А след балкански парламентарни избори какво следва?

Оказва се, че 11 декември е бил ден за балкански парламентарни избори, защото и северните, и югозападните ни съседи, т.е. гражданите и на Румъния, и на Македония гласуваха на парламентарни избори, чиито резултати няма как да не се отразят на политическите процеси, които протичат в региона.
Наблюдателите от повечето балкански страни не пропуснаха да коментират надълго и нашироко предизборните кампании в двете страни. Информации, че посолството на САЩ в Скопие, Македония, е отправило предупреждение към американските граждани за възможни безредици, митинги и протести в деня на предсрочните парламентарни избори в страната е доказателство, че конфронтационната предизборна кампания е достигнала до степен на взривяване и вещае напрежение в обстановката не само по време на самите избори. Допълнителен смут сред медии и общество внесоха съобщения, че седмица преди изборите американското посолство в македонската столица е останало без телефони, а "съмнителен пикап "Застава" с налични експлозиви" е бил паркиран пред дипломатическата мисия. Едва ли има по-подходящ начин да се сигнализира за ролята, която играе Западът, не само американският посланик Джес Бейли, в разтърсената от продължаваща вече две години политическа криза Македония. ЕС също намери начин да мобилизира свои представители и в лицето на Аиво Орав, комисар Хан, словенския докладчик на ЕП за Македония Иво Вайдъл, както и на специалния пратеник на Германия Йоханес Хайдъл направи пътека до малката балканска държава в стремеж да се умиротвори обстановката и се постигне съгласие между основните партии по оспорвани въпроси. Мнението бе, че само чрез избори може да се излезе от кризата и ожесточените противоречия.

