В голямата библиотека на баща ми имаше какви ли не книги: много медицински, защото той беше лекар по вътрешни болести, биографии на прочути композитори и "Музикален речник" на Иван Камбуров от 816 страници, защото обичаше операта, романи на руски и западни класици, прочути произведения на Фройд, Юнг и Август Форел - в оригинал или преведени на български, пълен комплект грамофонни плочи от знаменитата по онова време система за изучаване на чужди езици "Лингвафон", томчета със стихове на наши и европейски поети, цял ред романи на фантастичния Джек Лондон, както и книгата "Морякът на кон" от Ървинг Стоун за него...
Децата от махалата играеха на двора, а аз не можех да се откъсна от тази книга - четях, четях, четях... до посиняване! Точно така - до посиняване! След няколко дни лудо четене и препрочитане пръстите на ръцете ми станаха сини и тогава реших, че се разболявам и може би се побърквам...
Цялата мистерия разкри баща ми: оказа се, че корицата е боядисана некачествено и стискайки развълнуван книгата в ръце дни наред, направо съм "измил" боята!
Въпреки омаята на Джек Лондон, обаче, най-внушително влияние върху мен оказваше "Българска енциклопедия" на Братя Данчови. Тя имаше запазено място сякаш в "царската ложа" на бащината ми библиотека и аз стоях прав, когато я вземах в ръце: 1720 страници(!) книга, книга, която бе събрала в себе си цялото знание и цялата мъдрост на света! Или на мен поне така ми се струваше.
Четях я наред, като роман, и тя така ме увличаше, че реших да я науча наизуст и щом погълна всичко написано в нея, да стана най-учен, ако не на цялата Земя, то поне в България!
Детски мечти и фантазии, но речено-сторено: за няколко месеца без кой знае какви мъки, минах буквата "А" - 93 страници от "Енциклопедията"! Ако щете - вярвайте, обаче и днес още помня наученото за:
- АРХИМЕД - един от най-великите учени в света, геометър и физик, роден и умрял в Сиракуза (287-212 г.пр. Хр.). Човечеството му дължи теорията за лоста, създаването на хидростатиката, изнамерването на съотношението между кръга и неговия диаметър, теорията за безкрайното витло, откриването на зъбчестите колелета и др.;
- АНТИМ I - първи и многозаслужил български екзарх (1816-1888). Роден в Лозенград (Светското му име е Атанас Михайлов); учил се в Света гора, дето приел монашески сан... свършил Киевската духовна академия... След основаването на Българската екзархия той бил избран за пръв екзарх (1872 г.). Като екзарх енергично отстоявал правата на народа, протестирал против Баташките кланета, обърнал се с писмо до руския цар, като му изложил лошото положение на българския народ и го молил за неговото застъпничество (след прочитането му Александър II написал върху писмото: "Да се освободи България!"). За тази му дейност Портата го свалила от екзархийския престол и го заточила... В 1879 г. бил избран за председател на Учредителното народно събрание;
- АЙСБЕРГ (нем.), ледена планина, която плава по северните морета и, понякога, слиза на юг. Някои айсберги се издигат до 150 м над водата, а заедно с потопената им част имат до 1000 м дебелина. Те се отнасят от студените течения с посока към екватора. Из пътя си те постоянно се разтапят. Параходите, които пътуват между Северна Европа и Северна Америка, понякога се разбиват о тях. Виж Титаник;
- АНТЕЙ, гигант, син на Посейдон и на Гея. Всички, които попадали в неговите владения, трябвало да се борят с него и заплащали с живота си. Убит от Херкулес, който, като се борел с него, забелязал, че Антей добивал нови сили всеки път, когато докоснел земята и затова той го повдигнал нагоре и само тъй успял да го победи и умъртви;
- AVE CAESAR, MORITURI TE SALUTANT! (Аве Цезар, моритури те салутант), от лат. - Здравей Цезаре, отиващите да умрат те приветстват! (Думи, произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна преди сражението в цирка;
- АМАЗОНКИ - баснословно племе от войнствени жени, които обитавали бреговете на река Термодон (Кападокия). Те връщали на бащите им мъжките деца и изгаряли дясната си гръд, за да стрелят по-лесно с лък. - Името им е дадено на река Амазонка, понеже европейците намерили край бреговете на тази река туземни жени, които се сражавали еднакво храбро с мъжете си...
И така нататък, и така нататък...
