Има ли надежда за Европа?

На последната си за годината среща ще се съберат лидерите на 28-те страни членки в четвъртък. Последните дни от календара обикновено са времето, в което човек обръща поглед назад и прави равносметка на постигнатото, на изгубеното и спечеленото през годината. И, с надежда, чертае планове за следващата. Е, в личен план равносметките на евролидерите може и да са положителни, въпреки че някои от тях се простиха с постовете си, на други това им предстои в близко бъдеще. По-важна обаче е равносметката на европейските граждани за свършеното от т.нар. политически елити. А тя е съкрушително разочароваща.
Както се случи на повечето срещи през годината, включително и т.нар. кризисни, някакъв значим резултат не може да очакваме. О, извинете за недопустимата грешка - един от Европейските съвети все пак произведе грандиозна новина. Септември, Братислава: благодарение на свръхчовешките усилия (за него не са нищо необичайно, все пак е полубог!) на българския премиер, вече в оставка, Бойко Борисов България ИЗВОЮВА средства за справяне с мигрантската криза. Има-няма два месеца обаче истината лъсна с целия си неприятен блясък - първо, парите не били толкова, второ, ще строим нови бежански центрове. Ако не беше питането на новоизбрания вицепрезидент Илияна Йотова към ЕК българската общественост нямаше да разбере тези "подробности". А обяснения от страна на правителството отново липсват. Ако пък ги има, са толкоз нелепи, че демонстрират подценяване и липса на елементарно уважение към българския народ.
Именно миграцията ще е основна тема на Европейския съвет в четвъртък. Евролидерите ще обсъдят изпълнението на споразумението между ЕС и Турция, но колко правдиви ще бъдат заключенията им - ако съдим от доклада на Еврокомисията, то Анкара почти чудесно изпълнява задълженията си? Нищо че прииждащите към гръцките острови не са спрели и страната е един огромен бежански лагер (на всичкото отгоре от март догодина съгласно Дъблинския регламент страните членки ще могат да връщат в страната влезлите нелегално), а броят на регистрираните нелегални на българо-сръбската граница е доста по-голям от влезлите през турско-българската граница... Като стана въпрос за Дъблинския регламент, то сума ти време се говори за неговата ревизия, а чак в средата на следващата година ще бъдат разгледани предложенията, които апропо са в голям ущърб за България.
За състоянието на демокрацията и върховенството на закона в Турция да не говорим. Тях евроелитът не смее да коментира. От страх. За реформата на общоевропейската система за убежище и прилагането на принципите на отговорност и солидарност също ще си бъбрят в четвъртък. Отговорност и солидарност са двете любими думички на еврократите, пази Боже, ако не присъстват в изказвания и заключителни декларации!
Сигурността и отбраната са една от точките на дневния ред на Европейския съвет. С нея са свързани и темите за отношенията с Русия и войната в Сирия. Защото за да не внася несигурност, Европа трябва да изнася сигурност и да играе активна роля при разрешаването на конфликтите отвъд нейните граници. Къде днес ясно се чува гласът на ЕС по въпросите на външната политика, освен празни от съдържание призиви? Освен това Европа трябва най-сетне да осъзнае, че сигурността й е невъзможна без Русия. Неотдавна и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер го прозря.
Лидерите ще обсъдят и разширяването на т. нар. План "Юнкер". Дали обаче ще сменят рязко посоката му, за да работи и в полза на най-нуждаещите се райони, а не само да налива пари там, където и без друго си тече обилно? Борбата с младежката безработица също ще бъде във фокуса на вниманието. Може пък и да обърнат по-сериозно внимание на предложения от лидера на ПЕС Сергей Станишев План за младежта, който цели по-големи инвестиции в европейските младежи. Защото гарантирането на тяхното бъдеще е гаранция и за бъдещето на Европа.
Трябва да отбележим, че на планираната неформална вечеря местата са 27, а не 28. Липсва британският премиер Тереза Мей. Евролидерите сърдитковци демонстрират отношение! Браво, това е мъжко поведение! Нищо че процесът по разпадане на ЕС може да се окаже по-кратък от процеса по "Брекзит", колкото и смело да звучи това!
Срещата в четвъртък ще е и една от последните в старата сграда. От догодина евролидерите ще се събират в новата 11-етажна футуристична сграда в Брюксел на стойност 321 млн. евро, която по думите на главния й архитект символизира радост. Много подходящо в момент на лавинообразно растящ гняв срещу безпомощността и неадекватността на европейския политически елит, срещу Брюксел, превърнал се в свърталище на бюрократщината, срещу този ЕС, който работи за всички останали, но не и за проблемите на обикновените европейци! В момент, когато Юнкер плаши с Трета световна война заради разпада на ЕС.
Новата сграда "пръщи" от символика. 3750-те прозореца отразявали многообразието, тъй като били използвани дограми от всичките 28 страни членки. Рециклирани на всичкото отгоре! При толкоз много прозорци може ли човек да посмее да си помисли, че процесите в ЕС са непрозрачни? Категорично не! Това ни внушава новата сграда. Освен това килимите, таваните и вратите са в цветовете на дъгата - феерия от цветове, празненство на многообразието в Евросъюза. Ей заради всичко това си струва съществуването на ЕС и изхранването на чиновниците му. Няма начин да не се съгласите! На фона на това изящество, при това толкоз символично натоварено, какво значи някакъв си висшист, който рови в кофата за някой залък хляб?!
През 2011 г. тогавашният премиер на напускаща Великобритания Дейвид Камерън определи проекта за сградата като "позлатена клетка" за европейските лидери във времена, когато тежките последствия от непрестанните мерки за икономии ги понасят на гърба си обикновените европейци. Сградата действително прилича на клетка, защото яйцеобразната й вътрешност е обградена, добре защитена от друга конструкция. В клетката е уютно и, най-важното, сигурно. Да му мислят другите, които си нямат клетки. Ей това е символика!
"Ако можех да имам едно / магазинче със две полички, / бих продавал... познайте какво? / Надежда. Надежда за всички." - лирическият герой на Джани Родари е продавач на надежда. Кой ще ни продаде на нас надежда и може ли да разчитаме само на нея? За спасението на Европа?