Опънати нерви в Македония

Разбира се, че тази загриженост не може да се обясни само с желание за повече демокрация в Македония и изкореняване на корупционни практики. Критиките за липса на свобода на словото или контрол върху медиите не са само за поставяне на основите на "европейски ценности" или потвърждаване на приоритети като членство в ЕС и НАТО. Става въпрос и за геополитическата ориентация и посока, които Македония трябва да приеме. Още повече че страната в един сложен геополитически момент изигра важна роля за спиране на т.нар. Балкански маршрут на миграционните потоци. Скопие излезе с чест от критичната ситуация, като затвори границите си и въведе извънредно положение, след като 700 хиляди души минаха през територията й на път за Западна Европа. Благодарностите на Орбан и на чешкия президент Милош Земан за "спасяването на Европа от мигрантската вълна", което е постигнато в условия на "вътрешен конфликт", са едната страна на медала. Другата е къде ще се ситуира Македония и дали наистина безразличието към ЕС е повсеместно сред македонското население. Все пак не случайно агенция Ройтерс цитира македонски гражданин, който чистосърдечно признал, че "грижа ме е за ЕС толкова, колкото и ЕС за мен. Нас взаимно не ни е грижа. Аз си имам моите проблеми, а те си имат своите."
А проблемите на македонците никак не са малко. Страдали са достатъчно дълго в исторически аспект и сигурно затова сега с подозрение се отнасят към големите обещания на основните партии, които ги заливат вече месеци с цел повече гласове на 11 декември. Битката е между управлявалата 10 години ВМРО-ДПМНЕ с лидер Никола Груевски и опозиционната СДСМ, социалисти, с лидер Зоран Заев. Ролята на албанските партии в Македония е съществена и според неписано правило те винаги участват в управлението. Под сурдинка се говори, че това става под натиск на Запада. ДСИ на Али Ахмети бе коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ в подалото през януари оставка правителство, но осем години преди това бе в партньорство със СДСМ. Другата албанска партия, опозиционната ДПА на Мендух Тачи е в противоборство с ДСИ, но по въпросите, които засягат албанците с македонско гражданство, те нямат противоречия. Целите са специален закон за албанския език и двуезичност, което според македонските албански лидери ще "допринесе за по-добра интеграция и за развитие на междуетническите отношения и икономиката".
Именно въпросът с двуезичността ожесточи предизборната кампания в Македония и нажежи страстите до взрив. Няма как това да не се отразява върху бъдещето на страната и териториалната й цялост. Обещанието на Зоран Заев, СДСМ, да въведе двуезичността, ако спечели изборите, цели спечелване на гласове от албанската общност. Изчисленията са, че се очакват около 6% от този етнос. Известно е, че албанците в Македония са "строго контролирано избирателно тяло" (колко познато!) и има вероятност да се получат указания къде и колко гласове да се "прелеят". Но самата тема за двуезичността, която се дискутира без мяра в медии и общество, всъщност вкарва Македония в нова криза. Вместо омиротворяване на обстановката, оздравителен процес с единение на гражданството (независимо от етнос и религия) зад общи идеи за нормализиране на политическия живот, решаване на гражданските проблеми и спокойно провеждане на извънредните парламентарни избори обществото е разтърсено от страхове за териториалната цялост на страната чрез федерализация на първо време.
Албанците са около 25% от населението на Македония, независимо че не са провеждани преброявания през последните години. По конституция на местно ниво, щом 20% от населението са от даден етнос, то може да ползва служебно и другия език. С дебатите за двуезичността, лансирани от Зоран Заев в предизборната му кампания, този казус се пренася на национално ниво и може да стане парламентарен. И без това в Скупщината се говори и на албански език (и това познато!). Но според ВМРО-ДПМНЕ и Груевски тази теза е "зловещ сценарий", който ще доведе до двунационална държава и ще "премахне въпроса за официалния език, който е тема за спора ни с Гърция". Пред съмишлениците си Груевски не крие, че това е дело на "работодателите на Заев" и се цели "създаване на македоно-албанска държава с  друго име". Възможно е СДСМ, вместо да спечели повече гласове от албанските избиратели, да загуби от македонските, но самият факт, че дебатите по темата са толкова обидно крайни дават основание да се предполага и че след самите избори в Македония ще има повече проблеми, които може да засегнат целия регион. Поне така пишат редица медии в Скопие. Тясно партийни и лични интереси надделяват в речи и изяви, но бъдещето на страната е поставено на карта. Без значение, че Али Ахмети, ДСИ, категорично е опровергал поддръжка за федерална Македония. И то защото "няма ясно очертани граници къде е единият етнос, къде - другият".
За балканска страна като Македония няма как миналото да не се намесва в разгорещени дебати или при желание за "удар" върху опонента. Явно нервите са опънати до крайност и трудно се спазва мярката. Да се каже на митинг в Скопие, че "ако беше жив Гоце Делчев, щеше да изпрати Антон Кьосето да приключи с такива като Зоран Заев", не е нищо друго освен зле премерен ход. Да, трудно се преглъщат дадените (на медии и по този начин на обществеността) от Заев преди време записи на телефонни разговори, които уличават самия Груевски в корупционни практики и закононарушения, без значение дали наистина са получени от чужди служби или от дипломатически представителства в Скопие. Но със споменаването на Гоце Делчев и Антон Кьосето (живял до 1953 г. в Благоевград, тогава Горна Джумая), за да се разчистват сметки с опонент в предизборна битка, говори за опасения от стопяване на разликата между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Явно ВМРО-ДПМНЕ е обезпокоена и се страхува от изравнени резултати.
За българите остава утешението, че отново наши исторически личности са аргумент в политически дебати в Македония, както и сред обществото. Антон Кьосето (Антон Лазов Янев) е не само легендарен български революционер на ВМРО, не само се е борил за освобождението на Македония, но е и участник в Балканската и в Първата световна война в състава на Българската армия като член на Македоно-Одринското опълчение и в щаба на 11-а пехотна Македонска дивизия. Защо точно с него се плашат е ясно, но щом и това общо историческо минало се използва, значи ситуацията в този момент някак се изплъзва от контрол. А битката е за спечелването от страна на МВРО-ДПМНЕ на поне 63 места в Скупщината, за да има обикновено парламентарно мнозинство в 123-членния парламент. Три депутатски места ще дойдат от гласувалите в чужбина. За останалите партии, включително СДСМ, ДСИ и ДПА, остават 60 места. СДСМ, т.е. Заев, не цели нищо друго, освен да свали от власт "тоталитарния режим на Груевски" и държи да има поне 1 глас повече, за да постигне тази мечта. Затова се обещават и реки от мед и масло за гражданите, които на практика няма как да бъдат постигнати, но принципът е характерен за всички бедни балкански страни по време на избори. В региона кои пенсионери са доволни от размера на пенсиите? Дали заплатите са европейски, или медиите не са под контрол на управляващите? Да не говорим за съдебната система или чувството за справедливост, когато има обществени поръчки или приватизации.
В навечерието на изборите социологическите агенции все още даваха предимство на ВМРО-ДПМНЕ, и то с 25-27% срещу 15-17% за СДСМ. Твърдят, че рейтингът на Груевски е почти двойно по-висок от този на Заев, т.е. 20% срещу 11 на сто. Но все пак се отчита стопяване на разликата между тези основни партии, а някои медии дори си задават въпроса дали няма да има изненади, както често се случва напоследък по света. Повечето наблюдатели смятат, че изненада ще бъде, ако разликата между партиите е по-малка от 5 мандата и това ще бъде успех за СДСМ. А ако ВМРО-ДПМНЕ успее да получи повече от 7-10 мандата разлика, това би означавало, че всички компромати и огласени записи не са оказали влияние върху гласоподавателите. Предвижданията за албанските партии са, че ДСИ ще получи 6-7%, ДПА - около 3%, а новата албанска Беса - също 3 процента. Безспорно е, че една от албанските партии ще е в управлението. Но коя, се питат коментаторите.
Същественото е какъв кабинет ще се прави след обявяване на резултатите.

