С бюджета ГЕРБ лиши икономиката ни от над 5 млрд. лв.

Румен Гечев е роден през 1956 г. в Червен бряг. Той е професор и директор на изследователския център по устойчиво развитие в УНСС. Специализирал и преподавал е в няколко американски и западноевропейски университета. Публикува свои изследвания във водещи научни издателства в САЩ, Русия и Великобритания. През последните години е оценител на изследователски проекти в областта на икономиката, финансирани от Дирекция "Наука" на Европейската комисия. През 1995-1997 г. е зам.-председател на МС и министър на икономиката в правителството на Жан Виденов. През 1996-1997 г. е председател на 4-тата сесия на Комисията по устойчиво развитие на ООН в Ню Йорк. Депутат от 37-то, 42-рото и 43-то Народно събрание. Проф. Румен Гечев е зам.-председател на ПГ на БСП-ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.



"Винету" взе скалпа на науката...


- Вие направихте обобщението, че Бюджет 2017 е по-скоро счетоводен документ, защото в него не се виждат политики, които да водят към подобряване на състоянието на икономиката и на обществените дейности. Бихте ли пояснили?
- В икономическата теория и практика се прави разлика между бюджетна и фискална политика. С първата се гарантира нормалното функциониране на държавните и общинските институции, като се осигурява тяхното финансиране. Управлението на бюджета означава също поддържането на определен баланс между приходите и разходите, финансирането на евентуален дефицит или използването на бюджетните излишъци. Това в голяма степен е рутинна процедура и под условния израз "счетоводен документ" разбираме това, че току-що гласуваният бюджет за 2017 г. е същият по структура и основни цели, както и този през 2016 г. Не е приемливо, че целите остават само "счетоводни" - намаляване на бюджетния дефицит и задържане на дела на държавния дълг в сегашните граници от около 30% от Брутния вътрешен продукт.
Ще ви дам един пример. Не би било никакъв проблем да се постигне бюджетен излишък, ако бюджетните разходи просто се поддържат под равнището на бюджетните приходи. Ако закриете армията или свиете парите за образование и здравеопазване, чисто счетоводният резултат ще е измамно положителен. Нека разгледаме и един реален пример от тази година. Правителството Борисов-2 сега рапортува за чутовни бюджетни успехи, голям фискален резерв и евентуален нулев бюджетен дефицит. Но то спестява истината, че същото това правителство не изпълнява Закона за бюджета в разходната му част и е замразило над 5 млрд. лева. От 2.5 млрд. лева капиталови разходи са реализирани само около 500 милиона лева, два милиарда лева, заделени за резерв през лятото заради стрес-тестове на банковата система, си стоят непокътнати и не само не носят печалба, но трупат загуби. В шумно обявения за Фонд на фондовете също стоят замразени 1.5 млрд. лева, т.е. вместо оттам да се харчат по ефективно средства от различни евро програми, всъщност не е похарчен нито един лев. Уникум. И какво излиза: нарушението на Закона за бюджета в разходната му част е "успех", премълчава се огромната цена на елиминирания с фокуси бюджетен дефицит. Българската икономика бе лишена от над 5 млрд. лева, които чрез публично-частното партньорство пряко или косвено можеха да осигурят инвестиционен ресурс за хиляди български фирми. Тези инвестиции можеха да допринесат за увеличение на БВП и съответно за по-големи бюджетни приходи и разходи през следващата година.
Когато бюджетирането се използва за динамизиране на икономическия растеж и подобряване на неговата качествена структура, то се превръща в инструмент на икономическата политика. Затова се счита, че икономическата политика има два основни стълба - парична политика и фискална политика, като последната се основава на обвързването на бюджетирането с макроикономическите цели на дадена страна. Нека пак да разгледаме конкретни примери, защото все пак не всички читатели са икономисти. Полша тази година ще има бюджетен дефицит 2.9% от БВП, т.е. точно на границата на изискванията на ЕС, а ние ще сме "отличници" с нулев дефицит. И какво от това, след като икономическият растеж на Полша е почти два пъти по-висок, а нашият жизнен стандарт си остава критично нисък и се влачим на опашката на ЕС. Ако сравните тези показатели с Румъния, изводите ще бъдат същите. Като изрично подчертавам, че трябва да се съобразяваме с ограниченията на ЕС, визиращи бюджетния дефицит, държавния дълг и инфлацията, не приемам самоцелни и подвеждащи бюджетни успехи, откъснати от общото ни икономическо развитие.
