12 събития и 10 хил. зрители на Лондонския фестивал на българската култура

Д-р Магдалена Манолова

Аплодисменти в концертните зали "Барбикан", "Кадоган", "Конуей" и други културни пространства в мегаполиса Лондон за българските и английските музиканти съпътстваха Лондонския фестивал на българската култура, състоял се от 25 октомври до 30 ноември т. г. в английската столица. Дванадесет събития, специално участие на Найджъл Кенеди и на известни английски и български артисти, обединени от желанието за сприятеляване и взаимно опознаване, музицират в престижни зали на Лондон повече от един месец. Факт, който ми припомня мисълта на Пикасо, че културата е заредено оръжие на бъдещето. Бъдещето, което все повече изисква подобни празници в тревожното време, в което живеем. Всеки фестивал е празник, начин за сприятеляване и взаимно опознаване, също така и проекция в бъдещето на духовността, която все повече се изгубва в технократския маргинализиран свят.
Този фестивал, възможен от обединените усилия на английски и български институции и личности-визионери, които търсят пътища да го има за четвърти път, е нещо повече от форум за общуване и диалог. Той е израз на реален българо-английски диалог и желание да се опознаем отблизо. На сцената са личностите, които събуждат емоции и желание да бъдем заедно в името на намиране общия път към общо бъдеще. Една творба на музикант, едно изпълнение, една картина, един филм е най-истинският начин да се опознаем без предразсъдъци. Артистичният директор на фестивала, цигуларят Иво Станков, е намерил ключа как да събере за този празник интелектуалния елит, въпреки финансовите затруднения. Той обединява с истински възрожденски дух усилията на институции и личности. Бих казала, моторът на този празник Иво Станков е възрожденец, който отдава сили и време на една кауза, която би трябвало да предизвика по-голям интерес и подкрепа от страна на държавата ни и спонсорите. Именно защото културата е заредено оръжие на бъдещето.
Бях поканена да участвам в заключителната програма на фестивала. Имах щастието да усетя пулса на едно вълнуващо сприятеляване между българските и английските артисти от сцената и възторга на българо-английската публика в препълнената зала "Кадоган". Заключителният концерт бе с интригуващото заглавие "От Бах до българския дълбок бас". Това необичайно заглавие е провокирано от темата на премиерната творба на композитора Мартин Георгиев Концерт за контрабасов кларинет "Търсейки душата".
Преди концерта в камерната зала "Кавершъм"  заедно с Мартин Георгиев запознахме публиката с българската басова традиция и ниските гласове в ортодоксалната музика, представих филма си "Молитвата на Борис Христов" и църковнославянските песнопения. Нещо, което вдъхновява Мартин в неговото творчество и изследоватлеска работа, както и за създаването на новата му творба.
Програмата "От Бах до българския дълбок бас" залага на интригуващ диалог между европейската традиция и българската басова традиция. Драматургията й се разгърна в двата концерта за цигулка - на Й.С. Бах за две цигулки и камерен оркестър и цигулковия концерт в до мажор на Й. Хайдн, между които прозвучалата световна премиера на творбата на Мартин Георгиев "Търсейки душата" разкри и подтекста на заглавието на концерта - "От Бах до българския дълбок бас". Втората част заложи на "Стабат Матер" от Джовани Батиста Перголези и Псалм 13 от Йоханес Брамс. Първата част припомни факта, че много български цигулари са концертмайстори на 47 световни престижни оркестри. Нещо, което е малко познато. Светлин Русев, концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Радио Франс, и Иво Станков, концертмайстор на Уестминстърския филхармоничен оркестър и артистичен директор на Лондонския фестивал, бяха солистите на двата цигулкови концерта, в които им партнира един от най-старите оркестри - Лондонският Моцартов оркестър. Светлин Русев и Иво Станков завладяха с музицирането си публиката, която бурно ги аплодира.
