28 Март 2024четвъртък16:03 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности

Човеколюбието е антипод на днешното сребролюбие

Днес се прощаваме с антифашиста, юриста, гражданина, публициста проф. Велко Вълканов

/ брой: 273

автор:Велиана Христова

visibility 1618

"Аз съм неудобен, защото съм ляв, по-ляв от тези, които са в партията." Струва ми се, че в тези думи на Велко Вълканов е цялата му същност - и неговото верую, и неговото вечно дисидентство срещу всяка кривда, и усещането му за недостатъчен уют там, където му е най-уютно, и неговата пряма до фанатизъм позиция. Дори всеки от идейните му врагове ще ви каже: честен човек, почтен българин.
Чухме се след рождения му ден, който беше в деня на втория тур на изборите за президент. "Радев ги помете!" От месеци не бе имал толкова енергичен и бодър глас, сякаш болестта, слабостта и унинието си бяха отишли, като да не ги е имало. Щастлив като дете, казват хората. Всъщност този толкова многопластов, толкова ерудиран човек, интелект на много високо ниво наистина пренесе през живота си една чиста по детски душа. Някои го наричат наивност или идеализъм. Но единици са хората, които остават чужди на всякаква надменност и високомерие, независимо от титлите и постовете, които имат. Велко Вълканов бе и уважаван професор, доктор на юридическите науки, и Велик депутат, и народен представител след това в три парламента, и кандидат-президент, зад когото стои вотът на над 2,4 милиона българи. Сега мнозина са изненадани, че непартийният кандидат Радев, подкрепен от БСП, е спечелил така мощно изборите. Но прецедент има. В сложната 1992 г., в апогея на СДС, нечленувалият никога в партия Велко Вълканов в двойка с Румен Воденичаров, издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП, отстъпи на втори тур пред тандема Желю Желев-Блага Димитрова с разлика само от 5%, с резултат 47,15% от гласовете.
Той беше известен човек - заклет антифашист, председател, а след това и почетен председател на Българския антифашистки съюз и на Международната федерация на борците от съпротивата и Асоциацията на антифашистите (FIR), бивш председател на Международната фондация "Георги Димитров". Но през всичките 26 години, в които го познавам, си остана един и същ - непосредствен в общуването, отнасящ се с всекиго като с равен, безсребърник и Човек. Готов да се втурне незабавно в защита на всяка кауза, която смята за справедлива. За пръв път видях тези му качества в действие, когато във Великото народно събрание се приемаше Законът за БАН, а групичка десни депутати, начело с Красен Станчев, реши да го проваля с мотива, че тогавашният председател на академията акад. Благовест Сендов бил не в залата, а в чужбина. Единственият депутат, който, научавайки, че Сендов е в парламента, светкавично скочи да го търси и да го доведе в залата, се казваше Велко Вълканов. Същият Вълканов, който преди 6 години написа остри статии срещу издевателствата на Симеон Дянков над учените; същият, който публикува великолепни есета в защита на българския език и който от миналата година насам реагира с гореща публицистика срещу неуфатните "реформи" на ГЕРБ в новия училищен закон. Същият Вълканов, който не потърпя без реакции никаква изява на чалгата и пошлостта - в изкуството, в политиката, в журналистиката, в обществото.
Ако човек проследи десетките статии на Велко Вълканов дори само в ДУМА, в други издания, в петте му книги, ще се убеди, че няма значимо събитие в живота ни през всичките тези години, на което той не е реагирал. При това никога не се поддаде на конюнктура и на "некои съображения" - мек по природа, той казваше, каквото мисли, и защитаваше позициите, в които бе убеден, с непоколебима категоричност, без да се интересува от агресията на околната среда. Понякога ставаше неудобен дори за редакторите във вестника, защото беше безкрайно чувствителен към всяка дума, която е написал - но не заради дразнещата у други авторска суета, а защото искаше да изкаже най-точно онова, което мисли. Такъв автор е колкото труден, толкова и благодатен.
Често пишат за него, че е знаещ и точен юрист, хуманист, антифашист, но често се пропуска нещо много важно - Велко бе и прекрасен публицист. Миналата година стана и носител на наградата на БСП за публицистика "Георги Кирков". Колкото професионалните му юридически анализи (я за измисления съд над Милошевич, я за мажоритарните избори на Слави Трифонов) са точни, дори сухи, толкова публицистичните му статии са ярки, образни, оправдано жлъчни и памфлетни понякога. Изразите, с които удостояваше своите идейни опоненти, се помнят: ту нарече някого "бивш в много отношения човек", другиго - "учен втора употреба", ту види в парламента "национално позорище". Само един пример от последните му публикации - "Съдете ме негодници! Аз оставам верен на символите на комунизма": "Няма защо да разглеждаме в подробности едно идиотско творение на хора с очевидна умствена и нравствена недостатъчност. Занимателното в случая е, че както умствената, така и нравствената недостатъчност са, странно, способни да се развиват, което ще рече, че от тъпото може да има и по-тъпо."