10-12-годишен, много неща не разбирах, но най-голяма загадка за мен беше откъде авторите Нъ Гъ Данчов и И Гъ Данчов ги знаят всичките тези работи и как им е дошло наум да ги подредят по букви. Даже карах един мой приятел, Сотир, да намерим Нъ Гъ Данчов и И Гъ Данчов и да питаме, ако въобще толкова умни хора като тях се съгласят да разговарят с малки деца, дали не могат да напишат по-кратка и по-лека на тегло енциклопедия, защото тази е много тежка, и тя да бъде по-лесна за четене и за научаване наизуст.
- Ама това не е урок да го зубриш! - караше ми се Сотир, който беше четири години по-голям от мен.
Пък аз го питах:
- Абе, Соте, Нъ Гъ Данчов и И Гъ Данчов не ги ли болят главите от толкова много истории, дето трябва да помнят и не им ли тече кръв от носа?
Тогава големите от махалата ни учеха, ако на тоя или оня от нас му потече кръв от носа след някакъв голям зор или след безкрайните игри в летния пек, веднага да легне на земята, да отметне глава назад, да вдигне дясната си ръка и да се прави десет минути на умряла лисица. А после, щом стане, да го дава по-полека.
Даже един от махалата го кръстиха Лисицата, понеже и когато му текваше кръв от носа, и когато му нямаше нищо, току се тръшваше на земята и вирваше дясната ръка към небето.
- Може да му сложат и вендузи - обявяваше авторитетно моя милост.
- Това пък какво е? - питаха децата.
- Едни бурканчета ти лепват на гърба и те изтеглят месото вътре.
- Кое месо?
- Ми дето го имаш на гърба!
- А носът?
- Носът спира да тече, защото кръвта отива в бурканчетата!
Моите връстници слушаха смаяни тия безумия и ме гледаха с обожание, аз самият летях от щастие все по-високо, докато Ванката, тарторът на махалата, пет-шест години по-голям от нас, не ме приземи бързешката:
- Не го слушайте Богдан, той си мисли, че понеже баща му е доктор, ние трябва да му гълтаме приказките за вендузи и за някакви си Данчовци - какви са и що са.
Какви са и що са Нъ Гъ Данчов и И Гъ Данчов разбрах десетина години по-късно, вече студент българска филология в Софийския университет. Само че редно си е най-напред да започна с Георги Данчов-Зографина, знаменитият баща на двамата братя.
Роден през 1846 г. в Чирпан, той учи иконопис при тревненския майстор Уста Кънчо, после - при станимашкия (асеновградски - б.а.) Уста Алекси, а сетне при арменеца Исариан в Цариград - там усвоява техниката на литографията, за да направи по-късно цяла галерия от литографии на наши велики мъже - Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Георги Раковски...
Съидейник и помощник на Левски. По негова поръчка изработва шифъра на тайната революционна кореспонденция, подправя турски печати за пътни карти. Заточен в Диарбекир, успява да избяга и изминава с невероятни премеждия 700 километра път до Тифлис (Тбилиси - б.а.).
Участва в организирането на Българското опълчение, връща се у нас с руските войски - като военен кореспондент. Нарочно се заселва в Пловдив - да бъде в огъня на борбите за Съединението.
Помощник-кмет на Пловдив, три пъти народен представител, издател на сатиричния вестник "Таласъм", първият български карикатурист, един от първите професионални фотографи, въобще човек с големи заслуги както за Освобождението, така и за съграждането на Нова България.
Чували сте да казват: "Крушката не пада по-далеч от дървото". Става дума за Никола и Иван - синовете на Георги Данчов-Зографина, скрити зад тайнствените навремето за мен инициали Нъ Гъ Данчов и И Гъ Данчов.
Никола е по-големият син на Зографина. Роден през 1878 г. в Свищов, той завършва славянска филология в Софийския университет, после продължава образованието си в университетите в Петербург, Виена и Лозана. Работи като учител, сътрудничи на много вестници и списания. Автор е на сборници с разкази, на драмата "Искам да живея", поставена от трупата "Сълза и смях", един от първите членове на Съюза на българските писатели.
Много енергичен, неуморен, винаги в центъра на културния живот, известен интелектуалец и общественик. И като достоен син на баща си - поклонник на всичко българско, голям родолюбец.
Малцина знаят, че той е откривател на Ботевото тефтерче. За това, както и за други още неща, свързани с двамата братя, разказва Стоян Буров в своето задълбочено и твърде интересно изследване "Братя Данчови - дейци на българския език, литература и култура".
