Кикбоксът те изгражда като личност

През миналия месец се проведе второто за годината Европейско първенство по кикбокс в Лутраки, Гърция, и Емануил Димитров се завърна оттам със златен медал в стила киклайт контакт и сребърен от стила пойнт файтинг в кат. до 79 кг. Преди това през октомври състезателят на столичния СК ИККЕН извоюва златото и в третата дисциплина на татами – лайт контакт, на първия европейски шампионат за 2016 г. в Марибор, Словения. Така роденият на 16.08.1991 г. софиянец изравни броя на златните медали от европейски първенства на тези от световни – по 5, и вече има поне по една европейска и световна титла във всеки от трите стила. През октомври в Бургас Димитров стана първенец на планетата в кат. до 84 кг и в шотокан карате-до – спорт, в който също е достигал европейския връх.


"Всички в нашия спорт се стараем да се изградим като всестранни личности"


- Едва ли често се среща 25-годишен младеж с по 5 световни и европейски титли. Представяли ли сте си, че на тази възраст може да се гордеете с подобна визитка?
- Не. Започнах да се занимавам с бойни изкуства още в I клас. Тогава влязох в залата на ИККЕН, в която съм вече 18 години. Почнах с карате, но никога не съм си поставял за цел да стана европейски или световен първенец, или пък да взема черен колан. Привлече ме спортът, присъствах на тренировка, където наблюдавах какво представлява. Почнеш ли да се занимаваш с кикбокс, се влюбваш в активния начин на живот, придобиваш амбицията всеки ден да се раздаваш максимално, да надграждаш себе си като личност, да си даваш сметка преди лягане, че днес си станал по-добър в нещо, макар и с малко. Спортът ми даде в ранна детска възраст посока, в която да израсна като индивидуалност, да се усъвършенствам в него и извън него. Всички кикбоксьори се занимаваме и с още нещо – работим, учим, не трябва да сме най-добре само в едно нещо, а да се борим на няколко фронта, да бъдем всестранно развити личности. Само така можем да оценим успехите си в залата и да сме сигурни, че сме това, което искаме да бъдем.
- Ръководството на конфедерацията по кикбокс и муай тай обясни, че водещите сили развиват по един състезател за всеки от стиловете, а вие сте успешен навсякъде...
- Първият стил, с който почнах да се занимавам, е пойнт файтинг, в него имам най-много загуби и точно поради това там оценявам най-силно успехите. Но пък той ми е дал основата и когато преди 6 г. започнах в стил лайт контакт, ми помогна още в първата година там да стана световен шампион. Оставам непобеден в него и досега. Обикновено накрая гледаме завършената картина, но не си даваме сметка какво стои зад нея. С останалите национали винаги се борим за злато, а аз и другите състезатели сме дали пример, че може години наред да си на върха. Владимир Вълев, който стана световен шампион при професионалистите в Москва, също неколкократно бе №1 в Европа и света в категория до 71 кг при аматьорите. Това, че ни се налага да се състезаваме в повече стилове, повърхностно изглежда като недостатък, но пък ни е научило винаги да сме готови за всичко. Световните ми титли и в трите стила през 2015 г. бяха сериозна аларма за големите сили и съответно през тази година много състезатели – и при юношите, и  при мъжете, се опитват да комбинират стилове. Макар и да сме по-малка държава, с доста по-скромен бюджет на фона на големите федерации в Европа, това бе червен флаг за тях, че не са вървели в правилната посока.
- Спортните медии ви определиха за Спортист №1 на България за октомври, но като че ли успехите в кикбокса не са оценени по достойнство от обществото. Какви са разликите в татами стиловете?
- От десетилетия назад много хора се занимават с бойни изкуства. Почти всеки е бил за няколко месеца в зала и масовостта не е проблем. Мнозина обаче не проумяват разликите в спорта ни. За повечето хора разделението е на татами и ринг. В трите стила на татами динамиката на боя е изключително различна, въпреки че идва от самите повърхности като точкуване – с кои можеш да нанасяш удари и кои могат да бъдат търсени за нанасяне на точки. Но точно оттам идва и красотата на самия спорт – от една формална разлика дали ще удряш над или под кръста, съответно т. н. лоу кик, идва разликата между лайт и кик лайт, а това води до една тотална трансформация. Това е и причината международната федерация WAKO да поддържа и шестте стила (б.а.- и трите на ринг – лоу кик, К-1 и фул контакт).
