Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Април 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Разследване

Заради ТЕЦ "Варна"

ЧЕЗ играе на котка и мишка с държавата

Чехите искат преференциални условия като американските ТЕЦ-ове и ВЕИ-централите

Светла Василева

7. Декември 2016 , брой: 279   1684   1
Снимка


Когато управляващите упорито и на висок глас се опитват да ни втълпяват нещо, бъдете нащрек, защото не то е важно, а онова, за което мълчат. Месеци наред премиерът и министрите му глаголят за стабилност, за извънредни милиардни приходи от разбити контрабандни канали, за битки с корупцията, пари от еврофондове и за магистрали, спортни зали и тангенти. От сутрин до вечер. На лягане и на ставане. Отвсякъде. С едничката цел да повярваме, че правителството се скъсва да работи за хората. Докато вниманието ни е погълнато от поредната проява на агресия, политическа арогантност или от дежурната нелепост, изговорена я от президента, я от премиера и министрите му, тихичко и встрани от сетивата на обществото се случват скандални неща. В енергетиката. За тях министър Теменужка Петкова не обелва и дума. Мълчи и министърът на околната среда Ивелина Василева. Комисията по енергетика към НС също се прави, че не забелязва какво се случва с втората по големина на Балканския полуостров ТЕЦ - тази във Варна (виж каре).
Собственикът на ТЕЦ "Варна" - чешката държавна компания ЧЕЗ,

не изпълни приватизационния си договор

в частта за екологизация на горивните инсталации (виж каре). Повече от година ТЕЦ-ът не генерира електроенергия, което е основание за откриване на процедура за отнемане на лиценза (съгласно чл. 55, ал. 2 на Закона за енергетиката). Учудващото е, че към момента нито има наложени санкции на ЧЕЗ за неизпълнение на приватизационния договор, нито е започната процедура за отнемане на лиценза на ТЕЦ "Варна". Затова пък има опити за извиване на ръцете на държавата да си откупи обратно ТЕЦ-а. Ако не иска, настояването на собственика е да му се гарантират условия, позволяващи да върне евентуална инвестиция, която би направил в бъдеще необозримо време по отношение на екологизацията на съоръженията и която беше задължен да направи според договора за приватизационна продажба. Онова, което иска ЧЕЗ като собственик на ТЕЦ "Варна", е да получи същите условия, каквито имат американските ТЕЦ-ове и ВЕИ-централите - изваждане пред скобите на пазара и гарантиране на печалбите, наричано за благозвучност гарантиране на възвращаемостта.
Първите публични сигнали, че ЧЕЗ има намерение да се отърве от актива си, са с дата 1 юни 2010 г., шест месеца след като първият блок на централата е спрял да работи поради несъответствие на екологичните изисквания. Тогава зам.-председателят на компанията Томаш Плескач, цитиран от Dow Jones Newswires, заявява, че се

обмисля продажбата

на ТЕЦ "Варна". С.г., след спирането и на втори блок, се самосезира Министерството на енергетиката. "Последвали са разговори с АП за намиране на подход за мотивиране на ЧЕЗ да осъществи екологизацията на блоковете. След консултации с адвокат е установено, че приватизационните договори са подписани с текст и клаузи, които възпрепятстват продавача (българската държава - б.а.) да изисква екологизация преди излизане на съоръженията от употреба", става ясно от стенограмата на заседанието на парламентарната комисия за наблюдение на дейността на КЕВР от 12 октомври 2016 г. Пак през 2010 г. едноличният собственик на капитала на ТЕЦ-а разпределя впечатляващ дивидент от над 180 млн. лв., макар дружеството да приключва със скромен финансов резултат, видно от годишните финансови отчети, заверени от международната одиторска фирма "Ърнст енд Янг" (виж каре). Всъщност 2010 г. е ключова за ЧЕЗ, собственика на ТЕЦ-а, защото, съгласно приватизационния договор, той вече не подлежи на следприватизационен контрол. 
В началото на 2011 г., след като първите три блока на ТЕЦ "Варна" са спрени заради несъответствие на еконормите, защото ЧЕЗ не е предприел нищо за екологизацията им, Петър Докладал, регионален мениджър за България, заявява, че собственикът смята да спаси останалите три мощности (блокове 4, 5 и 6) и анализира възможностите за инвестиция в азотни и сероочистващи инсталации. Вложението ще бъде направено само

ако се гарантира възвращаемостта

му чрез споразумение с държавата. Това се налагало, защото при покупката на ТЕЦ "Варна" не се оправдали очакванията на ЧЕЗ за по-бърза либерализация на електроенергийния пазар и чехите не успели да си върнат вложените 206 млн. евро при покупката, макар че годишните им финасови отчети говорят друго. След още една година, през февруари 2012 г., отново Докладал обявява, че ЧЕЗ започва екологизация на ТЕЦ "Варна". По предварителна оценка инвестицията ще надхвърли 100 млн. евро и с нея животът на централата ще бъде удължен до 2030 г. Работата по изпълнението, според казаното от него, ще започне през 2013 г. и ще продължи две години. Да започне, ама не започва. Нито през 2013 г., нито през 2014 г., още по-малко през 2015 г., та и досега.
От публичните изявления, които дават представители на ЧЕЗ през 2014 г., става ясно, че чешката компания няма да инвестира нито лев, ако няма гаранции от българската държава за вложенията си. Официалната позиция на БЕХ е, че отговорността за модернизацията на централата е изцяло на собственика.
"Настоявахме за