Докато се рови в близкото минало и проучване живота на бележити българи от това време с цел да събира материали за второто издание на "Българска енциклопедия", Никола Данчов се хваща да изследва архива на Тодор Пейов (1842-1904) - виден деец на националноосвободителното движение и приятел на Левски. Сред множеството документи, свързани с П.Р.Славейков, Ст. Стамболов, П.Хитов, П.Волов, В.Друмев, Ст. Заимов, М.Дринов и др., той намира тефтерчето на Ботев.
На кораба "Радецки", сякаш предчувствайки смъртта си, Ботев дава тефтерчето и други свои лични документи на търговеца Димитър Горов, който многократно подпомага с пари акциите на нашите революционери. Поръчва му да го занесе на Тодор Пейов.
Никола Данчов съобщава за откритието си в брой 6291 от 2 юни 1940 г. на вестник "Зора", а после води борба то да бъде предадено за съхранение на Народната библиотека като безценна реликва от нашата нова история. Това става едва през 1948 г.
В тефтерчето има няколко редакции на стихотворението "Обесването на Левски", пет визитни картички, лични документи на Ботев, призовка, телеграма...
Извънредно скромен човек, Н.Г.Данчов не се тупа в гърдите и не вдига шум за откритието. Стои някак си встрани, в дълбок поклон пред величието на Ботев и само изследователите знаят какво е направил.
Но той има още един връх в живота си, който става своеобразен връх и за отечеството - "Българска енциклопедия". По нея и подготвяното второ издание работи от 30-те години на миналия век до края на дните си - 1964 г. Влага огромен, Сизифов труд, тя става негова драма, смисъл на съществуванието му, негова съдба.
Представете си как само двама души, Братя Данчови, успяват да осъществят такава фантастична за времето си идея - "Енциклопедията". Докато по-късно гигантски екип, достигал на моменти до 1500 души (!) работи години наред за съставянето на "Кратка българска енциклопедия" в пет тома...
Двама и... 1500!
А сега за по-малкия с десет години брат - Иван. Той е роден в Пловдив, завършва френска филология в град Нанси, Франция. Служи 36 години в Министерството на външните работи - в Дирекцията по печата, също е секретар на министерството. Пенсионира се с ранг пълномощен министър.
В известен смисъл остава в сянката на брат си, защото не участва толкова енергично като него в културния и обществения живот на страната. Въпреки това изследователите сочат: той е литературен критик, преводач, безценен помощник на брат си в работата по "Енциклопедията", автор на един от най-добрите френско-български речници (1939 г., 640 стр., около 25 000 думи), на "Правописен речни на българския книжовен език с правила за писане и за говорене и с посочени чуждици, които могат да бъдат заменени с хубави български думи" (1938 г., 207 стр., около 10 000 думи).
Знаменитите Иля Илф и Евгений Петров, автори на "12-те стола" и "Златният телец", са писали заедно. Единият например казвал: "Беше мек и приятен слънчев ден". Другият, на свой ред: "Беше мрачен и мъглив есенен ден". Започвал спор, караница дори как да стане, докато накрая, помирени, продължавали нататък в братска дружба.
Имало ли е братска дружба при Нъ Гъ Данчов и И Гъ Данчов едва ли някой се съмнява. Та те и без това са братя. Но как са работили, как са разпределяли помежду си работата, кой е бил водещата фигура, защо на корицата най-напред е сложено името на големия брат, възможно ли е Иван с неговите силни пристрастия към лексикографията и езиковата култура да е бил моторът - това един Господ знае.
Важното е, че крайният резултат е блестящ, изумителен, невероятен дори: на бял свят излиза творение, безподобно в историята на българската култура - "Енциклопедията на Братя Данчови"! Тя съдържа около 35 000 статии за цялата география, история и знание на България и човечеството, биографии на български и чуждестранни велики мъже и жени, информация за прочути забележителности, творения на литературата, архитектурата, паметници на културата, мъдри латински изрази...
Използвани са всички данни за България според преброяването от 31 декември 1934 г., вложен е колосален труд години наред, двамата автори буквално са изгаряли в делото.
Eто само три отзива за "Енциклопедията" от хора на духа:

