Масовото ни училище е тежко болно

Нищо не се променя особено в резултатите на нашите 15-годишни ученици в международното изследване PISA, което се организира от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на всеки три години и измерва функционалната грамотност по природни науки, четене и математика. Т.е. измерва качеството на образованието в различните държави. Преди три дни бяха оповестени резултатите за 2015 г., които за пореден път показаха плачевната картина на нашето образование - огромното мнозинство от българските ученици или изобщо не могат да се справят с тестовете, или имат знания и умения на много ниско равнище. Сред 72 страни България се нарежда в групата на тези, които имат най-неефективни образователни системи, поне в Европа - нашите деца са на последно място сред връстниците си в ЕС. Единствено в природните науки румънските ученици изостават с малко от нашите, в математиката и четенето обаче вече са преди тях.
Според националния координатор за PISA Светла Петрова, в изследването акцентът се поставя не толкова върху самите знания, колкото върху осмислянето им и умението на учениците да решават проблеми с помощта на тези знания, т.е. да мислят. Тъкмо това се нарича функционална грамотност, в която българските ученици показват ниски резултати. В четенето и по химия, физика, биология 63,5% от българските ученици покриват само второто критично ниво на грамотност в 6-степенната скала на оценяване или са под него. В математиката този процент стига до 65,7 на сто. Това означава, че ако в един випуск има около 60 000 ученици, 39 000 от тях са слабо подготвени или са изобщо аналфабети. Така че колкото и да се тупаме в гърдите с медалите на ученическите ни отбори (в тях участват единици, които след гимназията директно заминават в чужбина), равнището на масовото ни образование е под всякаква критика. 
Най-тревожното е, че в природните науки под второто ниво в скалата (т.е. на ниво абсолютна неграмотност) са 37,9 на сто от 15-годишните ни ученици, в четенето - 41,5 на сто, а в математиката - 42 на сто. Това означава, че около 24 000 българчета от всеки випуск са истински аналфабети и дори не разбират написан текст, камо ли да го осмислят и приложат практически. В четенето резултатите продължават да спадат с всяко ново издание на PISA. А децата ни, които са се справили отлично - на 5-о и 6-о ниво, са едва 2,9% в природните науки, 3,6 на сто в четенето и 4,4 на сто в математиката. Средното международно ниво в PISA е съответно 2-3 пъти по-високо в горната част на скалата и 2-3 пъти по-ниско в долната. И при тази жалка картина министър Меглена Кунева и заместникът й Диян Стаматов призоваха нелепо журналистите: "Не правете сензации и не злорадствайте". Какво ти злорадство, работата е за рев при тези реалности, чиято единствена сензационност е в тоталния срив на една образователна система, която допреди 26 години беше водеща в Европа! Факт е, че работодателите все по-често алармират, че не намират грамотни хора със средно образование. А преподавателите във вузовете губят поне една година, за да запълнят дупките в училищните знания на десетките хиляди недоучки, които всичките се натъпкват във висшето образование, понеже местата в него са повече от кандидатите.
Сривът надолу в българското училище очевидно е траен процес. Има и едно друго международно изследване - TIMSS, което пък се провежда на 4 години и мери грамотността по природни науки и математика на учениците от IV и от VIII клас. Преди седмица МОН оповести предварителните резултати от TIMSS 2015, в което са участвали нашите четвъртокласници. През 1991 г. обаче България се яви в TIMSS с осмокласниците и те тогава бяха на 5-о място сред връстниците си в света по природни науки и на 9-о по математика. А в същото състезание през 2003 г. те се оказаха на 24-о място по грамотност в природните науки и на 25-о по математика! В PISA 2015 българските ученици на почти същата възраст (вече в ІХ клас) са на 45-о място и по природни науки, и по математика. Ето това е сривът - от 5-о на 45-о място за 25 години. А Кунева ни обяснява, че била отживелица онази "Гутенбергова" образователна система от времето на социализма, която за днешното интернет поколение била вече неадекватна. Първо, същата "онази" система американците Ран и Ът в прословутия си доклад от 1990 г. оцениха като блестяща - вероятно не са знаели, че е "Гутенбергова". И второ, съвсем наскоро американският изследовател Джорд Стилбърн коментира, че образованието от времето на социализма в Източна Европа е подготвило поколения знаещи и можещи хора, които днес, благодарение на стабилната си базова подготовка, се справят с новите ситуации много по-добре от младите поколения, обучени в последните 20 години, които не умеят да мислят и да изведат причинно-следствена връзка между факти и процеси.