подходяща регулаторна среда

която да осигури пазар за произвежданата от ТЕЦ "Варна" електроенергия", признава Минчо Минчев, директор на централата в интервю от 31 октомври 2014 г. Ако се чудите що е то "подходяща регулаторна среда", председателят на КЕВР Иван Иванов дава отговор: "1. Да се преоформят приватизационните договори в дългосрочни; 2. Да се договори дългосрочна цена на студен резерв на стойност 13 лв. (при определена от КЕВР максимална цена 10 лв.); 3. Държавата да стане съсобственик на съоръжението", видно от стенографския протокол на заседанието на Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР от 12 октомври 2016 г. Обсъждани са и варианти за проектна компания и отдаване под наем.
В началото на 2015 г. ТЕЦ "Варна" преустановява дейността си, въпреки че лицензът му за производство на електроенергия е до 2021 г. МОСВ спира експлоатацията и на котли 4, 5 и 6, с което от електроенергийната система на страната окончателно отпада генерираща мощност от 1260 МВт. Ще кажете: България има мощности в излишък, какво като падат 1260 МВт? Нищо, в случай че мислите електроенергетиката единствено като инсталирани мощности и консумиран ток от потребителите. Само дето тя е далеч повече от това.
Цялата мрежа в района на ТЕЦ "Варна" е съобразена с наличието и работата на централата - и 110 kV, и 220 kV, и

единственият автотрансформатор

който е в откритото разпределително устройство на ТЕЦ-а. Синхронните генератори са поддържали напреженията в целия район и са намалявали технологичните загуби в електропреносната мрежа. От протокола на закритото заседание на КЕВР от 3 ноември т.г. става ясно, че "преди приватизацията на ТЕЦ "Варна" е извършена рехабилитация на голяма част от оборудването. Монтирани са нови цифрови регулатори на възбуждане и нови цифрови релейни защити". След като ТЕЦ-ът спира да генерира електроенергия, държавната компания "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) е принудена да започне мащабно разширяване и реконструкция на мрежата в района и увеличаване на трансформаторната мощност. В закритото заседание на КЕВР от 16 ноември т.г. Александър Йорданов (КЕВР) говори и за изграден електропровод, който служи за компенсиране на последиците от извеждането на централата от експлоатация. Той е на стойност 120 млн. лв. и е съфинансиран от ЕК. "Очевидно е, че могат да бъдат обвързани едните разходи, които прави операторът (ЕСО - б.а.), с това, което ТЕЦ-ът не е изпълнил като задължение" казва Йорданов.
Съгласно ПМС №181 от 20.07.2009 г. ТЕЦ "Варна" е стратегически обект

от значимост за националната сигурност

който се явява критична инфраструктура. МО не е снело ТЕЦ-а от военновременния план, предвид възможността да се използва мощност от 210 МВт (блок 6), която се разпалва на газ и може да се включи веднага в електроенергийната система при необходимост. Венцислав Захов от "ЕСО" аргументира значимостта на централа така: "без ТЕЦ "Варна" България не може да бъде енергиен лидер на Балканите, както беше досега, и традиционен износител. За да си традиционен износител и енергиен лидер, означава в най-тежките сезони есен-зима държавата да може да покрива собствения си баланс и да изнася към съседните държави. Естествено, като се закри старата част на АЕЦ "Козлодуй" и без ТЕЦ "Варна", ние такова нещо не може да бъдем. Ставаме енергиен център на транзитна енергия на Балканите, но не и традиционен износител" (9 ноември т.г., по време на откритото заседание на КЕВР).

Какво излиза?

Държавата продава стратегически обект от значение за националната сигурност на чужда компания, която нарушава клауза от приватизационния договор, като не екологизира съоръженията и допуска те да бъдат спрени от експлоатация с акт на МОСВ. Повече от година централата не генерира електричество, което е основание за отнемане на лиценза й, от една страна. От друга - застрашава сигурността на електроснабдяването в района и принуждава ЕСО да прави разходи, за да компенсира отпадането й от електроенергийната система. Вместо да екологизира централата, което финансово не е проблем за дружеството, видно от протокола на закритото заседание на КЕВР от 3 ноември, ЧЕЗ извива ръцете на държавата с искания за гаранции за възвращаемостта на евентуална инвестиция в екологизация и прави всичко възможно да избегне санкции, че е извел от експлоатация генериращи мощности без разрешението на КЕВР. Опасността от отнемане на лиценза пък парира със заявление за промяната му, макар и редът, и срокът за това да са други. Всичкото това - за да се избегнат финансови санкции и да се принуди държавата да извади още един частен обект в енергетиката пред скобите на пазара, по примера на американските ТЕЦ-ове и ВЕИ-централите. В противен случай - на ти си куклите, дай си ми парцалките. Игрите на котка и мишка, раздържавяване и одържавяване обаче са за сметка на изтънелия джоб на българските граждани. Докога?   