Г. Слабакова: "Това тяхно голямо постижение наистина представлява един синовен дар пред паметта, пред творческия и житейски подвиг на техния именит баща".

Ст. Попвасилев: "Добре издадена, с вкус редена и с умение съставена, колкото се може по-пълна..."

Ст. Коледаров: "Един от най-значителните приноси не само в нашата книжнина".
 
х  х  х

Като се питам сега защо едно време след буквата "А" не продължих с "Б", "В", "Г", "Д" - и така до края на "Енциклопедията", отговорът хич не ми харесва!
Това - добре, всъщност - зле, но даже само "А" ми беше достатъчно, за да зная цял живот, че винаги стои отворена пред мен една легендарна книга. И което е не толкова странно, а по-скоро знаменателно: тя пак страшно тежи в ръцете ми, както преди много години, когато бях 10-12-годишно момче...


Любопитна характеристика

"Енциклопедията" на Братя Данчови има:

- обем - 1720 страници;
- формат - 21 на 16 см;
- подвързия - твърди корици;
- цвят - светлокафяво-оранжев;
- тегло - 1625 грама;
- цена при издаването през 1936 г. - 650 лв;
- антикварна цена на оригинала днес - 130-160 лв;
- преиздания - фототипни, но в два тома от три български издателства: "Медицина и физкултура" (София, 1992), "Маг-77" (Пловдив, 1993), "Елпис" (Велико Търново, 1993).

Кой е Стоян Атанасов

Стоян Атанасов (1880-1964), книгоиздателят на знаменитата "Българска енциклопедия" на Братя Данчови е родом от Пазарджик. Завършил висшето си образование в Софийския университет, той скоро основава печатницата "Ст. Атанасов и сие", в която печата вестниците "Работническо дело" и "Ден".
Най-напред редактира и издава сп. "Ученическа беседа", а първата отпечатана книга в издателството е "Мисли и изречения за ръководство в живота". После започва отпечатването на творби на Елин Пелин, събрани съчинения на Константин Величков, почти цялото творчество на Николай Райнов, преводи на произведения от световни класици.
"Българска енциклопедия" на Братя Данчови е връх в неговото дело на книгоиздател и връх въобще в българското печатарско изкуство.
Издава детски поредици, прочути музикални произведения, инициатор е на първата печатница за ноти у нас. Създава "Библиотека за самообразование", като за 16 години отпечатва 360 заглавия. Общо до 1948 г., когато спира работа, издава над 1800 заглавия художествена и научна литература!

Челната страница - с буквата "А"

Книгата с разкази "Родната стряха" (1935 г.) на Н.Г.Данчов с автограф за Петър Динеков

Френско-българският речник на Иван Г. Данчов е смятан за негов най-зрял и най-професионален самостоятелен труд

Портрет на Георги Данчов-Зографина
Никола Г. Данчов
 

 

 

България

  • Липсва обективен анализ на работната сила в страната, работодатели ще "извиват ръцете" на местните работници, смятат от левицата
    24. Ноември 2017 231
    54
    0

    При облекчени условия висококвалифицирани работници от трети страни ще получават разрешение от типа "синя карта" за пребиваване и работа у нас. Това реши парламентът вчера при гласуване на второ четене на промените в Закона за МВР. В момента "синя карта" се издава за 1 година и може да се поднови за още 1 без ограничение на броя...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"