Мартин Георгиев, българо-британски композитор и диригент, е асистент-диригент в Кралската опера "Ковънт Гардън", композитор в резиденция на град Хайделберг. Един изключителен млад талант, автор на много пиеси, израз на научния му изследователски интерес за православната църковна традиция. Той избира за своята световна премиерна творба на известния кларинетист Скот Лайгейт, дирижира премиерата си. В концерта си за контрабасов кларинет Мартин Георгиев осмисля средновековната традиция на източнохристиянското песнопение, сътворява необичаен съвременен свят, в който в тембъра на контрабас-кларинета оживява характерът на басовите гласове в древната ни песенна традиция. Мартин се вдъхновява от уникалните български оперни баси като Борис Христов, които са наследници на православната традиция. Той търси в тембъра на контрабасовия кларинет целия израз на басовия глас - от приглушеното "пеене" до речитативната декламация, в изпълнението на инструмента усещаме диханието на човешкия глас. В този концерт Мартин остава верен на своята философия за "морфираща модалност", вдъхновени от изобразителното изкуство, взаимно преливащи се модални структури. Мартин избира модалното музикално мислене, което отново е отговор на неговата изследователска работа на византийско-ортодоксалната песенна традиция. Нещо, което го прави не само различен в търсенията на съвременното творчество, но го откроява като самобитен, оригинален творец, който, верен на българската традиция, е открил и отстоява своя избор и път в развитието си.
Инструментът на Лайгейт сам по себе си е феноменален, той е толкова голям, колкото е висок изпълнителят. Но с него той направи чудеса, не само в създаването на мелодии, но в шепота и приглушените динамики, сякаш слушаш човешкия глас. Нещо, което е възможно само ако владееш инструмента така, че да съумееш да "изпееш" чрез него или изрецитираш мелодията и речитатива, в търсене на душата, пътя на душата. В това сътворяване участва сърцато и оркестърът на Моцартовите инструменталисти. Богата звукова палитра изрисува и внуши идеята на Мартин, особен на финала, когато в затихващо отзвучаване тя сякаш се изгуби в притихналото пространство на залата, последвано от бурни аплодисменти. Развитието на пиесата от мелодични епизоди бе последвано от борба между светлото и тъмното, на финала отзвучаващо като молитвен реквием за душите на изгубените. Посветена на жертвите на тероризма, творбата излъчва това внушение на болка и състрадание, но на финала - и на освобождение, надежда и вяра, просветление. Състояния, които Лайгейт изрази с изключително богата звукова палитра, майсторско заиграване с тембровите възможности на инструмента, техника и внушение, което влезе в сърцата на публиката.
Уникалното изпълнение на контрабас-кларинета в тази уникална творба предизвика бурни аплодисменти за солиста и автора. Вдъхновен от чудото на човешкия глас, Мартин Георгиев явно е от висока класа творец и диригент, който въпреки младостта си е спечелил не само доверието на престижните световни институции, но има таланта да внушава творческите си идеи и на аудитория, която не познава нашите традиции.
"Стабат Матер" от Перголези и Псалм 13 от Брамс събраха на сцената известното българско сопрано Ваня Ватралова-Станков и английското мецосопрано Шарлот Стивънсън заедно със състава на Лондонския топ хор от девическото "Сент Полс" и "Франсиз Холънд" училище. Това бе внушителен финал на концерта, който обедини артистичния потенциал на английските и българските музиканти, умело водени от диригента Мартин Георгиев.

Мащабите на фестивала: дванадесет събития, привлекли вниманието на над десетхилядна публика, в престижни зали с участието на авторитетни оркестри, ансамбли и солисти - Найджъл Кенеди, Георги Андреев, Светлин Русев, Людмил Ангелов, Добринка Табакова, Росен Миланов, Деворина Гамалова, Гай Джонсън, Ашли Уолс, Майкъл Гелър и др.
 

 Светлин Русев, Магдалена Манолова, Мартин Георгиев, Ваня Ватралова-Станков и Иво Станков (от ляво на дясно)

 Светлин Русев и Иво Станков

Мартин Георгиев - диригент на концерта