Кой къде поникнал, там обикнал

Илия Борисов

Повече от 50 години бродя из необгледните простори на този край, където природата е пръснала неземни хубости. Неописуемо земно кътче, едно място - райски оазис, място, целунато от Бога. Тук като че ли са си дали неделима среща великата природа и великият човек Иван Вазов, без който не може да си представим България. И сред възпламеняващите, възхитителни неща е малкото планинско селце Очин дол - живописно раздиплено  в романтичните поляни на Врачанската планина. Забележително е с две любопитни неща - на границата е със Софийска област, а в землището му, близо до Искърската клисура от Мездра за София, от десетина години ни среща петметровият паметник на Вазовия герой от разказа "Дядо Йоцо гледа". Този скулптурен монумент е творческо постижение на авторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Каменната фигура е изчукана с професионално майсторство от каменоделеца Цветан Цеков от село Бели извор. Заслугата за тази нова и популярна слава на притихналото в Балкана селце е на очиндолеца Огнян Петров. Един местен патриот и патриотично настроен родолюбив човек. Дългогодишният кмет на Мездра Иван Аспарухов активно го подкрепи и днес Очин дол има един от най-красивите туристически комплекси. Всичко бе построено с парични дарения от частни фирми и от известни местни институции. На около 500 м от това място е каптиран планински извор - резервоар с 25 куб. м вода. Построена е търговска къща - приемна за краткотрайна почивка.
Пръв в селото преди много години ме заведе популярният с оригиналното си творчество архитект Сава Савов, за да видя новопостроената по негов проект административна сграда. В нея сега е цялата администрация на това запокитено далеч от оживените центрове селище на областта. Редовно съм посещавал този дивен природен оазис и винаги съм си припомнял думите на големия поет-планинар Ламар: "Природата и човекът са се слели в едно съзвучие. Човекът е иззел от природата цялата й благодат и без нея той е немислим."
С днешното си име Очин дол се споменава от 1453 г., като димур с 32 домакинства. Този факт се потвърждава от турски документи. Името означава "да вижда всичко добре с очите си". Преди няколко години историкът от врачанския музей Богдан Николов, вечна му памет, проучи миналото на Очин дол и остави ценни подробности. Установено е, че на километър и половина от днешното село е имало три надгробни могили. Хората ги наричали Трите буки. От времето на траките са. Виждат се разрушенията от голяма едноабсидна раннохристиянска църква. Има останки от късно антично средновековно селище. През годините на турското владичество поселниците били принудени да се местят няколко пъти в местностите Пресветица, Манастирище и Мирово селище. Чумната епидемия не ги пожалила...
Краеведът Димитър Димитров, живеещ в родното си село, написа две богато съдържателни и емоционални книги: "Очин дол - живописно село във Врачанския балкан". Този човек, работил като счетоводител в металургичния комбинат на гара Елисейна, има "Божа дарбица" да общува с книгите и афинитет към археологията. Тя му е страст и обич. В книгите си описва впечатляващи неща от миналото на селото. Пламенно разказва за емоционалните поселници на планинците и за превратностите на изминалото време. Старите обичат да казват: "Кой къде поникнал, там обикнал." Въпреки несгодите, трудният някога каменист път, безводието и други трудности, в селото са останали да живеят повече от 150-200 човека. При последното преброяване бяха записани 238 души.
Има много идеи за реализиране на втори етап при цялостното оформяне на това туристическо място. В местността Свинарски рът, на 4-5 км от Очин дол, ще изникнат и други забележителности. Предвижда се построяването на къща-музей, показваща гениалното творчество на Иван Вазов в Искърския пролом. Тук той е почерпил сюжети за христоматийните си разкази "Дядо Йоцо гледа" и "Една българка", за челопеченката Баба Илийца. Написал е 48 великолепни стихотворения, побрани в свитъка "Скитнишки песни".
Всяка година през майските дни в туристическия комплекс се провеждат фолклорни празници от "Тимок до Вит". Сладкодумни екскурзоводи разказват за всичко интересно и припомнят: "Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома, съгледаха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха със шапка. Това беше Дядо Йоцо. Той поздравяваше по този начин нова България." Това е написал през далечната 1901 г. Иван Вазов в разказа си "Дядо Йоцо гледа".