Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Евгени Евгениев:

Нужен е повече професионализъм в управлението на труда

През последните 15 г. темпът на нарастване на реалните доходи от труд изостава близо 4 пъти в сравнение с този на БВП, казва експертът по човешки ресурси и социална защита

Ева Костова

30. Ноември 2016 , брой: 273   739   0
Снимка


Доц. д-р ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ е роден през 1960 г. в София. Завършва икономика и организация на труда в УНСС. Целият му досегашен 34-годишен трудов стаж, започнал от Металургичния комбинат в Кремиковци и преминал през различни предприятия и МТСП, е в тази област. Близо 10 години е и редовен преподавател в катедра "Човешки ресурси и социална защита" на УНСС. Владее английски и руски език. Специализирал е в Гръцкия център по производителност ЕЛКЕПА в Атина (1990), Международния банков колеж във Виена (1994), Солунския университет (2005) и др. Председател е на Асоциацията на лицензираните центрове за професионално обучение в България.


"Всяка реформа е промяна, но не всяка промяна е реформа"
"Липсва надеждна методика за определяне на потребностите от квалифицирана работна ръка"

- Доц. Евгениев, как оценявате това, което става в последно време у нас и по света, и каква е връзката му с труда?
- Това, което става във Великобритания, САЩ, Гърция, Молдова, Полша, Унгария и други страни, включително и след последните президентски избори у нас, е израз на неизбежния бунт на народите срещу агресивно налагания през последните няколко десетилетия неолиберален модел на управление и вредните последици от него за преобладаващата част от човечеството. Атрибутите на този модел, между които са глобализацията и глобалната криза; разграждането на държавите и държавния суверенитет, както и "оттеглянето" на държавата от важни нейни управленски и регулативни функции; извеждането на пазара като единствен регулатор на обществените отношения; стремежът за налагане на еднополюсен модел на управление и др., доведоха до невиждано досега преразпределение на богатствата в света и съсредоточаването им във все по-малко хора и държави. Доведоха до ширеща се безработица и бедност, корупция и злоупотреба с власт, тероризъм и локални войни, масова миграция и в края - до голямото ново противоречие между бедни и богати.
Апологети на неолибералния модел на управление старателно ни убеждават, че противоречието между труда и капитала е изчезнало или е незначително. Не! Именно то прерасна в това ново и по-голямо противоречие между бедни и богати. Защото бедни са сега не само тези, които са безработни. Бедни са и т.нар. работещи бедни и преобладаващата част от трудещите се, които с ниските си доходи от труд не могат да живеят нормално и да възпроизвеждат качествено нова работна сила. Неслучайно американският проф. Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика и доктор хонорис кауза на УНСС, в един от последните си трудове, посветен на цената на неравенството, пише: "Хората от единия процент лесно печелят богатствата, но правейки това те не осигуряват на 99-те процента нищо, освен безпокойство и несигурност." И продължава: "Нещо се е случило с нашата ценностна система, когато правенето на повече пари оправдава средствата." А още в заглавието на този труд той предупреждава, че днешното разделено общество застрашава бъдещето ни.
Що се отнася до връзката на труда с това, което става в света и у нас, тя се вижда и с "просто око" при формирането и проявата на противоречието между бедни и богати. Тази част от въпроса ви обаче ме изкушава да кажа още нещо за труда, макар и известно, но позабравено или съзнателно омаловажавано от апологетите на неолибералната икономика. Трудът е феноменално човеко явление, стоящо в основата на възникването, формирането, развитието, отмирането и появата на нови човешки общности, а добруването на хората, принадлежащи на тези общности, винаги е било функция от резултатите на тяхната трудова дейност. Така че, ако търсим първопричината за състоянието на обществото и обществените отношения и тяхното развитие, трябва да анализираме преди всичко организацията на трудовата дейност и справедливото разпределение и преразпределение на резултатите от нея. От това зависи в голяма степен икономическият растеж, жизненият стандарт, заетостта и безработицата, миграцията и т.н.
- Бедността ли е сега най-големият проблем за преобладаващата част от българите?
- Сега проблемите наричаме предизвикателства, а промените - реформи. Всяка реформа е промяна, но не всяка промяна е реформа. Да реформираш нещо означава да го направиш по-добро за преобладаващата част от хората. Обратното е промяна към по-лошо.
През последните близо три десетилетия сами натворихме, не без чужда помощ, множество "предизвикателства" главно в резултат на възприетия неолиберален модел на управление и неудачните "реформи" в различните области на обществения живот. Такъв е и проблемът с бедността. Не е тайна, че "успяхме" да станем най-бедните в Европа. Бедни са големи групи от населението - пенсионерите, безработните, "работещите бедни" и нископлатените хора на труда, половината от младежите и др.
Много са причините, пораждащи бедността, но главната за мен е рестриктивната политика по отношение на доходите през последните десетилетия, и особено по отношение на доходите от труд. Анализът показва, че само през последните 15 години темпът на нарастване на реалните доходи от труд у нас изостава близо четири пъти в сравнение с този на брутния вътрешен продукт.
Икономическо правило е темпът на нарастване на производителността на труда и на БВП да изпреварва този на доходите от труд. Но когато тази разлика е много голяма и се задълбочава като трайна тенденция, това ражда обедняване, спад в потреблението, затваряне на пазара и на родното производство, а оттук и много други проблеми за хората и общественото развитие.
- Това ли е причината и за демографската криза у нас?
- Това е една от причините и за демографската криза. Ниските доходи от труд и ограничените възможности за реализация на човешкия капитал у нас карат българите да търсят трудова реализация извън страната. Демографската криза обаче е резултат от множество фактори и сбъркани политики, довели до задълбочаващата се тенденция на отрицателен естествен и механичен прираст на населението.
