28 Март 2024четвъртък16:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Акад. Юлиян Ревалски:

Най-важното е да запазим научния потенциал на БАН

Трябват не толкова много пари, за да даде науката много ползи, казва новоизбраният председател на БАН

/ брой: 275

автор:Велиана Христова

visibility 83

Юлиян Ревалски е роден на 27 февруари 1956 г. в гр. Симитли, Благоевградско. Завършва математика в СУ, доктор на математическите науки, професор, академик (2015 г.). Работил е в научен институт по икономика и организация на машиностроенето, а от 1986 г. е в Института по математика и информатика при БАН, чийто директор е до момента. Има 55 научни публикации в международни списания, цитирани от чужди автори над 500 пъти. Ръководител е на 5 научни проекта с договор към научния фонд на МОН, на 7 проекта е координатор. Участва в договор за приложна наука с наши и чужди предприятия. Специализирал и работил в общо 14 университета и институти в Гърция, Германия, Франция, Чили, Перу, Куба. Акад. Ревалски бе избран вчера от ОС на БАН за председател на академията.


- Честито, акад. Ревалски! Естествено, първи въпрос - с какво ще се заемете веднага?
- Първо да ви кажа какъв е основният приоритет на това, което трябва да направим през следващите 4 години. Най-важното нещо е да запазим и развием научния потенциал на БАН. Защото той се намира в крайно тежко състояние както по отношение на възрастов дисбаланс, така и по отношение на финансиране, както ви е добре известно. Затова още първите стъпки ще са свързани с търсене на начини как в следващите години БАН ще осигури значително финансирането си. Това не може да стане веднага, дано днес ни гласуват поне 10-те милиона (б.а - интервюто е взето, преди ГЕРБ да провали гласуването вчера). Имам предвид не само публично финансиране, което идва от държавата, но и проектно финансиране, за което ние се грижим. Знаете, че БАН е институцията у нас с най-много научни проекти.
Разбира се, когато говорим за финансиране, трябва да знаем, че не става въпрос само за заплати, става въпрос за цялостно финансиране, в което е включено и подобряване на условията на труд, които в момента на много места не са добри, поддръжката на инфраструктурата, която е уникална и която трябва да се развива, защото научните изследвания на някои от тях са невъзможни без такава инфраструктура, така също за поддържане на самите научни изследвания.
- Виждате ли увеличение на заплатите в академията?
- По принцип още от следващата година сме задължени да увеличим парите поне на всички, които са под минималната работна заплата, която се увеличава през 2017 г. За съжаление колегите ще страдат месец-два, защото, преди да се гласуват бюджети, трябва малко време. Това ще бъде увеличение, но то е предизвикано не от това, че има средства за достойно заплащане на квалифицирания труд на нашите колеги, а от това, че просто минималната заплата в страната се увеличава.
- А за парното и тока ще имате ли традиционните проблеми?
- В момента със сигурност има институти, в които пускането на парното е отложено най-малко с месец. Видях, че в част от биологическите институти парното не е пуснато навреме, защото не им стигат средствата за отопление, за ток, за другите режийни.
- По-тежкият въпрос са и заплатите на учените, те са мизерни, какво ще правите?
- Ако депутатите гласуват тези 10 млн. лв. допълнително, въпрос на Общото събрание според Закона и Устава на академията е да ги разпредели по институти, като се отчитат съставът на академията, наукометричните показатели за постижения. Ще видим, първо, дали ще гласуват тези пари. В последната година имаше едно целево финансиране от МОН в размер на 2 млн. лв. за младите учени и това беше превъзходна инициатива, при която с относително малко пари се постига изключително добър ефект. Над 200 млади хора при нас бяха финансирани на проектен принцип. Гарантирам ви, че с немного средства беше постигнато изключително съживяване на работата на тези млади хора и на техните ръководители.
- Кое е най-първото нещо, с което трябва да започнете? Кое е най-важното?
- Най-важното нещо в момента извън това, което вече споменах, е сформирането на екип. Заедно с приключването на мандата на досегашния председател акад. Стефан Воденичаров приключва мандатът и на неговия екип - главен научен секретар и най-много трима заместници, както и научни секретари по направления. Естествено, след това трябва да се избере и Управителният съвет.
- Казахте, че ще търсите връзка между бизнеса и науката. Това го чуваме вече 10 години, но реално...
