Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Ердоган с крачка назад и крачка встрани

Кое поред е последното "обръщане на палачинката" и дали това е предпочитаният от него механизъм за водене на политика

Зорница Илиева

5. Декември 2016 , брой: 277   1013   0



На 29 ноември Ердоган заяви, че навлезлите на сирийска територия турски военни части в съответствие с обявената неотдавна операция "Ефратски щит" са там, за да "сложат край на омразния Асад" и още, че "ще го поставим на място", което от Москва в лицето на Песков бе определено като "не са на място такива изказвания" и те ще "навредят на отношенията Русия/Турция". В своя стил Песков припомни, че "Турция е наш партньор и президентите на двете страни имат отношения, които се основават на доверие". Явно изявлението на Ердоган (също в негов стил и в съответствие с водената политика напоследък) наистина е ново за Москва, която реши да не избързва с изводи и "да чуе разяснения за тази позиция".
Имали са основания за такова становище, защото само 48 часа по-късно турският президент поясни, че "операцията "Ефратски щит" не е насочена към никоя държава или личност, а единствено е срещу терористичните организации". Нещо повече, Ердоган с нетърпящ възражения тон подчертава при среща с кметовете от цялата страна, че "многократно сме го заявявали това и никой да не го коментира по друг начин". Това, че говори за себе си в множествено число не е проблем. Проблем е кое е последното "обръщане на палачинката" и дали това е предпочитаният от него механизъм за водене на политика.
Проведените с Путин по инициатива на Ердоган телефонни разговори през последните дни определено са изиграли роля, за да се направи крачка назад и да се заяви, че "целта на операцията "Ефратски щит" е да се изчисти районът от "Ислямска държава". Но допълнението, че "необходима е борба с организацията Ал-Нусра, PYD (военно крило на сирийските кюрди) и други терористични групировки" е друга крачка, този път встрани. Защото (без PYD естествено) посочените радикални ислямистки групировки са се ползвали с негласната, а при определени случаи дори гласна подкрепа на Анкара. Но САЩ напоследък подават сигнали, че имат намерение на този етап постепенно да се изтеглят от Сирия, поддържат контакти с Москва по различни канали, намаляват помощта за редица т.н. опозиционни организации, продължават сътрудничеството със сирийските кюрди, които са известният

"трън в петата" на Турция.

Подобни информации, както и напредването на сирийската армия в Алепо, подкрепена от руските бомбардировки и наблюдаваното й сътрудничество с някои кюрдски организации в Северна Сирия, действащи заедно с армията на Асад, са достатъчно основание за корекции в изразени позиции. Северна Сирия е район, където тактическите сметки на многото участници в събитията са не само противоречиви, но и достатъчно объркващи. Стремежите са да се демаркират зоните за влияние, т.е. да се очертаят, което прави процесът продължителен, военните действия продължават и политическото решение да се отлага във времето. Турция от своя страна има интерес сирийските кюрди да не получат "своя пай" след ликвидирането на ИД и да постигнат независимост без значение под каква форма. Именно затова Ердоган говори,че са за териториалната цялост на Сирия и че ако не се вземе политическо решение за спиране на огъня, след ИД може да се появи друга терористична групировка, която отново да разбърка картите. Крачката встрани е част от тактика за отстояване на позиции, а това включва и поддържане на договорките с Русия. Но това се отнася и до "напрежението с ЕС" след решението на ЕП да спре временно преговорния процес с Турция за членство в "клуба на богатите".