Понякога образите му изглеждаха неочаквани за хора, които не го познават: "Както тялото може да бъде колкото красиво, толкова и грозно, така и музиката за тялото може да бъде колкото красива, толкова и грозна. Чалгата е музика за грозното, безсрамното, порочното тяло, за тялото, което се къпе в собствената си пошлост. Това е плът, която не е друго, освен една гола, лишена от всякаква социалност биология. Тя има своите входни и изходни отверстия, които активно, но и безогледно функционират. И както в голата биология няма чувство за срам, така няма чувство за срам и в човека на чалгата. Чувството за срам е състояние не на тялото, а на духа."
И понеже сам бе естествен и обикновен, не търпеше фалша изобщо. Не една от неговите публикации в ДУМА в годините не се харесваха на ръководствата на БСП, понеже бяха пределно откровени по отношение на процесите в лявата партия. Той дръзваше да пише онова, което всички си мислят, но малцина го казват. Беше убеден отпреди 1990 г., без някога да е изтъквал дисидентството си, че "гласността е средство да открием истините за себе си".
Велко Вълканов не подминаваше мълком грешни стъпки в партията: "БСП става жертва на проявяваната от нейните лидери жажда за власт." Или: "Следваната от БСП политика не е политика на една социалистическа партия." Не всеки лидер обаче има акъла да осмисли мъдрост от типа на: "От 1989 г. БСП е непрекъснато в процес на промени. Но промяната трябва да има своите естествени граници. Тя не бива да доведе Партията дотам, че накрая да не може да познае самата себе си, т.е. да стане една друга по същността си партия." Или още: "Съществен въпрос поставя и самото наименование на това обединение в БСП - "Лявото крило". Трябва да се предполага, че като има левица, в БСП има и "десница". Коя е тази десница, кои са нейни представители, каква е тяхната позиция? Възможно ли е да се очакват сериозни успехи в дейността на една партия, ако в нея има две противоположни направления, при което едното ще дърпа наляво, а другото - надясно.  Това е съвършено неприемлива ситуация. Партията трябва да е единна, т.е. цялата партия трябва да е лява, най-малкото толкова лява, колкото е ляво нейното ляво крило... БСП трябва да има всичко онова, което нейните опоненти не притежават: морал, честност и воля за благородна промяна."  Някои "велики" се крият зад присмех към хора с такива принципни позиции... 
Велко беше достатъчно ироничен и критичен и към себе си. "Имам ясна представа за цялото безсмислие на живота", отговори веднъж на въпрос дали вкусва от сладостите на битието. Близките до него хора познават обаче романтичната му душа. Живееше скромно в гарсониерка и караше отрудено старо фиатче, напоследък му бяха останали спастрени едни 3000 лв. ("Да има някой лев да ме погребат"). Рядко говореше за лични неща, за привързаности и разочарования. Макар че и в живота силно любеше, много повече, отколкото мразеше.
В последната година му бе останала привързаността само към Санчо - четириногия му приятел, чиято смърт го разтресе. Намериха му коте ("умира да ми хапе пръста"), но палавникът падна от терасата, та приятели му търсиха ново котараче чак в Бургас и накрая се намери сивичко софиянче, което го радваше до края в скромния му апартамент.
Велко Вълканов работи до последния си ден. Публикува в ДУМА поздрави за Румен Радев и предупреждение, че "лесното отмина, остава трудното". А след седмица внезапно ни напусна - 13 дни, след като навърши 89 ("Ще я понеса и тази беля, щом им понесох 4-те байпаса").
Ако е вярно, че сърцето може да спре и от радост, мисля, че Велко си отиде усмихнат.


Неговото верую


"Атеист съм. Не вярвам в Бога. Не вярвам, че съществува разумна свръхсила, способна да предопределя битието на всяко живо същество, което се намира в безкрайната вселена. За да има тази способност, Бог трябва да е по-безкраен от безкрайността на вселената, а това е логически невъзможно. Нищо не може да бъде по-безкрайно от безкрайното.
Но макар и да съм атеист, аз все пак съм  християнин. Християнската религия е не само вяра в Бога, но и определена нравственост. Христос е велик нравствен мислител, който проповядва напълно приемливи за мен норми за социално поведение. Не ходя на черква, не се кръстя, но полагам, доколкото мога, усилия да следвам в някаква степен най-същественото в учението на Христос - човеколюбието. Така именно и стигнах до моите социалистически убеждения, които почиват тъкмо върху идеята за човеколюбието като антипод на господстващото днес в света сребролюбие.  Мисля, че съвършено прави са ония, които определят Христос като първия комунист в света."
Велко Вълканов

 

Поклонението е днес, в 14 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища             

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