Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Няколко думи

Огън в барутния погреб

Александър Симов

29. Ноември 2016 , брой: 272   1468   0



Нещо лепкаво и гадно се мъти в политическото блато на отиващата си власт. От няколко дни, подобно на вещарска отвара, бълбукат процеси, които се опитват да заличат шамара, който избирателите удариха на управляващото мнозинство.
В един и същи ден дежурните по любов медии към властта залпово изстреляха полуконспиративни и полуромантични статии, в които чертаеха планове за оставането на Бойко Борисов на власт. Истерията достигна до невъзможни нива. Европа се люлеела от предстоящите промени и заради това у нас св. Борисов не можел да отстъпи креслото си. България се тресяла във вихъра на невиждани проблеми и щяло да бъде предателство министър-председателят да си тръгва. А какви любовни обяснения бяха към него - той бил мъжкар, пич, държавник и трябвало да стои на власт поне още 20 години, за да не избяга прословутата стабилност.
Управляващата паяжина май изобщо не е схванала какъв урок й преподадоха на изборите. Хората не искат повече да търпят обичайните машинации и баналните гадости, които се превърнаха в ежедневие. Какво - страната не може да мине без получилия две обвинения Николай Ненчев ли? Той ли е толкова незаменим или другият клиент на прокуратурата Петър Москов? Или има някой, който не може да си представи как така Меглена Кунева ще остане без пост? Или пък Лиляна Павлова?
Само в рамките на няколко седмици управляващите рязко смениха тона. Нали в пика на бурята Борисов хвърли оставка и каза, че имало нова политическа ситуация и ново парламентарно мнозинство? Днес вече с половин уста и той възприе тезата за "пазенето на стабилност" като основна опорка за подмяна на дадените думи. И пак се влезе в обичайните процеси - схеми, интриги...
Плевнелиев днес свиква Консултативен съвет по национална сигурност. И на него уж трябва да се начертае нещо като пътна карта за това накъде тръгва държавата оттук-нататък. Но всъщност дали пък всички тонове медийна любов не бяха изсипани като алиби за това как някоя друга сила ще вземе последния трети мандат и отново ще овласти Борисов с премиерските лаври. В този парламент има всичко друго, но не и ново мнозинство. Две трети от партиите в него са слагачи на ГЕРБ и то по доста неприличен начин. Дали пък това не е причината ген. Румен Радев да откаже да отиде на това заседание. В обръщението му вчера има ключово изречение, което трябва внимателно да бъде анализирано. Той казва, че даденото на него и на Илияна Йотова доверие "не може да бъде употребявано като гаранция за чужди политически сделки". Дали пък сетивата не му подсказват, че някой ще се опита да имитира консенсус за запазване на кожата на Борисов?
В тази връзка не е случайна и епидемията от кандидат-премиери, излезли сякаш от творчеството на Ст. Л. Костов. Каракачанов обяви апетити към мястото, Валери Симеонов със сълзи на очи призова ГЕРБ да извадят друг министър-председател, даже Радан Кънев се засънува като управленец, макар че не е сигурно дали точно неговият сън не е кошмар. Това пак е част от опита за димна завеса върху това, че това мнозинство вече иска да управлява в името на самото управление. Няма идеи, няма визия, няма проект, има само влюбени медии и кандидат-премиерски мераци. Именно такива схемички накараха народа да изригне на президентските избори. И се питам - дали тези, които продължават по старому, всъщност не се опитват да палят лулата на мира в барутен погреб?

 

 

Няколко думи

  • 22. Септември 2017 186
    134
    0

    Днешният празник би трябвало да е един от най-българските, с които истински да се гордеем. Точно преди 109 години малката ни държавица извърши подвиг, като обяви своята Независимост. Сигурно още се чудим как са го постигнали предците ни? Много просто - спряло е да им пука за мнението на Великите сили. И това не е било признак на неуважение към когото и да било, а напротив - знак за уважение...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"