Последното изказване на Ердоган по този повод включва и думи като "няма да им стигнат силите да ни изгонят от Европа. Ние не сме гости там, ние сме домакини". Обосновава казаното с факти, че в Западна Европа живеят "5 млн. наши сънародници и стотици хиляди там са създали бъдещето си". Но не забравя да спомене, че в Турция "има умора от половинвековно будалкане от ЕС" (от 1953 г. Турция е кандидат за членство в ЕС), както и че "свърши периодът на едностранни стъпки". В Брюксел трудно ще схванат какво иска Ердоган да каже с фразата "колкото има хляб, толкова ще има и кюфте", но нека си припомним все пак  какво само ден по-рано каза, че "вратата към ЕС не е затворена окончателно".
Този начин на водене на политика във вътрешен и външен план е част от една стратегия за постигане на поставени цели и се осъществява чрез демонстрации за промяна на ориентацията от Запад на Изток или обратно, в зависимост от ситуацията и реакциите. Ако ЕС категорично заявява критики по отношение на нарушаване на човешки права, възразява на идеи за връщане на смъртното наказание, не приема насилия във връзка с разчистване на сметки след опита за преврат от 15 юли, гласува за замразяване, макар и временно, на процеса за членство в ЕС или не решава въпроса с турските визи поради неизпълнение на изискваните за целта 72 условия, 6 от които остават неизпълнени, тогава се намира начин да се стоплят отношенията с Русия. Дори с цената на половинчати извинения, които не бяха дадени при свалянето от турски изтребител на руския СУ-24 по турско-сирийската граница.
 Или се отправят заплахи за отваряне на границите и пускане на онези мигранти, които по данни от Анкара били около 3 млн., идвали от Сирия и могат да залеят Европа като потоп.
Ако се счита, че САЩ нямат намерение да се съобразяват с искания като екстрадиция на Фетулах Гюлен, обвинен за организатор на опита за преврат в Турция, или подкрепят кюрдите в Сирия и Ирак, което не е изгодно за Анкара, тогава Москва и Шанхайската петорка стават приоритети във външната политика. Независимо, че Ердоган заявява официално, че "не смятаме Изтока за алтернатива на Запада, както и Запада за Изтока". Разбира се, че в основата стоят и икономически интереси. Все пак турската лира се срина до 3.50 за долар и до 3.70 за евро, а лихвеният процент е над 8% . Руските санкции за Турция тежат, а и енергийните проекти имат своето място във вдигане нивото на икономическото развитие в страната. Само преди ден Меджлисът ратифицира споразумението за "Турски поток", който ще доставя газ и за Турция, и за Европа и няма как да не е за сметка на нашия "Южен поток". Въпросът с "Турския поток" бе част от разговорите на външния министър на Русия Лавров с турския му колега Чавушоглу на среща в Албания, където е имало форум по сигурността и където двамата са имали продължителни разговори във връзка с двустранните отношения. Това, че Чавушоглу е посрещнал Лавров с "Добър ден" на руски е част от новата дипломация, когато има желание да се подадат сигнали за добронамереност. Същественото е, че Лавров е посочил, че "имаме единомислие по важни регионални въпроси, най-вече за Сирия".

Редно е да се отбележи, че в тази връзка се е получил гаф, за което външното министерство на Турция се е извинило на руската страна. Относно убийството на 4-ма турски войници на сирийска територия Лавров е заявил, че "Русия и Сирия нямат нищо общо със смъртта на турските войници", което при превода е било посочено като "това е нападение на Сирия" и този "отговор падна като бомба", казват медиите в Турция. Бърза реакция е довела до "нито Русия, нито Сирия са извършили нападението в Ел Баб, където са загинали турските войници". Но Лавров е подчертал, че ще разговаря със САЩ и съюзници по въпроса. Необходимо е да се спре кръвопролитието в региона е мнението и на двете страни, а в турската преса се появиха снимки с помощите, които се раздават от сирийската армия на Асад на цивилните граждани в Алепо и са с надписи "Россия с вами". Подчертава се също, че от 7 юли до този момент ООН не предоставя помощи на гладуващото население в Алепо. Както винаги става при война, страдат гражданите, а за тях няма значение чия е вината.
Оказва се, че и за Либия, и за Ирак вижданията на Русия и Турция са еднакви. Задълбочено са обсъждани и въпросите, свързани с Черно море и Кавказ. Турция се е ангажирала с посредническа роля по отношение на ситуацията с Украйна, каквото и да означава това. Има договорки "да се укрепи спадащият външнотърговски оборот" и да се съдейства за туризма и визите между двете страни. Едва ли може да се каже, че това са

