Най-важното е да изразя себе си като творец

Григорий Горячев, прочул се като Белий Ден (Beliy Den) не е обикновен майстор зад обектива, а виртуоз, който успява да обедини две изкуства, смесвайки живопис и цифрова фотография, като създава по този начин уникални картини. В началото на кариерата си от различни списания, където предлага творбите си, получава безброй откази, защото произведенията му са извън стандартните разбирания за това как се прави снимка. Белий Ден обаче не се обезкуражава и продължава виртуозно да жонглира с фантазията, превръщайки я в реалност (както и обратното). Във фотопроизведенията си създава ярки образи, изпълнени с дълбок символизъм и мистика. Изящни форми, учудващо въображението чувство за цвят, безброй изключително прецизни детайли, явно свободомислие, закачливо хулиганство и почти филмови сюжети неизменно присъстват във всеки кадър на Горячев. Член е на Гилдията на рекламните фотографи. Живее и работи в Москва. Смятан е за един от най-перспективните и търсени фотографи в руската столица. Наскоро Белий Ден гостува в София и бе любезен да отговори на въпросите на ДУМА.



- Поводът за гостуването ви в София е фотографският конкурс VIPA (очаквайте скоро подробности за него - бел. ред.). Защо приехте да сте част от журито, Белий Ден? До каква степен са важни подобни творчески надпревари?
- Тук системата, по която се присъждат награди, се различава от стандартните конкурси, където се подразбира, че авторитетното жури взема определени решения. А във VIPA мнението на експертната комисия има тежест от 75%, а останалата част зависи от публиката - всички посетители на платформата Voubs.com. Този конкурсен хъб е изключително удобен, защото дава възможност на всеки желаещ срещу минимална сума (за участие се плащат само 9 евро) да покаже творчеството си на огромен брой хора. И дори някои да не стигнат до първите места, печелят от това, че работата им е видяна от страшно много ценители. Освен този чисто морален плюс, не бива да се забравя и фактът, че общият награден фонд е 41 000 евро - съгласете се, това е доста солидна сума. Освен че конкурсът VIPA е изключително авторитетен, се предоставя възможност дори на непрофесионални фотографи да премерят силите си и да спечелят.
- Не се ли изкушихте и вие да се включите в това фотосъстезание?
- Честно казано, ако не ме бяха поканили в журито, и аз щях да участвам във VIPA. Моите мениджъри обаче напоследък ми забраняват да се изкушавам от подобни конкурси (усмихва се), защото обрах всички възможни награди и е неприлично и нечестно да не дам шанс и на другите.
- Какво ви накара да си изберете Белий Ден за творчески псевдоним?
- В самото начало на кариерата ми, когато бях никой, в Русия имаше поне трима фотографи с името Григорий Горячев, както и много известен музикант, фламенко китарист с мега звезден статус. И от гледна точка на моята разпознаваемост, включително и при търсенето в интернет, беше ясно, че се налага да си измисля псевдоним. Така се стигна до тази симбиоза - Белий Ден, като втората дума всъщност е име на куче, което имах някога. Опитвам се дори да избягам от този своеобразен ник, но той до такава степен се превърна в характерен самостоятелен бранд, че май ще е проблематично да се отърва от него (усмихва се).
- Наричат ви "глътка морски въздух в света на фотографията". Съгласен ли сте с подобни определения?
- Не зная защо точно "морски" (смее се)... Но ако се има предвид нещо свежо, то да, допада ми. В началото на кариерата ми се сблъсквах с доста препятствия. Фотографите ми казваха, че кадрите ми са прекалено обработени. Художниците пък смятаха, че в творбите ми има твърде много от снимките. Оказах се в много странна ситуация, напълно сам. А няколко години по-късно направлението, в което работя, стана доста популярно и почувствах дори облекчение, защото последваха покани за майсторски класове, изложби... Гордея се, че въпреки всичко не се пречупих и не станах като другите. От самото начало правех онова, което искам и ми харесва. И с упорство стигнах до успех. Не искам това да се възприема като някакво високомерие. Всъщност се чувствам доста неловко, когато давам интервюта (усмихва се смутено). Живея в уединение, избягвам светски събирания, защото смятам, че картините ми казват всичко вместо мен. Не съм почитател на хора, които стават популярни, понеже не пропускат нито едно парти. Ако непрекъснато купонясвам, как ще творя?!
- Фактът, че сте фотограф самоук, пречи ли ви или помага?
- Имам режисьорско образование и това за мен е страхотен плюс. Успявам да организирам процеса на цялата история по заснемането на идеята, която ми хрумне. Във фотографията съм самоук, защото, когато получавах образованието си, в Русия нямаше вузове, специализирани в изкуството на снимане. Използвах метода проба-грешка и стана така, че вече аз преподавам на желаещите да се научат да правят интересни кадри.
- Как успявате да създадете толкова убедителна хармония във вашите фотографии?
- Много чета, гледам филми, записвам си идеите в тефтери (имам цели томове!), предварително разговарям с хората, които искам да снимам, никога не им повишавам тон, а разказвам цели истории, разкривам какво им се случило преди фотосесията и как ще продължи техният живот след нея... Удивителното е, че може да се подготвяме за кадъра две седмици, да правим определени аксесоари, гримьорите да работят върху лицата на моделите по няколко часа, а после да хвана фотоапарата само за 15 минути. И всички се учудват: това ли беше? Тогава им казвам: изчакайте крайния резултат...
- Без чия подкрепа не бихте могли да станете толкова успешен в професионален план?
- На практика, никой не ми е помагал. А от морална гледна точка съм изключително благодарен на моите родители. Те похарчиха много средства за подготвителни курсове, за да стана... юрист! Буквално по пътя към университета видях Институт на изкуствата, където влязох и останах. И когато близките ме попитаха дали съм приет (имайки предвид, разбира се, правото), казах, че влязох с много висок бал. След всички поздравления по случая все пак стана ясно, че ще следвам режисура, а баща ми, като чу това, изпусна вилицата си (смее се). Според мен той и до днес не разбира много добре какво представлява професията ми... А мама много се гордее с фотографските ми творби. Дори когато времената бяха тежки, тя винаги ме окуражаваше, че всичко ще се оправи, и ме подкрепяше да се занимавам с онова, което мога и харесвам.
- Колко бързо това започна не просто да ви носи пари, колкото да не умрете от глад, но и позволи да се чувствате спокоен, че от фотография може да се печели?
- Може би това стана едва преди 5 години. Работих по няколко проекта, комбинирах ангажиментите си, но упорито вървях към целта си, като никога не поставях парите на първо място по значимост. За мен беше важно да изразя себе си като творец.
- Продължавате ли да се вълнувате от това, което правите, или всичко вече е рутина за вас?
- Всеки път се притеснявам! Преди откриването на мои изложби изпитвам такъв страх, че се боя да изляза при хората. Това не е срам - няма от какво да се срамувам. Не мога да го нарека и скромност. Сигурно е необяснимо вълнение...
- Във вашите фотокартини фантазията като че ли се превръща в реалност, която същевременно излиза извън общоприетите стереотипи. Ще разкриете ли тайната - как го правите?
- Ако знаех тази тайна, щях да я продавам и да стана много богат (смее се). Навярно това е дар от Вселената, за който съм много благодарен!


Григорий Горячев твърди, че най-много харесва последните си творби, но "Младата вдовица" е сред неговите любими произведения
Снимки beliyden.ru