25 Април 2024четвъртък13:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Емоцията танго, или поезия и страст в танцов диалог

В него рядко се забелязват усмивки. Дори не е прието мъжът и жената да се гледат в очите. Най-важното е да се усетят като партньори...

/ брой: 282

автор:Альона Нейкова

visibility 4695

Рождената дата на аржентинския певец и филмов актьор Карлос Гардел - 11 декември, се превърна в празник, който вече се възприема и отбелязва като Международен ден на тангото. Наричат го танц, в който е събран пъстър букет от емоции - ярост и страст, болка и нежност, ревност и носталгия, копнеж и раздяла... Философията му е именно в конфронтацията. Животът в тангото е наситен с чувства. Защото най-важните роли в него са отредени на мъжа и жената. Танцът проследява техните отношения, конфликти, помирения, ревност, ненавист... Тук рядко се забелязват усмивки. Дори не е прието танцьорите да се гледат в очите. Най-важното е да се усетят като партньори. А това умение се ражда на подсъзнателно ниво, като че ли от само себе си, създавайки усещането за съществуването на друга реалност. Поканата, изречена на глас, може да се възприеме като обида. Допустима е само импровизацията в ритъма на... живота! И един от най-впечатляващите моменти е изключително напрегнатата пауза: музиката звучи, а мъжът и жената застиват в кулминационна прегръдка, все едно между тях се води диалог - без думи, но с повишен тон, който бива прекъснат (или продължен) с танго...

Съществуват няколко версии за произхода на този танц. Най-разпространената е, че той се появява в пристанищните предградия на Буенос Айрес, където на кръстопътя на ХIХ и ХХ век се срещат и се преплитат в едно цяло културните традиции на няколко страни - ритмите на кубинската хабанера, африканската кандомба, аржентинската милонга, испанското фламенко, индианските ритуални стъпки, полската мазурка, австрийският валс и европейските танци, станали известни по света, благодарение на моряците. И макар първоначално тангото да е познато и прието само в бедните квартали, както и в емигрантските гета, много бързо лиричният и страстният танц завладява цяла Аржентина.
"Виновникът" на утрешния празник Карлос Гардел всъщност е емигрант от Франция, пристигнал още като дете със семейството си в Аржентина. Като тийнейджър до такава степен се запалва по тангото, че става прочут в цялата страна. Когато се мести в Европа, Карлос толкова успешно представя този танц в Париж, че започва неговото триумфално шествие из всички континенти.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че в различни периоди тангото е забранено в Германия и Русия, което обаче не пречи на страхотната му популярност в световен мащаб. През 20-те и 30-те години на ХХ век танцът се смята за упадъчен и еснафски в СССР. Въпреки това захабени плочи с мелодии на тангото се предават от ръка на ръка. Папа Пий Х също не е благосклонен към новата мода и се изказва против танца. Австрийският император пък забранява на войниците да "упражняват тангото в униформа". А английската кралица заявява, че отказва да изпълнява "това".
Любопитно е също, че думата "танго" се появява доста преди самия танц. Смята се, че произходът й е свързан с езика на нигерийския народ ибибио. Първоначално наименованието се използва на един от Канарските острови, където по този начин се нарича "събиране на негри за танци и игри на барабани". Между другото самите барабани също се казват танго.
Малцина са наясно, че при зараждането му танцът се изпълнява само от мъже. И представлява своеобразен музикално-ритмичен дуел между съперници, които се борят за сърцето на дамата. Постепенно движенията се шлифоват и жените привнасят в жанра необходимата грация и чувства. Тангомания като културно явление започва да завладява света от 1907 г. Именно тогава възниква своеобразен култ - тематични вечери, специфично облекло и аксесоари, тютюн, кафе и барове.
Танцът дори е включен (30 септември 2009 г.) в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Световен шампионат по танго с участието на над 100 000 души се провежда всяка година в столицата на Аржентина. Смята се, че страната печели от популярността му 180-400 млн. долара годишно. Обаче най-голямото доказателство за влиянието на този танц тежи два тона и е високо 3,5 метра. Иде реч за Паметник на тангото, открит през 2007 г. в Буенос Айрес. Стоманеният монумент е във вид на гигантски бандонеон - музикален инструмент от групата на клавишните, подобен на акордеоните. За издигането му са били необходими повече от 11 000 долара, събрани от почитатели на танца и частни компании. Така е  създаден единственият в света паметник, посветен на музикален жанр. Дори в САЩ няма монумент на култовия за страната джаз, а в Италия не са се сетили да увековечат характерната за Ботуша тарантела.
В аржентинското курортно градче Виля Хесел пък ще видите танцуваща двойка от... цимент. Първото впечатление е, че фигурата е от бронз, но поради недостиг на средства се налага да се направят икономии. Монументът е допълнен през 2000 г. с атрактивен плакет, върху който скулпторът, използвайки специална техника, представя звездите на тангото. Сред тях е и Карлос Гардел, чийто глас става известен по цял свят, благодарение на плочата "Моята печална нощ" (1917).
Любопитно е също, че сега съществуват няколко разновидности на този танц: милонгеро е най-близо до оригиналното аржентинско танго; за салонното е характерна голяма дистанция между партньорите; лисо се отличава с определена хореография, без сложни стъпки и импровизация, нуево е с доста интересни и засукани фигури, постановъчно или "фантазия" се изпълнява на състезания и театрални представления.
Без значение е обаче какво точно танго харесвате най-много или ще изберете, за да отбележите този забележителен и страстен празник, танцът трябва да е изпълнен с емоции. Защото само така ще се получи темпераментно, отчаяно, носталгично, конфликтно и вълнуващо танго в ритъма на живота.
 


Най-голям, най-добър, най-дълъг...


* Най-големият оркестър, свирещ танго, е създаден от Франсиско Канаро (1921), който събира 32 музиканти в една формация. Уругвайският композитор и диригент се смята и за най-успелия във финансово отношение музикант, спечелил от танго и неговото разпространение.
* За най-добър бандонеонист е признат аржентинецът Анибал Тройло, изпълняващ танго от "златния век" (1930-1950).
* Най-дълъг активен живот в тангото води Освалдо Фреседо, който през 1927 г. създава собствен оркестър, просъществувал до средата на 70-те. Прави и безброй записи, изпълнявайки тази непреходна музика, но, уви, повече от половината е унищожена.

Обществените поръчки над 5 млн. лв. под специален надзор

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 79

Забраняват рекламата на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 79

Безплатни винетки за електромобилите на инвалидите

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 79

Жилищните кредити с нови рекорди

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 79

Северна Македония гласува за президент

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 79

ЕП прие закон за защита на жените

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 79

Хиляди деца в Румъния оставени на бабите

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 79

Накратко

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 79

Политически кукувици

автор:Александър Симов

visibility 199

/ брой: 79

Договорът с „Боташ“ е национално предателство

visibility 196

/ брой: 79

Как Йончева забрави "Ало, Банов"

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 79

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