Каква коалиция и с кого?

Наистина ли има натиск върху албанските партии да не влизат в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ, ако разликата не е достатъчно висока? Това има ли връзка с внушения, че "дългата ръка на Москва" държи на Груевски чрез Белград? Или всичко е само предизборни игри? Знае ли човек, на Балканите всичко може. Но се видя, че и по света се случват подобни манипулации и всякакви атаки от подобен характер. Обикновено информации за злоупотреби с власт и корупция са "видимата част на айсберга". Остават неразчистените сметки с миналото, с личностните отношения и посоките, към които народът иска да върви. Дали той няма отново да стане жертва на договорки, които се правят не в Скопие, а под натиск, или следствие на недалновидни оценки? Успешна коалиционна формула би могла да се направи, ако лидерите престанат да се заблуждават, че могат да се справят сами. Македония се нуждае преди всичко от нормализиране на политическия живот. Нуждае се от единство и разбирателство. Нуждае се от добросъседски отношения, защото заплахите по света са повече и се отнасят най-вече за Балканите. Не е случайно, че хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович официално заяви, че "хиляди бойци на "Ислямска държава" се връщат обратно в Босна и Херцеговина и е време да казваме истината право в очите". Да, ама бойци в ИД има и от Македония, от албанския етнос и това не е тайна за никого. Дали само интеграция с ЕС и НАТО ще реши проблемите с мигрантите, с радикалния ислям и опасностите от терор? Някои говорят за Балкански Бенелюкс. А други просто чакат резултатите, за да празнуват или посипят главите си с пепел. Остават проблемите.

