Защото живя достойно...

"Родил съм се на 1 ноември 1936 г. в Ботевград. Едно сиромашко гражданче." С тези думи от личния дневник на бившия завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на БКП проф. Продан Стоянов, обхващащ периода от 1936 до 1989 г., започва книгата "Един достоен живот. Спомени и разкази за Продан Стоянов", която видя бял свят благодарение на издателство "Захарий Стоянов" за 80-годишнината на известния партиен деятел, учен-педагог и университетски преподавател, един от създателите на Факултета по педагогика в СУ, който напусна този свят преди три години.
В над 200-страничното издание се редуват откъси от прелюбопитния дневник на проф. Стоянов, в който са отразени не само моменти от личния му и професионален живот, но и са разказани важни детайли от ключови в най-новата българска история събития, с интервюта, взети от негови близки, приятели, колеги. Разговорите с тях са водени от бившата ни колежка от ДУМА Бойка Башлиева, която е и редактор на цялата книга.
По страниците читателите често ще срещат имената на много известни българи, партийни и държавни ръководители, с които проф. Продан Стоянов работи през годините - Георги Атанасов, Петър Младенов, Милко Балев, Тодор Живков. Те се споменават в различен контекст, както в бележките на проф. Стоянов, така и в разказите за него.    
Много място е отделено в интервютата на събитията около 10 ноември 1989 г. Читателите със сигурност ще узнаят нови подробности от тези съдбоносни за България дни или най-малкото ще получат още една различна гледна точка към случилото се тогава. Като червена линия в интервютата с най-близките му минава отношението на партийните другари към проф. Стоянов по време на XIV конгрес на БКП. Читателите ще вкусят от горчивината на думите на съпругата Станка Стоянова, когато тя разказва как е бил отстранен от ЦК на БКП Продан Стоянов. Поименно и с детайли.
За изкушените в политиката преди 1989 г. със сигурност ще бъде интересно да узнаят много неща от "кухнята" на ЦК, предадени от съвременниците на онази епоха. За тези, които се интересуват от българското образование, има интересни факти за ролята на Продан Стоянов в изграждането му преди големите промени. За тези обаче, които просто искат да научат нещо за един обикновен българин, издигнал се със свои сили до върховете на политиката от времето на социализма и до професионални върхове в своята научна област, като въведение към тази книга прилягат финалните думи на приятеля на Продан Стоянов Емил Митрев: "Продане, приятелю, толкова можах да кажа за теб. Кратко, но истинско беше нашето приятелство. Онова, с което ще те помня до края на дните си, е твоята дълбока, искрена и неподправена човечност".

От първо лице

В крайна сметка, каквито и да сме били, каквито и постове да сме заемали, каквито и титли да сме имали, най-важното е като какви човеци ще ни запомнят.
Научих за смъртта на проф. Стоянов ден по-късно, на 14 август 2013 г., от скръбната вест изпратена в редакцията на ДУМА от НС на БСП. Първият спомен, който изплува беше, за залата на "4-ти километър", където се провеждаха упражненията на студентите от нашата група. Мъж с побеляла коса, кожено яке, запретнато до лактите. Тънка усмивка. Цигара.
Имах привилегията да бъда студент на проф. Продан Стоянов в СУ "Св. Климент Охридски", факултет "Обща педагогика", в годините 1993-1998 г. Имах честта той да бъде ръководител на дипломната ми работа, посветена на частното образование, което тогава прохождаше в България. За мен беше огромно удоволствие да работя под негово непосредствено ръководство и да чуя една от най-ценните похвали по адрес на нещо, което съм свършил: "Ти от едно няма нищо си направил едно нещо".
Благодаря.

Из книгата "Един достоен живот. Спомени и разкази за Продан Стоянов"

Откъси от интервютата:

Защо решихте да я направите тази книга?

Решихме да я има тази книга, защото татко живя достойно и остави светла диря. Защото винаги е бил много скромен човек... Остави кариерата, но много даде на хората, на обществото, на нас и искам да остане следа за поколенията. Искам да го покажем какъв голям човек беше. Не на последно място да покажем и времето, в което живя.

Петя Стоянова, малката дъщеря на Продан Стоянов

Разочарова се силно от хора, които преди са били в кабинета му всеки ден, а впоследствие, когато искаше дори само да ги види, те все не намираха време. Това много му тежеше. Усещаше ги като предатели.

Николай Стоянов, съпруг на Петя


Откъс от дневника на Продан Стоянов

"В края на ноември Т. Живков ми позвъни в ЦК с молба да го приема. Отговорих, че веднага идвам в Банкя. Сварих го в партера с няколко картонени куфара, характерни за следдеветосептемврийските години. Почерпи ме с кафе и с въпроса: "Момче, кажи ми къде да живея. Тук вече е неудобно, това е президентска резиденция. В Правец е невъзможно, тъй като къщата я направихме музей. Апартамента на "Оборище" го дадох на "Знаме на мира". Обещах му за възможно най-кратко време да му дам отговор. Като уведомих П. Младенов, за моя голяма изненада ми отговори: "Това си е ваша земляческа работа." Звъня на Георги Атанасов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров. Те първо ме питат какво поръча генералният секретар. Невъзможно бе с този отговор на П. Младенов да се озова в Банкя. Добре, че ми хрумна идеята да се обадя на Иван Славков. Той ми отговори: "Бай Продане, проблемът ще ти бъде решен за 2 часа. Вземам кола и си прибирам др. Тодор Живков във вилата на Жени Живкова."
След този развой на нещата не съм влизал в контакт с Тодор Живков до неговата смърт. Беше ми неудобно и срамно.

Книгата може да бъде закупена в редакцията на ДУМА