Ние, като състезатели, се опитваме да предадем на всяко дете, на всеки начинаещ, това богато разнообразие. Кикбоксът е кулминация от всички бойни изкуства, опитвайки се да излезе от традициите и рамките, които бойните изкуства слагат, обличайки ги като чисто спортно направление. Бойните спортове подкрепят не само физическото, но и психическото укрепване.
- Спечелихте и световната титла по шотокан карате-до, какво още сте тренирали?
- Състезавал съм се на таекуон-до ITF, там също съм ставал републикански шампион. Не обичам да казвам, че сме малка страна, защото човек е малък, колкото е малко сърцето му, а на нас, българите, са ни големи. Родните спортисти не трябва да се ограничаваме от мисълта, че сме малка държава. Независимо дали спортът е индивидуален или групов, всичко зависи от теб самия на какво си способен в ключовия момент.
Като се има предвид моментната ситуация на спорта у нас, с националния селекционер Иван Георгиев, който ми е и личен треньор, решихме да се състезавам и в таекуон-до, и в карате, тъй като са близки на кикбокса. Бях поканен в националния отбор по шотокан и там също извоювах и европейска, и световна титла. Това „преливане“ е плод именно на вече споменатия навик за адаптация.
- И двете ви сестри Мадлен и Александра също тренират кикбокс...
- Да, като най-голям аз започнах първи да тренирам, а после и те се присъединиха. Сега  на Евро 2016 в Лутраки за първи път имахме възможност да бъдем и тримата заедно на състезание и това бе изключителна емоция за нас. Досега се бе случвало аз да съм им треньор или те да са публика. Макар че е индивидуален спорт, отборният дух при нас е изключително силен. Много се радвам, че Мадлен взе бронзов медал на пойнт файтинг. На по-малката Александра медалът й убегна, но тя още се адаптира при жените. С примери като мен и Мади Алекс лесно ще преодолее този процес, а целта ни е някой ден от голям форум да се приберем и тримата с отличия. Тогава ще бъдем най-щастливи.
- С какво се занимавате извън спорта?
- Завършил съм бакалавърска степен „Финанси“ в УНСС, а сега съм на финала на магистратура, пак по „Финанси“ пак там. Иначе работя във финансовия отдел на голяма българска компания. Никога не съм изоставял образованието си на заден план, още от ранна възраст се старая да се представям добре в училище, за да се реализирам професионално. Винаги се занимавам с неща, които вътрешно изгарям от желание да правя. С опита, който имам, вървя пътя от нулата до върха, и смятам, че пак ще се справя.
- Защо на трениращите бойни спортове им се носи славата на побойници и проблемни личности?
- Едно от първите неща, които трябва да разбереш като състезател, е, че преди да успееш да надделееш на другите, трябва да надделееш над себе си, да се самоконтролираш. И като имаш предвид, че се занимаваш с боен спорт, притежаваш знанията и уменията да нараниш другия, но етиката казва: Това, че можеш, не значи, че трябва!
Никой от нас не е агресивен и импулсивен. Мнозина се занимават с бойни спортове и е нормално по-агресивните да оставят такива впечатления за цялата гилдия. Ние тренираме по 2 пъти дневно,  минимум 10-12 тренировки на седмица, ако имаш излишна агресия за изкарване – залата е правилното място. Ако се чувстваш потиснат и търсиш отдушник – нашият спорт е изключително добро място за такива хора. Защото укрепваш психически и физически. Кикбокса можеш лесно да започнеш, не се иска някаква сериозна финансова инвестиция.
- Остава ли ви свободно време?
- Малко е, обичам да го прекарвам с близките хора. Като се има предвид, че в националния отбор е голяма част от семейството ми, бих казал, че буквално сме едно семейство.
- Виждате ли себе си в годишната класация „Спортист на България?“
- Не съм мислил в тази посока. У нас кикбоксът не е толкова разпознаваем в подобен тип подреждания поради границата между олимпийски и неолимпийски спортове. Едва миналата година бе учредена Националната асоциация на бойните спортове, като се появи с точно с тази идея – спортове, които носят толкова успехи на България, да се популяризират.  Когато даден спорт е разпознаваем, имаш много младежи в залата. И тогава лесно може да отбереш тези с качествата, мотивацията и енергията, и да ги направиш успешни спортисти.
- За финал – къде ще прекарате празниците и какъв подарък очаквате под елхата?
- За Коледа ще бъда със сигурност у дома със семейството, Новата година е в процес на обсъждане с приятели. Подаръци все още не съм избрал нито на себе си, нито дори за близките. С приятелката ми сме планирали една почивка след Нова година, която чакаме от доста време. За мен не е важна материалната стойност на подаръците, колкото възможността да прекарам време с любимите хора.