67,9% от 15-годишните у нас са на критичното ниво на грамотност и под него

В областта на четенето с разбиране 41% от българските ученици на 15 години са под критичното второ равнище на функционална грамотност. В математиката положението е още по-зле - в тази област 42% от децата ни са на практика неграмотни. В природните науки (физика, химия, биология) ситуацията е малко "по-добра" - 37,9% от 15-годишните ученици у нас са под критичното второ ниво на функционална грамотност. Това означава, че те не разбират това, което четат в учебниците си и което им се преподава в час. Под дъното - напълно неграмотни, са цели 15,1%. А отлично представилите се българчета (на 5-о и 6-о ниво) са съответно едва 0,2 и 2,7%.
Това показват резултатите от международното оценяване PISA, представени вчера в МОН. То бе проведено през 2015 г. сред учениците на тази възраст в 72 държави. В областта на природните науки общо 67,9% от нашите ученици са се представили на критичното второ ниво на грамотност и под него. Най-трудно за българчетата се оказва самостоятелното събиране на данни по дадена задача и анализирането им. Миналата година в тестовете PISA са участвали 6363 български ученици от ІХ клас в 180 училища, което е представителна група за българските ученици от различните видове училища като цяло.    
PISA се провежда на всеки три години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изследването мери грамотността не буквално, а чрез оценяване на умението получените знания да се прилагат на практика, което се нарича функционална грамотност. През 2015 г. акцентът бе върху природните науки с най-много въпроси в тази област, както бе и през 2006 г. Поради това коректните сравнения в природните науки се правят между резултатите от 2006 и 2009 г. Спрямо 2006 г. нашите ученици в тази област имат напредък с 12 точки, резултатът им в природните науки е същият като през 2015 г. В математиката те бележат лек ръст спрямо 2013 г. - с 3 точки. В четенето обаче имат спад - 4 точки по-малко, отколкото през 2015 г.
И в трите направления - природни науки, математика, четене, България попада сред 39-те държави, чиито ученици показват знания и умения под средното ниво. в ЕС единствено Румъния е след нас, и то само в природните науки. В четенето и в математиката българските ученици са с най-лошия резултат сред връстниците си в ЕС. С резултати над средното за ОИСР са 24 държави, първи се класират учениците от Сингапур. В природните науки през 2015 г. средният резултат в ОИСР е 493 т., нашите ученици са получили 446 т. и са на 45 място сред връстниците си от 72 участвали страни. В четенето имат най-малко точки (420) и се класират на 49 място, а в математиката резултатът им е 441 точки - също 45 място. 
 България е страната, в която социално-икономическият статус на семействата се отразява най-силно върху знанията и уменията на децата. 59% от нашите ученици от социално слаби семейства и такива, за които българският не е майчин език, имат доста по-слаби постижения от останалите. Разликата в резултатите на децата от най-бедни семейства и тези от заможните е 124 точки в четенето, което означава, че социално слабите деца изостават спрямо връстниците си с над 3 години учене, тъй като в PISA 40 точки се равняват на около година обучение. Равният достъп до образование според PISA се измерва по това доколко училището успява да неутрализира социалните неравенства. За първи път се установява нов проблем - 17% от децата на заможни родители и с много книги вкъщи също имат ниски резултати.   


Процент на българските ученици по резултати в природните науки
 
Шесто ниво    0,4
Пето ниво    2,6
Четвърто ниво    10,3
Трето ниво    18,8
Второ ниво    25,2
Първо ниво    24,4
Под първо ниво    18,3
---------   
Общо 67,9% от нашите 15-годишни деца се класират на критичното второ ниво и под него. Само 29,5% са прилично грамотни, като от тях само 3% са отлично подготвени от училището ни.