- Да, ще търся такава връзка поради една много важна причина. Световните, европейските и нашите тенденции са част от финансирането на науката да идва по линия на бизнеса. Поради тази причина въпросът е изключително важен. Може би много неща не са се случили, все пак трябва да знаем, че българският бизнес все още не е напълно в състояние да поддържа наука. Първо, в България компаниите са транснационални и когато им трябва някакъв научен продукт, те си го осигуряват по линия на фирмата майка, която е някъде навън, а не тук. От друга страна, работодателските организации ясно дават знак, че искат да видят повече изследвания, които са ориентирани към приложение. И ние го правим, има добри примери в академията - Институтът по металознание, Институтът по информационни и комуникационни технологии имаше много голям европейски проект, в който една част беше свързана с приложения, ориентирани към фирми. В началото, докато тръгне, нямаше голям интерес, но после се появиха доста фирми, които се поинтересуваха от приложението. Има и други добри примери в БАН. Е, вие сигурно не си представяте, че всички институти изведнъж ще започнат да вършат приложна дейност, защото това е невъзможно. Трябва да се извършват и фундаментални изследвания, защото без тях след 5-6 години няма да има кой да извършва приложни. В програмата си съм предвидил, че към Управителния съвет на БАН е добре да има експертен съвет, напълно съвещателен, който да си комуникира с бизнеса.
- Имате интересната идея да върнете българските учени от чужбина. Постижимо ли е това и как смятате да го изпълните?
- Преди 4-5 години поставих този въпрос на моите колеги в Института по математика и информатика и те, искрено казано, бяха леко скептични. Но самият аз съм прекарал доста време в чужбина като гост-професор и познавам доста голяма част от българската диаспора. За мен беше ясно, че вече има немалко български учени, които са утвърдени и не непременно млади, които проявяват интерес да се върнат в България при положение, че намерят достатъчно добра институционална среда. Твърдя, че в нашия институт имаме такава среда. И 11 души се върнаха от Северна Америка и от Европа, работят при нас в последните 4 години. Само един от тях е с реинтеграционен грант, т.е. с по-добро финансиране, всички останали знаеха много добре какви са заплатите в БАН. Все пак избраха да се върнат, всеки има различни причини. И поне според обратната връзка, която имам с тях, те са доволни от микроклимата.
Естествено, това не може да продължи дълго. Ако българската държава по някакъв начин не си даде сметка, че също трябва да отдели средства, за да може част от нашите деца, които са заминали, да се върнат обратно, би било много недобре, бих казал. Това, повярвайте ми, не струва много пари. МОН спокойно може чрез Националния научен фонд или чрез някаква програма да задели някакви пари. Мога да ви кажа, че с едни 5 млн. лв. на година спокойно могат стотина души да се върнат в БАН и в българските университети и това само ще спомогне за възраждането на българската наука, но и за попълването на научните състави - днес в Общото събрание ставаше дума, че вече имаме липса на учени не само сред младите, но и сред тези, които са след младите - на 40 и след 40 години.
- Чрез международни проекти до каква степен може да се осигури по-добро заплащане на учените?
- Международните проекти са важни и няма да спрем да кандидатстваме за тях. Но ще ви дам само един пример. Преди няколко години тук беше проф. Ан Глоувър, която беше в това време съветничка на Барозу по науката и научните изследвания. Тя даде много красноречив пример. Каза така: "Европейските пари са само глазурата на тортата, която имате, тортата трябва да си я направите вие. Тя трябва да стане с национално финансиране." Трябва да си дадем сметка, че без национално финансиране няма да има наука в България. Никой не се съмнява, че трябва да се финансира образование, здравеопазване, национална сигурност. И ние подкрепяме тези приоритети. Но, за да може да имате добро образование, за да може да имате добро здравеопазване или сигурност - нещо, което е видимо, трябва да има и една по-невидима дейност, каквато е научната, но без която не става.
Ние от наша страна, разбира се, ще направим всичко възможно и се надяваме много на вас, журналистите, да ни помогнете в тази трансмисия - да покажем на обществото какво правим в БАН. Но без тези научни изследвания на високо ниво, първо образованието ще започне да запада, след това и здравеопазването ще започне да запада, и националната сигурност ще запада. Няма страна в света, която е развита, повярвайте ми, ходил съм на доста места и съм работил там, която да има високо ниво на образованието, високо ниво на здравеопазването и на националната сигурност, а да няма високо ниво на научните изследвания. Просто това е необходима предпоставка. Не е достатъчна, но е абсолютно необходима и не струва чак толкова много. На фона на всичко останало не са чак такива големи инвестициите, които трябва да се направят, за да може да се поддържат в страна като България научни изследвания на високо ниво, с които да се гордеем. В крайна сметка малка страна като България с какво може да се гордее? С наука, култура и спорт, ако може.


Използвани са въпроси и на други медии.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