 

     ТЕЦ "Варна" през годините

Строителството на ТЕЦ "Варна" започва на 21 ноември 1964 г. На 1 април 1968 г. блок 1 произвежда електроенергия. До март 1969 г. влизат в експлоатация блокове 2 и 3. Разширението на ТЕЦ-а започва есента на 1974 г. На 31 декември 1977 г. в експлоатация е въведен 4 енергиен блок. В края на 1978/79 г. са пуснати блокове 5 и 6. Общата инсталирана електрическа мощност на ТЕЦ "Варна" е 1260 МВт. Втората по големина на Балканския полуостров топлоелектрическа централа работи с висококалорични антрацитни въглища, доставяни от Русия, Украйна и Виетнам. 
В началото на декември 2004 г. АП обявява конкурс за продажбата на 100% от капитала на ТЕЦ "Варна". Държавната руска компания "Обединени енергийни системи" РАО дава 389 727 391 евро за акциите на централата. Втора е офертата на чешката държавна компания ЧЕЗ, която предлага цена от 192 004 000 евро. Руската компания се отказва, а ЧЕЗ подобрява офертата си, която стига 206 млн. евро. Част от акциите са платени с компенсаторни инструменти. Чехите се задължават да вложат допълнително 100 млн. евро за увеличаване капитала на дружеството. От 2006 г. "ЧЕЗ груп" става собственик на ТЕЦ "Варна".
През 2005 г. на ТЕЦ "Варна" е издадено комплексното разрешително за производство на електроенергия. По време на предприсъединителните процедури на България към ЕС към договора за продажба на ТЕЦ "Варна" се подписва анекс, с който се приема схема за изваждане от експлоатация на шестте блока - най-късно до края на 2014 г., ако не бъдат предприети мерки по привеждане на дейността на дружеството в съответствие с европейското екозаконодателство.
Според записаното в договора за приватизационна продажба задълженията на купувача са да запази дейността на дружеството и разходите за труд в продължение на 3 години, да подава отчети и да екологизира централата до края на 2014 г. За последното обаче санкции не са предвидени.
Първият блок на централата спира работа на 1 януари 2010 г., защото не отговаря на европейските екоизисквания. Втори блок затваря година по-късно, а на 1 януари 2011 г. преустановява дейността си третият блок. В края на 2014 г. ТЕЦ "Варна" спира да генерира електроенергия. Докато работи, три от шестте блока на централата осигуряват 60% от студения резерв на националната енергийна система, която през 2011 г. е активирана 41 пъти. Централата е възлов източник за Североизточна България.

***
4.5. Спазване на изискванията за опазване на околната среда
Купувачът се задължава да приведе дейността на Дружеството в съответствие с, и да спазва разпоредбите на Директива 2001/80/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2001 г. относно ограничаване на определени замърсители на въздуха от големи горивни инсталации и на Директива 96/61/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. С оглед на горепосоченото, Купувачът е длъжен да извърши всички зависещи от него действия в съответствие с Приложимото право, с цел Дружеството да приведе дейността си в съответствие с Директива 2001/80/ЕС до 2014 г.
(Стр. 30 от Договора за приватизационна продажба на акции от капитала на ТЕЦ "Варна" ЕАД, сключен между Р България и ЧЕЗ а.с. (CEZ a.s.)

***
Разчети за привеждане на ТЕЦ "Варна" в съответствие с изискванията на Директива 2001/80/ЕС

Да се направи изграждане на сероочистваща инсталация (СОИ) - около 181 млн. лв., рехабилитация на горивните уредби - 12 млн. лв., и на електрофилтрите - 18 млн. лв. - ТЕЦ "Варна"-преходен период до 2016 г., като поетапно котлите на централата се привеждат в пълно съответствие с нормите на Директивата през периода 2012-2015 г. Инвестиции в размер на 214 млн. лв. ще бъдат отложени за периода след 2007 г., като ще бъдат осигурени от новия собственик след приватизацията на централата.
(от Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС от 2003 г.)

 

О, да. Да! Ама ... вие сега от небето ли падате? Защо, бе? Защо!

Това е било абсолютен факт през всички досега управленски мандати на Българската Скапано-шибана-ужким Партия.

Дупедавци проклети! Предатели! Разпродажници!

 

България

  • Промените, залагани в правилника на НС, са цензура и диктатура, алармираха от "БСП за България"
    27. Април 2017 81
    282
    0

    Приемането на новия правилник за дейността на Народното събрание скара депутатите. Предложението на Данаил Кирилов от ГЕРБ в 44-тото НС няма да има Комисия за наблюдение на дейността на КЕВР бе подкрепено от 135 депутати, само 75 бяха "против". Отпадането на контрола над КЕВР бе обосновано с искането парламентарните комисии да останат 23....


Апис
Всички права запазени "ДУМА"