стратегически договорки                   

или че сближаването на позициите на Москва и Анкара по редица въпроси е от стратегическо значение за двете страни и има характер на геополитическо преориентиране. Турция като член на НАТО си остава свързана със Запада и политическите пируети на Ердоган имат съвсем конкретни цели. Москва видно е наясно със ситуацията, но това не пречи да следва своите интереси. Тя не се нуждае от врагове близо до границите си. Путин вече заяви пред руския елит, че предпочита подаването на ръка и предлага съвместно решаване, заедно със САЩ, на проблемите по света. Само с общи усилия може да има успех срещу глобални заплахи като тероризъм и радикалния ислям. Въпрос на бъдеще и мъдри лидери, които имат стратегически поглед за 30-50 години напред. Както се казва, време е за ново Хелзинки. Засега обаче предстои процес на договорки, съгласуване, компромиси и разпределение на сфери на влияние, което често се случва при дрънчене на оръжие. Анкара и Москва например не успяват да се договорят относно съдбата на Асад и всеки остава на своите позиции. Словата на Чавушоглу, че "Асад е виновен за убийствата на 600 хил. граждани", които е казал на общата пресконференция с Лавров, не съдействат за намиране на добро решение. Все пак това си остава въпрос за самите сирийци, казва Лавров.
 Ердоган няма как да не е наясно, че главните роли в Близкия изток, включително Сирия, ще са на САЩ и Русия. Затова често променя и собствените си позиции. Въпросът е "чии нерви са по-слаби", както казват в Дойче веле. И къде ще се позиционира ЕС. Защото дневният ред във вътрешен план на Ердоган всъщност  е преди всичко промяна на конституцията с цел изключителна президентска власт. Той вече се е разбрал с Бахчели, лидер на ПНД, националисти, че следващата седмица ще се внесе от името на неговата ПСР съгласуваната между двете партии промяна в конституцията. Там най-същественото от 12-те нови членове е, че "ще има партиен президент", т.е. президентът няма да бъде задължен да прекъсва връзките с партията, която го е създала или той е създал. Очаква се в началото на лятото през 2017 г. да се проведе референдум, за да може турският народ да каже своето "да" на тази нова конституция. Затова се действа толкова активно за повече гласове, повече подкрепа от различните слоеве сред турците. Не са достатъчни само консервативно настроените граждани, за които мюсюлманската религия е водеща в живота им. Затова се разчистват противници и се атакуват врагове като кюрдите например, които не подкрепят подобни политики. В социалните мрежи се появяват мнения, че това е и причината да се арестуват непрекъснато привърженици или просто набедени за привърженици на Фетулах Гюлен интелектуалци, учители, журналисти, научни работници, съдии и следователи и т.н., които едва ли биха приели без съпротива такава промяна в структурното устройство на страната. Някои ситуации са даже комични. В специално създадена комисия в Междлиса за разследване на опита за преврат депутат от управляващата ПСР, Селчук Йоздаа, е заявил, че "зная кой е бил посредник при организирането на срещата между папата и Фетулах Гюлен и това е много известно име, което ще разтърси страната". В отговор депутати от опозиционната НРП са предложили да се призове папата в комисията и когато Йоздаа ги е репликирал, че той не е жив, тогава са предложили да се извика новият папа. Сериозно обаче стои въпросът в тази комисия относно посещение на лидера на опозиционната НРП, Калъчдароглу, в САЩ непосредствено преди 17 декември 2014 г., когато се появиха информации за корупционните практики сред управляващите и дори сред семейството на Ердоган. Тогава за източник на тези информации отново бе посочен Фетулах Гюлен, а намеците, че Калъчдаоглу се е срещал с хора на Гюлен в САЩ дават основание да се счита, че опозицията в лицето на НРП ще бъде обект на атаки, защото тя не приема по принцип промените в конституцията. Някак удобно се забравя, че самият Ердоган имаше период, когато бе съюзник с Фетулах Гюлен. Но последователно се освободи от стари съюзници като експрезидента Гюл, експремиера Давутоглу, проповедника Гюлен, а напоследък на прицел е не само опозицията в лицето на Калъчдароглу, но и лидерът на малката партия "Ватан" Доу Пиринчек, бивш маоист, после краен националист, а днес с изказвания в полза на кюрдите и т.нар. гюленисти. Пиринчек е достатъчно възрастен, с достатъчно голям политически опит и едва ли представлява конкретна заплаха за управляващите. В някои отношения даже им съдейства. Просто се насажда

 атмосфера на страх                         

и се създават условия за постигане на определените цели. Това Ердоган го може и цялата му политическа кариера говори, че следва целите се неотклонно. Докато ЕС, в частност Германия, се лута между разнобоя в Брюксел и геополитическите предизвикателства и на този етап не успява да отговори на очакванията на гражданите, не намира верния общ път за справяне с миграцията и терора на собствена територия, Ердоган е намерил своя начин за баланс във външен план и върховна позиция във вътрешен, за да съхрани мястото на Турция като регионален играч и дори да претендира за място в СС на ООН. Изказванията му, които се променят за часове, в стил "крачка назад, крачка встрани", не са нищо друго освен тактика и тя е успешна, когато срещу себе си има неуверени или изплашени преговарящи, съседи, съюзници, приятели или врагове. С последните се справя по друг начин. Хиперболизирането на изявите му не води до правилни решения. Но внимателното следене на политиките му би било в полза на целесъобразни и адекватни отговори на претенции и необосновани заявки. Във външен план, разбира се. Другото си е право на турския народ.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"