Румънските избори,

както и предизборната кампания, протичат в доста по-различна атмосфера. Става въпрос за страна членка на ЕС и с която ние непрекъснато се сравняваме. Ту със завист, ту с надежда за пример, ту с пренебрежение или подценяване на постижения. Така или иначе, северният ни съсед върви по свой път и той се оказва често по-успешен от нашия в някои направления. В настоящата предизборна кампания румънските медии създават усещането, че "партиите имат само козметични разлики в платформите си", а обществото е обхванато от апатия. Дясноориентираните избиратели посочвали в анкетите на различни социологически агенции, че според тях изборите ще са по разделителната линия "за или против борбата с корупцията", "за или против Русия", "за или против корпорациите" т.е. олигарсите, но в обществото се ширело мнението, че противниците на прозападния курс на Румъния са повече на брой. Дали това означава, че повечето румънци са на мнение, че липсва реална алтернатива на настоящите партийни лидери и партии? Резултатите от изборите може би ще очертаят по-ясни и конкретни позиции на различните политически партии, но президентът Йоханис вече е заявил, че "няма да даде мандат на премиер, срещу когото се води наказателно производство или е осъждан". Това означава, че експремиерът социалдемократ Понта, Драгия (настоящ лидер на Социалдемократическата партия) и експремиерът Търичану (либерал) не могат да се надяват на премиерски пост. Медиите пишат, че на практика борбата с корупцията е "отслабила всички партии откъм кадри и най-вече откъм лидери".
Всъщност на тези избори участват и стари, и нови партии. Според публикувани сондажи социалдемократите ще получат около 40%, а може и повече. Около 8% се предвиждат за съюзната формация ALDE, с либерална ориентация и лидер Калин Попеску-Търичану. Това са партии от т.нар. ляв сектор и те имат шанс за съставяне на коалиционно правителство след изборите, но явно с друг премиер начело. Ако, разбира се, резултатите позволяват такова развитие на нещата. Десните партии са в състав Националнолибералната партия (НЛП), член на ЕНП, и новата партия "Спасете Румъния" с лидер Никушор Дан, който се определя като алтернативен политик. За тях се предвиждат съответно малко над 20% и около 10%, което би трябвало да накланя везните към лявото пространство при обявяване на резултатите и, разбира се, ако сондажите се окажат верни. Всъщност НЛП и "Спасете Румъния" подкрепят настоящия премиер Дачиан Чолош, технократ, като възприемат неговата програма. На този етап той няма проблеми с правосъдието и според подкрепящите го има шансове да остане и в бъдеще премиер. Зависи от резултатите. Наблюдателите в Румъния са на мнение, че  НЛП няма запомнящи се идеи в програмата си и се смята, че копира идеите на социалдемократите. От своя страна социалдемократите лансират доста по-пазарна програма, отколкото предполагат някои привърженици. Намаляването на данъците за средната класа, административни облекчения за създаване на фирми, създаване на държавен инвестиционен фонд, чиято цел е да индустриализира страната отново, и други са привлекателни за активното и по-младо население. Тук са допирните точки с оповестените идеи на лидера на "Спасете Румъния" Дан, който се приема, че отразява визията на корпоративния IT сектор, т.е. отново на младите и числящите се към средната класа румънци, които се асоциират с т.нар. Силициева долина на Югоизточна Европа. А това е технологичен и логистичен хъб в региона.
Всички обаче включват в програмите си борбата с корупцията, особено привържениците на Дан. Който и да състави правителство след парламентарните избори в Румъния, това няма как да не се отрази върху процесите в региона. В тази връзка е интересно какво ще е участието на онези румънски граждани, които живеят в Молдова, защото е известно, че Румъния издава "на кило" паспорти на граждани на Молдова. Експрезидентът Бъсеску не пропуска ден, в който да не заяви, че е време Румъния да привлече към своята територия онези части от Молдова, където има граждани с румънско самосъзнание. То и без това разделителните процеси в Европа не са новина. Новина ще бъде, ако след Каталуня, Шотландия или Северна Италия и части от Молдова започнат да заплашват, че ще търсят път към Букурещ, и то без да се съобразяват с геополитическите ветрове, които се носят напоследък.

Играта с границите е опасна

Какво ще правим ние, които си граничим с наши земи, владени в миналото? Или онова унгарско малцинство в Трансилвания, което от 1 декември 1918 г. е трябвало да приеме, че вече ще живее в държавата Румъния. Защото тогава Австро-Унгарската империя се е разпаднала и границите са станали други, но днес тези събития често водят до напрежения в отношенията между Унгария и Румъния. Тази година например премиерът Орбан заедно с унгарския външен министър Петер Сиярто взе решение да забранят на унгарските дипломати в Румъния да участват в честванията на националния празник на страната, защото така се отбелязва и годишнина от присъединяването на Трансилвания към Букурещ. Унгарците са около 1,2 млн. от общо 20 млн. население на Румъния  и се представляват в румънския парламент от Демократическия съюз на унгарците, ДСУР. Тяхната партия естествено също участва в изборите от вчера (11 декември) и се очаква унгарските политици да са провели ползотворна кампания в предизборния период, защото те активно обикаляха Трансилвания месеци наред. Според румънските медии обиколките са протичали без инциденти и в сравнително спокойна атмосфера. Опасенията на румънците са, че демонстрираната по всякакъв повод подкрепа от страна на Будапеща на унгарското малцинство в страната може да генерира ескалация на нови напрежения в чувствителния район. В същото време Будапеща се опасява, че под формата на борба с корупцията местните унгарски лидери "са несправедливо преследвани".
Дали това са поредни порции национализъм, които могат да обтегнат отношенията на двете членки на ЕС в дългосрочен план? Логично е да се приеме, че щом изборите са протекли спокойно и цивилизовано, тогава и дипломатическите престрелки от подобен характер могат да се преодоляват без последствия. Очакват се изборните резултати.
А след това възникват въпроси, които се отнасят до бъдещето на Балканите като цяло. Защото рисковете пред сигурността на региона продължават да тегнат като дамоклев меч, а пътищата за справянето с тях се оказват разнопосочни. Ще намерят ли балканските лидери общата посока? И то без чужда помощ и чужд натиск.

Битката в Македония е яростна

Шест партии и пет коалиции се борят за свои представители в 123-местния парламент в Скопие

Медиите подчертават, че противниците на прозападния курс на Румъния са повече на брой