- Трябва ли по принцип в най-бедната страна на ЕС да разпределяме само 39% от БВП чрез бюджета, когато дори силно развити европейски държави заделят за публични разходи над 50% от своя БВП, за да имат пари за образованието, здравеопазването, науката в своите страни? 
    - Разбира се, че не. Те затова са и развити, защото чрез бюджетните разходи техните държави са спомагали и спомагат за икономическото развитие. Такава е и политиката на повечето развиващи се страни. Изключение донякъде е само моделът на САЩ, но да не забравяме, че те имат на разположение друг важен инструмент - долара, който те печатат и който е световна валута. Но да се върнем на нашето недоразумение. Заложеното в Бюджетите 2017, 2018 и 2019 г. трайно свиване на бюджетните разходи в БВП противоречи на здравия разум, не е описано от теорията като разумен инструмент на фискалната политика и което е по-важното - другите страни от ЕС правят точно обратното. Особено след болезнената раздяла с неолибералните утопии, довели до загуби в трилиони долари през последната криза. Нямаме време за детайли, но сравнете чрез интернет бюджетите на които и да са страни от ЕС и ще видите, че там се заделят десетки милиарди евро за бюджетни инвестиционни програми. Ето например, федералното правителство на Германия е заложило 240 млрд. евро в 14-годишна дългосрочна инвестиционна програма само за инфраструктурни проекти. Така постъпват французите, италианците или поляците. А тук управляващите замразяват бюджетни разходи за милиарди. Световната икономическа наука е безсилна да обясни българския фолклор в областта на фискалната политика. 
- Защо беше тази битка на инат срещу БАН от страна на ГЕРБ, с цената на толкова закононарушения? Исканите 10 млн. лв. са смешни, те могат да се намерят навсякъде в тези 36 млрд лв. публични разходи. Но понеже ножът в науката е опрял до кокъла, тя се разпада, тия пари трябваше да се дадат. Защо не ги дадоха?
- Ами, трябва да се търси само някакво ирационално обяснение, защото здравият разум е напълно безсилен. Правителството Борисов-1, щом дойде на власт през 2009 г., веднага съкрати бюджета на БАН с 26 млн. лева, т.е. с над 30%. Спомняте си умилителните фрази за "синодалните старци-академици", за "ненужна наука" и прочие скодоумни епитети. Сега сме свидетели на своеобразно продължение на финансовия геноцид към академията. След като водещата Комисия по бюджет и финанси два пъти - вторият път след извънредно заседание, категорично одобри това увеличение на финансирането с 10 милиона лева, парламентарната група на ГЕРБ с грозни и незаконни трикове по гласуването блокира това увеличение. Обърнете внимание, че всички други седем парламентарни групи гласуваха "за"! Не помогнаха фактите за това, че без тези средства няма как да се финансира обучението на над 600 обучаващи се докторанти, че няма пари за кандидатстване по европейски изследователски програми, изискващи съфинансиране от българска страна и т.н.
Това нихилистично отношение към българската наука е плашещо. Няма развита или развиваща се африканска страна да не е проумяла, че основният двигател на растежа и развитието е науката. Всички европейски програми и стратегии се основават на приоритетно развитие на науката, само у нас някои политици не знаят къде се намират и за какво са избрани. Значи може да се харчат милиони за ползването на правителствения самолет като селско такси, може да се купуват луксозни джипове уж за нуждите на държавните ловни стопанства, а фактически тайно и в нарушение на куп закони да се ползват от властимащите, но за учените от БАН няма средства. Възмутително е. Нямам разумно обяснение за този показен инат. Но вярвам, че скоро избирателите ще покажат какво мислят по въпроса.
- Може ли да се заявява, че науката трябвало да си изкарва парите с печалби? Има ли друга бюджетна институция, от която да се иска тя да си изкарва парите сама, както това се иска от БАН?    
