Важно е да създадеш добри последователи, които да насърчиш да те надминат

Димитър Златинов е главен асистент, доктор по икономика от Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и хоноруван преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Завършил е макроикономика и е специализирал в областта на макроикономическата политика. През 2014 г. е сред участниците в Петата среща на млади икономисти с Нобелови лауреати по икономика. В навечерието на патронния празник на Софийския университет, 25 ноември, разговаряме за мотивацията на университетските преподаватели и перспективите пред младите учени в страната.

"Важно е да учим студентите си на езика на науката, но и да превеждаме на езика на практиката"

- Г-н Златинов, малко са младите хора, които искат да преподават, било то в училище или университет. Защо избрахте това за своя професия?
- Изборът ми беше напълно осъзнат и последователно отстояван. Още от студентските си години се включвах в различни университетски инициативи, членувах в младежки организации, свързани с професионалното и личностното развитие на студентите... Няколко години съчетавах преподаването с работа на пълен работен ден. Причината бе както недостатъчното заплащане в сферата на образованието, така и възможностите за трупане на практически опит, който е полезен при поднасянето на учебния материал.
Преподавателската професия е изключително динамична - необходимо е непрекъснато осъвременяване не само на научните знания, но и на техните практически измерения, на общуването с обучаващите се. Професията е и много отговорна, не може да си позволим знанията, които предаваме, да бъдат неточни, неактуални или дори практически неприложими. Според мен всички тези особености и предимства на преподаването привличат все повече млади хора. Вярно е, че има и доста трудности, това е един доста трънлив път на личностно съзряване и професионално израстване, но все още има достатъчно хора, които избират преподаването за своя професия.        
- С какво ви привлече икономиката като сфера първо за обучение, а после и за преподаване?
- Случайно започнах да се занимавам с икономика. Когато завърших училище, нямах ясна представа каква специалност да си избера в университета. Подведох се по модата и записах "икономика". Постепенно осъзнах, че това е бил точният избор, макар и основан на случайност, доколкото тя съществува изобщо.
За икономиката битува представа за сложна наука, изключително математизирана и дори трудно разбираема. Това се опитвам да преодолявам при нейното преподаване.  Изтъквам пред студентите същността на икономическите процеси - много често те имат житейски измерения, дори и за разбирането им е необходим определен житейски опит. Икономиката преди всичко изследва механизма на функциониране на обществото, неговите специфики не могат да бъдат разглеждани отделно от средата, в която се развива това общество. Стремя се също така да акцентирам и върху националния акцент на разглежданите икономически процеси.     
- Макроикономиката има широко приложение - в банките, в бизнеса... Съжалявате ли, че предпочетохте университета?
- Не. Както Грегъри Манкю изтъква, един макроикономист трябва да разбира дори и от астрология. Наистина макроикономиката има широко приложение. Все пак тя е предимно начин на мислене и подход за изследване на икономическите процеси. Възможностите за нейното преподаване в университетите също демонстрират универсалното й приложение.
- Какво би ви демотивирало и отказало от преподаването?
- Липсата на мотивация веднага се забелязва от студентите, което завихря последваща спирала на демотивация и при тях. Лично мен ме мотивират добрите студенти, тези, заради които си струва човек да отделя повече време. Такива млади хора заслужават да бъдат насърчавани да не се отказват, независимо какви са трудностите.          
- Има ли противопоставяне на "млади" срещу "стари" и ако да - отразява ли се това на цялостната работа, или дори на имиджа на учебното заведение?
- За подобно противопоставяне в университетите не може да се говори - ние все пак сме ученици на нашите учители. Точно това е голямата отговорност на преподавателската професия - да създадеш добри ученици, които насърчаваш да те надминат, а не ги кориш за това. Само чрез осигуряване на благоприятна среда за работа може да се получат добри резултати. Изразяването на различни мнения и тяхното аргументиране е ключово за научния прогрес, затова споровете не следва да носят отрицателен заряд и да се превръщат в предпоставка за капсулиране и игнориране на определени "млади" или "стари" колеги. Съвместната работа по научни направления и успешните резултати от нея са най-добрият начин за изграждане на положителен имидж на университетите. Това от своя страна води и до добри резултати предвид конкуренцията и борбата за привличане на студенти.    
- Има ли нужда от промяна в начина, по който текат процесите в университетите? А в цялата образователна система?
- Академичната автономия дава широки възможности за развитие, но и изисква много високи нива на самокритичност от университетските кадри. Взаимоотношенията в университетите се отличават с ясно изградена йерархичност, която не предполага пряка подчиненост, но и много често изключва наличието на обратна връзка със студентите или с други колеги.
Финансирането на висшето образование и насърчаването на неговото масовизиране без ясни стимули за поддържане на качество са съществените въпроси, които все още плахо се коментират. Университетите не трябва да се разглеждат като обучителни центрове, а като научни средища, в които студенти и преподаватели обменят идеи и дори взаимно се обучават. Това е другият голям въпрос на цялата образователна система - дали учим нашите ученици да мислят и да изразяват мнение. Или премълчаваме масовото използване на интернет като "мозъчен тръст", благодарение на който всяка самостоятелна работа опира до няколко клавишни комбинации...       
- Достатъчно ориентирани ли са младите хора, за да изберат най-подходящата за тях специалност в университета?
- Забелязвам положителна тенденция - все повече млади хора знаят защо са в университета. Въпреки това все по-малко им се занимава с покриване на изискванията в него. Когато технологиите се използват почти ежеминутно, неминуемо привличането на студентското внимание се крие в използването на съвременни преподавателски способи. Тук отново опираме до основната роля на преподавателя - да сведе учебния материал на ниво, което е подходящо за усвояване, а не да вини своите студенти, че не разбират и са мързеливи. Младите хора са все по-прагматични и искат да виждат приложимостта на усвоените знания. В крайна сметка учим, за да работим - само малка част от нашите студенти стават научни работници, на които е необходимо абстрактно мислене и използване на сложен научен инструментариум. В сфера като икономиката е още по-необходимо в университетите да се направи преходът от теория към практика. В този смисъл ние трябва да даваме и от двете - както да учим студентите си на езика на науката, така и да го превеждаме на езика на практиката.            
- Често се говори за професионално ориентиране на учениците, но то сякаш така и не стана реалност...
- Честно казано, не знам дали това е възможно. Един младеж, колкото и да е професионално ориентиран, не бива да изключва и възможността кариерният му път да се развие в друга насока или да претърпи други, дори личностни, сътресения. В условията на пазарна икономика това е по-скоро реалността, отколкото изключение. Семейната и приятелската среда също играят голяма роля в тази насока. Тук е мястото държавата да определи онези фундаментални области, в които са необходими кадри, а бизнесът да каже своите потребности. Така ще можем да насочим младите хора към конкретни специалности, в които се очаква да има търсене на работна сила. Ще превъзмогнем и схващането, че висшето образование само отлага безработицата. Тогава вече перспективите за заетост създават и професионална ориентация, както се случва в момента с IT сектора и наплива на студенти в този вид специалности.