Но да се върнем към PISA'2015. Изследването съдържа и разрез на качеството на грамотността според вида училище, в което се обучават участниците - профилирани гимназии и паралелки, непрофилирани гимназии и паралелки и професионални гимназии. За пореден път е видно, че качеството на подготовката е най-високо в профилираните гимназии и много по-ниско в непрофилираните и професионалните училища, чиито ученици постигат по-нисък от средния за България брой точки. Ако учениците от профилираните гимназии постигат 482 точки в природните науки, тези от непрофилираните имат едва 400. Разликата е 82 точки. Тъй като в PISA 40 точки се приравняват на едногодишно обучение, излиза, че разликата в подготовката на едните и на другите ученици се равнява на две години обучение.
И още - ако в профилираните училища най-високите две нива в скалата постигат 5,2% от учениците, а под второ ниво са 19,8%, то в непрофилираните и професионалните гимназии отличниците са 1%, а аналфабетите - до 57%! Пита се, ако повече от половината ученици не са научили нищо, защо изобщо държавата е харчила пари за обучението им.
Според Светла Петрова, важният разговор в момента трябва да се води около това какви методи на преподаване се използват в родното училище. Не може да се формира мислене, ако учителят просто разказва урока на децата, затова трябва рязка промяна във философията на преподаване и превръщането на учителя от ментор в партньор на ученика. Има основание за такава промяна, но ми се струва, че данните от PISA не са така еднозначни. От нашите ученици например 51% казват, че учителят ги напътства как да повишат резултатите си, докато в ОИСР средно 32,2% отговарят, че е така. Учителят съветва как да се постигне даден резултат според 46,6% от българчетата и според 31,4% от децата средно в изследването. Учителят посочва силните и слабите страни на ученика според около 40% от българските деца, докато в ОИСР средният процент е между 25 и 29%. Висок е все пак процентът на българските ученици (44 на сто), според които учителят управлява обучението, без да държи особена сметка за обратната връзка. В ОИСР средният процент на отговорилите по същия начин е 27,4 на сто. В същото време над 53,5% от нашите ученици посочват, че учителят им оказва индивидуална помощ при трудности и променя гъвкаво структурата на урока, когато темата е трудна за повечето ученици от класа. Това съобразяване от страна на учителя с потребностите и особеностите на конкретния ученик у нас е по-високо, отколкото средно в ОИСР. Доста по-висок от средното в ОИСР е също процентът на българчетата (75-79 на сто), на които им е интересно да учат природни науки и да четат за природни науки. Това означава, че причините нашите младежи да постигат ниски резултати не са толкова у учителя и в "неиновативните" методи на преподаване, колкото примерно в псевдоакадемичния неразбираем стил на учебниците. Защото, за да мислиш, първо трябва да знаеш и ако нямаш фундамента от знания, никакво мислене не е възможно. Нашите деца не знаят,  затова и не мислят. Толкова за Гутенберг. Но очевидно, по-съществената причина е силно деморализираното състояние на българското общество като цяло, в което училището не може да бъде изолиран остров, и особено - много силното у нас в сравнение с останалите страни социално разделение на децата и зависимостта на резултатите им от икономическия статус на семействата. Което, разбира се, е отделна тема, но тя слабо притеснява днешните управляващи.