Работници "назаем"

Колкото повече расте безработицата, толкова повече огъвкавяваме. Говори се за гъвкав пазар на труда, гъвкаво работно време, гъвкава заетост... А  като се погледнем, безработицата ни е все отзад.
Преди дни на една конференция пак се заговори за гъвкавост, временна заетост и създаването на агенции за тази цел. За мнозинството хора конференцията не говори нищо, но участвалите в нея осъзнават важността на това, което обсъждаха, и потърсиха неговите проявления в реалната ситуация, особено днес в кризата. Така че - шегата настрана, но гъвкавостта тепърва ще ни съпровожда, ако искаме и ние да прилагаме по-модерните форми на заетост на днешните европейци, каквито божем сме и ние. Стига тази гъвкавост наистина да води до по-добро съчетаване на работа и личен живот. Стига и законодателството да гарантира сигурност и

равнопоставеност в "тангото за трима"

Защото по същество тройното правоотношение включва двама работодатели и един работник, които са обвързани в сложен комплекс от трудови и търговски отношения един към друг, както обясняват експертите. Първото правоотношение е между двама работодатели и то урежда "даването назаем", образно казано, на определен работник за извършване на някаква временна работа. Между двамата работодатели прехвърлянето на работника се урежда от двустранен, търговски по своя характер договор. Второто правоотношение е между работника и т.нар. агенция за временна работа.
И всъщност най-големите проблеми са свързани с тези простички на пръв поглед взаимоотношения. Защото заучените форми може и да са присърце на много от факторите в управлението ни днес, но не трябва да се забравят и някои национални особености на българския труд. Много от тях се виждат ясно и в един документ, наречен "Насоки за въвеждане на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост в българската практика." Той е разработен в рамките на проекта на КНСБ "Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне" с участието на експерт на Българската стопанска камара. Документът е в обем над 50 страници. В него се припомня, че за първи път опит за законодателно уреждане на тази атипична заетост е направен в средата на 2007 г. чрез изготвен от екип на МТСП проект на Закон за агенциите за временна заетост. Законопроектът обаче е бил с очевидни пропуски по регулацията на трудовото правоотношение при т.нар. временна заетост, поради което този вариант е оттеглен от вносителите. След това са правени още опити все със същия "успех."
По време на конференцията министър Тотю Младенов подчерта, че с регламентирането на агенциите за временна заетост хората ще получат възможност да започват

работа за определен период в различни фирми

Агенциите ще подбират кандидатите за работа, те ще подписват трудови договори с работника, а не работодателят. Работникът ще получава заплата и осигуровки от самата агенция, каза министър Младенов, като посочи, че агенцията като работодател подлежи на контрол по трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.
С агенциите ще бъде осигурена по-голяма гъвкавост на пазара на труда, ще бъде намалена безработицата и ще бъде облекчена работата на 700-те трудови посредници, бюрата по труда, Агенцията по заетостта и работодателите, уверява министър Младенов. Той се надява до есента този проблем да намери своето решение на масата на проговорите със социалните партньори.
През последната година регистрираната безработица в България се затвърди около 10-те процента, а като прибавим трайно безработните и обезкуражените лица, реалните проценти достигат 17-18 на сто, изтъкват експертите от БСК. Те отчитат като особено тревожен фактът, че през последните две години

броят на работните места е намалял с 12,5 на сто

И на този фон посочват, че все повече европейски фирми използват агенциите за временна заетост, за да намалят разходите и да намират нужните работници със специфични умения, както и когато имат нужда от тях. По този начин се избягват тежките и изискващи време процедури по набиране на персонал, както и съответните административни разходи, според работодателите. В същото време и оттам признават, че трябва да има сигурна законова основа за регулиране на тристранните отношения между предприятията за временна работа, приемащите предприятия и работниците и служителите, които изпълняват възложена работа на място, различно от седалището на работодателя, с когото е сключен трудовият договор.
"Съществува известна практика, чийто носител са няколко фирми, специализирани в наемането и предоставянето на работна ръка на нуждаещи се работодатели. Освен това бяха направени редица опити тези отношения да се регулират чрез разработки на проектозакони, но по всички тези опити, материята с временната заетост да се регулира "на парче", КНСБ е изразила своето негативно отношение. Всички опити за законодателно решаване на проблемите с тази атипична форма на заетост от страна на правителството целяха директно разписване и приемане на норми, като правителството и работодателските организации считаха, че ще наложат правна уредба, заобикаляйки принципите на социалния диалог, използвайки аргументи от чужда практика и законодателни решения, подкрепени с обичайното за подобни случай лобиране", според президента на КНСБ Пламен Димитров. КНСБ отдавна алармира, че въвеждането на Агенциите за временна заетост ще даде възможност на работодателите