Не че нямаме изследвания в тази област. Имаме и стратегия за преодоляване на демографската кризата. Може би е време обаче да си отговорим и на въпроса защо в почти всички наши съседни страни, които също са в Европа и които, в една или друга степен, са засегнати от глобалната икономическа криза, има положителен прираст на населението? И като си отговорим и на този въпрос, да направим необходимите корекции в стратегията и политиките за трайно преодоляване на демографската криза в обозримо бъдеще.
- Една от сравнително новите дисциплини, които преподавате в УНСС, е "Здравословни и безопасни условия на труд". Написахте учебник и ръководите магистърска програма в тази област. Каква е връзката на условията на труд с неговата ефективност?
- Условията на труд са доста широко и често, а в някои случаи и фриволно, употребявано понятие в икономическата теория и социалната практика. То включва всички елементи на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които имат определящо значение за техния труд и живот. Неслучайно в последно време в международни и национални нормативни актове и политики достойните условия на труд се свързват с устойчивото развитие на обществото в динамично променящия се свят.
Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права, свързано с опазването на живота, здравето и трудоспособността на хората в процеса на труд, а тяхното осигуряване и подобряване е основно задължение на работодателите. Но в значителна степен това зависи и от държавата, и от синдикатите, и от всички участници в трудовата дейност. Достойнство на трудовото ни законодателство е, че с Кодекса на труда, Закона за здравословните и безопасни условия на труд и др. нормативни актове е създадена добра основа в тази област, която е предпоставка за успешна работа.
Основният недостатък в тази дейност обаче е липсата на единна методика за оценка на риска, а оттук - и на критерии за оценка на качеството на извършената работа от различните служби по трудова медицина. Има какво още да се направи в подобряването на правното регулиране, в обучението и издигането на културата на всички участници в трудовия процес в тази област и др.
- Все по-често у нас се говори за недостиг на висококвалифицирани кадри и за "вноса" им. В същото време наши кадри, предимно млади хора, търсят реализация в чужбина. Какъв е проблемът тук?
- Внос на висококвалифицирани кадри нито е възможно, нито е полезно да правим. Проблемът обаче не е един, а е комплекс от проблеми, които се отнасят не само до висококвалифицираните кадри. Ще спомена три от тези проблеми. Първият е липсата на надеждна методика за определяне на потребностите от квалифицирана работна сила за обозримото бъдеще. Направеното в това отношение преди няколко години с помощта на средства от европейските фондове не е достатъчно, тъй като почива единствено и само на субективната преценка на работодателите, без да бъдат взети предвид и анализирани всички фактори, определящи развитието на икономиката. Вторият проблем е в неадекватния на новите пазарни условия начин за финансиране на подготовката, образованието и повишаване квалификацията на тези кадри. И третият проблем е в дълго подценяваната цена на труда, в т.ч. и на висококвалифицирания труд.
- Активно се занимавате и с консултантска дейност в областта на трудовия мениджмънт. Какви са проблемите в тази област?
- Консултантската дейност у нас се появи постепенно и сравнително по-късно, отколкото в някои други страни, и главно през 1993 г., след закриване на бюджетните научноизследователски институти и развойни звена, за да запълни освободената от тях ниша. Развитието на консултантските услуги е продължителен и труден процес, протичащ в силно конкурентна среда, особено след навлизането у нас на чуждестранни консултантски организации или техни филиали. Появиха се и множество псевдоконсултантски фирми, които подронват авторитета на този бизнес. Консултантската дейност е висококвалифицирана трудова дейност, особено необходима и полезна преди всичко за малките и средните предприятия и за някои организации, които нямат възможност да назначават специалисти по всички направления на разнообразната стопанска и управленска дейност.
Консултантската дейност в областта на трудовия мениджмънт се реализира и развива главно в няколко направления: разработване и внедряване на системи за управление на човешките ресурси; професионално обучение и квалификация; посредничество на трудовия пазар; кариерно ориентиране и развитие; комплексно обслужване на предприятия по управление на човешките ресурси; разработване, управление и изпълнение на проекти, преди всичко по ОП "Управление на човешките ресурси" и др.
Проблеми и в тази област има колкото искате - като започнем от подценяването на консултантската дейност от работодателите и ненасърчителната политика по отношение на нея от държавата и завършим с тромавата организация по утвърждаване и изпълнение на проектите и усвояването на средствата от европейските фондове.
Разработването и изпълнението на проектите и усвояването на европейските средства страда от това, че сме създали, образно казано, два "национални отбора" за тази цел, които вместо да си помагат, противоборстват един срещу друг. Единият отбор разработва и изпълнява проектите. Другият е съставен от всички, които стоят над първия отбор и наблюдават, утвърждават или отхвърлят проектите, сключват договорите и контролират процесите, създават излишна документация и непрекъснато я променят, не изпълняват редица индикативни срокове и т.н. Това пречи на нормалната работа.
- Как ще се "преборим" с тези и с още много други проблеми или предизвикателства в областта на организацията на трудовата дейност?
- С много повече професионализъм и политическа воля в управлението на тези дейности, в центъра на които винаги трябва да стои грижата към човека!

 

 

Спорт

  • 21. Септември 2017 185
    55
    0

    Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа предизвика изключителен интерес сред привържениците на двамата боксьори. Битката в Кардиф е на 28 октомври, а вече са изкупени над 79 000 билета, като наличните са по-малко от 1000. Сблъсъкът ще се проведе на стадион "Принсипалити".
    Кобрата се оплака, че от България не могат да се поръчват билети от официалния сайт за тяхната продажба...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"