- Няма по света държавни или смесени (публично-частни) научни институции, които да не са финансирани от бюджета. Делът на това финансиране зависи от характера на изследванията - дали са теоретични или приложни. Няма как да искате от фундаментални изследвания, примерно в областта на физиката или биологията, да осигуряват 100% самофинансиране. Нито пък биха се справили сами звената, които се занимават с приложни изследвания, макар че те осигуряват значими постъпления от продажбата на свои научни продукти. Но за да участва в конкурси на ЕС за финансиране на научни изследвания, БАН трябва да декларира възможности за съфинансиране, което обикновено е 20-30%. Откъде да ги вземат, ако сега са оставени само с ограничен бюджет, с който едвам плащат мизерни заплати и често не им стигат дори за ток и вода? Как така всички български държавни университети получават бюджетна издръжка, а пък БАН трябвало да се самофинансира? Или по каква логика заплатата на един професор в БАН ще е два-три пъти по-малка от тази на колегите им в държавните висши училища, още повече че в академията се обучават стотици докторанти. В коя страна учените от доказано водеща научна институция получават заплата под средната за страната? Ами сега в БАН един начинаещ млад учен, доктор по ядрена физика или кибернетика, взима по-малко от чистачките в повечето министерства. Така ли ще задържаме у нас младите учени? Някои хора още не са разбрали, че разумно приложените разходи за наука са инвестиция, без която няма икономическо развитие. Но у нас става точно обратното, защото "Винету" взе скалпа на науката...
- Възможно ли беше да се изпълни искането на ПФ за 300 лв. минимална пенсия? Отказът от това бе изведено от ГЕРБ едва ли не като причина за политическата криза.
- Възможно е, но последиците щяха да бъдат тежки. Вижте, за всички е ясно, че пенсиите у нас са критично ниски и че сме в дълг към нашите родители. Но фактическото удвояване на минималната пенсия преди всичко ще е несправедливо спрямо тези, чиито пенсии досега са били на средно равнище - около 450 лева. Това би означавало, че хора, дали различен принос за българската икономика, при различно образование и квалификация, ще получават почти еднакви пенсии. От друга страна, натоварването на бюджетните разходи с нови около един милиард лева не би било еднократно, а би се увеличавало всяка следваща година. Следователно, социално справедлива би била промяната на цялостната пенсионна система, т.е. като се увеличават пенсиите от различни равнища едновременно, но с различен процент. Той следва да е по-голям за най-ниските пенсии и най-малък за най-високите. Но разликата следва да се запази, защото уравниловката противоречи на справедливото разпределение на пенсионния фонд. Този, който е имал по-високи вноски в него, сам си е осигурил и по-голяма пенсия.
Но по-важното е да се разбере, че сега проблемът е не само и не толкова в разпределението на пенсионния фонд. Защото и сега около 60% от необходимите средства за плащане на пенсии се осигуряват от бюджета. Следователно, най-добрата социална политика, в т.ч. пенсионната, е инвестиционната политика. Затова и по-горе подчертахме ролята на фискалната политика. Държавата би следвало с всички рационални средства да стимулира и да партнира в инвестиционния процес, защото така ще осигури производство на по-голям БВП и на по-висока заетост. Тогава ще има и повече пари за пенсии. Ами нали точно така бяха увеличавани непрекъснато пенсиите през периода 2005-2008 г. при Тройната коалиция, когато растежът на БВП надхвърли 6% годишно.
Предложението на ПФ точно сега е конюнктурно. Какво правиха колегите от ПФ две години, докато крепяха управлението на правителството в оставка? Как така се сетиха за пенсиите, като видяха, че отиваме на избори? И защо с гласуванията си направиха възможно тегленето на колосалния дълг от 16 млрд. лева. Защо не надигнаха глас за пенсиите, когато се обсъждаха бюджетите за 2015 и 2016 г. и се ликвидира създаденият от нас инвестиционен фонд, фонд, който можеше да донесе повече бюджетни приходи и... повече пари за пенсии. Както се казва, отговорът оставяме за вас.