да заобикалят срочните трудови договори

по чл. 68 от КТ, като наемат лица изцяло чрез агенциите. Същевременно от синдиката, както изтъква Пламен Димитров, никога не са отричали възможността в българското трудово законодателство да се допусне съществуването на правен режим регулиращ тази атипична форма на заетост. Като пример за това оттам посочват споразумението с кабинета "Станишев", предложението за двустранни преговори в тристранката и активната позиция на синдикатите по този въпрос.
"Съобразявайки се с действителността в България и грубото погазване на трудовото законодателство от някои работодатели, ние се насочваме към тезата, че е целесъобразно формулиране на по-рестриктивен режим, уреждащ работата чрез АВЗ, който в същото време да дава допълнителни права и защита на работниците със съответните правни норми", смята още лидерът на КНСБ.
Запознати твърдят, че тази форма на заетост е очевидно неизгодна за работниците и служителите. Негативните реакции на синдикатите от редица държави-членки на ЕС към последиците от разпространението на временната заетост са красноречив израз за тази неизгодност.  Застъпниците на тройното правоотношение прокламират идеята, че то ще допринесе за гъвкавостта на пазара на труда.
"Тази не много ясна гъвкавост, най-вече за работодателя-ползвател, не е съпроводена по никакъв начин обаче със сигурност за работника, категорични са експерти.

Избягват се много въпроси

както и отговора на въпроса какво печели трудовият пазар от създаването на подобна конструкция, а също така какво печели и работникът като субект на този пазар? (Какво печели Агенцията за временна работа е ясно - става дума за бизнес, за печалби.) Не се отговаря на значителен брой конкретни въпроси относно реализацията на трудовите права, синдикалните права и уреждането на други отношения непосредствено свързани с трудовите правоотношения.
Зад посочените въпроси се крие възможността за провеждане на сериозен, коректен и отговорен социален диалог. Въз основа на този диалог и отговорите на тези и редица други въпроси ще може да се разработи и конкретна, текстова рамка на правна уредба на този вид заетост", коментира още Пламен Димитров.
Проблемът не се решава със създаването на нови агенции, бихме добавили. Проблемът се решава със създаването на нови работни места. Иначе става като в класическата математическа задача за двете тръби и басейна. Ако той само се източва през едната, без да се налива в него от другата, остава без вода...


В Испания (страна, в която работят и много българи) 84% от всички работещи чрез АВЗ са под 34-годишна възраст, а 47,2% са под 25 години. За Полша в определени моменти временно назначените до 26-годишна възраст са достигали до 80% от общия брой на временно заетите.
Работещите чрез АВЗ имат по-нисък образователен ценз от общо заетите. В Германия без диплома за завършена образователно- квалификационна степен са само 1,5% от работещите при условия на обща заетост, докато при заетите чрез АВЗ този процент е 5,7%. Според данните на Испанското министерство на труда и социалната дейност от 2002 г. в страната 38% от всички работещи чрез АВЗ са завършили само задължително основно образование, или дори не са достигнали това ниво, като само 6,8% са завършили университет. Същата тенденция съществува във Финландия, Франция, Холандия и Швеция.
Големите фирми използват по-често работещи чрез АВЗ от малките. Особено фрапиращи са цифрите в Германия, където само 1% от всички малки предприятия (1-49 служители) използват наети чрез АВЗ, а 35,7% от фирмите с персонал повече от 500 служители се възползват от услугите на АВЗ. Идентична е и ситуацията в Швеция.
Като нежелана за нас следва да оценим ситуацията в някои части на света, където временната заетост се е превърнала в стандарт за назначаване. В перуанския миньорски сектор например само 16 000 работници са с постоянно назначение от общо 85 000. В колумбийския "Екопетрол" е имало 13 850 постоянни работници през 1975 г. срещу 730 временно наети, а през 2008 г. срещу 4500 постоянно заети има 16 600 временно заети или преотстъпени.
Данните от проведени изследвания в Белгия, Франция, Германия, Холандия, Испания, Швеция и Великобритания сочат, че работниците се насочват към АВЗ с основната цел да си намерят постоянна работа, като отдават много по-слаб приоритет на постигане на баланс между работата и личния живот.
Според финландското изследване три от най-често срещаните причини за започване на работа чрез АВЗ са безработицата, намиране на постоянна работа и придобиване на трудов стаж.
За заплащането 48% от анкетираните са отговорили, че надниците на временно заетите са от 50% до 75% от размера на надниците на постоянно заетите; 40% са отговорили, че те са до 50% от размера на надниците на постоянно заетите; само 12% са отговорили, че са от 75% до 100% от размера на надниците на постоянно заетите.
Финландско изследване, проведено със 148 работещи чрез АВЗ в ресторантьорския сектор, показва, че приблизително 45% възприемат, че работещите на временна заетост са третирани като "втора ръка" работници. Според испанско изследване, проведено през 1999 г., само 10% от заетите към АВЗ са доволни от своето временно положение. Според статистически данни от Франция, Германия и Холандия процентът на трудовите злополуки при работещите чрез АВЗ е по-висок от този при другите групи работещи.
(Данните са на КНСБ).